На 25 януари 2023 г.в извънреден брой на Държавен вестник бяха обнародвани ключови изменения в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и в Закона за чужденците в Република България, засягащи процедурата по привличане на висококвалифицирани кадри от страни, които не са членки на Европейския съюз или т. нар. разрешение за пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“. С промените, за които се бореше цялата технологична екосистема (и не само), се решиха поне три основни проблема, които работодателите срещаха в рамките на процедурата:
От началото на войната в Украйна хиляди хора, живеещи там, потърсиха убежище в България. Благодарение на унифицирания подход на европейското законодателство тези хора получиха възможност лесно и бързо да се сдобият с временна закрила на територията на Европейския съюз (включително в България). Временната закрила им позволи да се устроят в страната, както и да работят без да им е необходимо допълнително разрешение за достъп до пазара на труда.Проблемът идва с това, че временната закрила е с неясен краен срок, както и във въпроса как ще стане преходът от тази временна закрила към стандартно разрешение за пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“.Допреди промените липсваше законодателно решение за този преход. Нещо повече- законът не предвиждаше едностранен отказ от предоставена временна закрила, поради което и миграционните власти отказваха да разрешат дублиране в основанията за пребиваване.
Въведените изменения дават изрична възможност на лицата, на които е предоставена временна закрила да получат разрешение за пребиваване тип „Синя карта на ЕС“.
Основно изискване за лицата, които кандидатстват за „Синя карта на ЕС“ досега беше да притежават висше образование и опит. Тук следва да отбележим, че е ноторно известно, че немалка част от специалистите в технологичния сектор нямат стандартното висше образование, а други са вече водещи фигури в своята професионална сфера далеч преди да достигнат стандартната възраст за дипломиране от висше учебно заведение. Именно тези фактори бяха отчетени в приетите изменения, като законът вече позволява да се кандидатства за „Синя карта на ЕС“ въз основа на „знания, умения и компетентности, които са удостоверени чрез официален документ, издаден от компетентен орган“ без да е необходимо висше образование.
Все пак е заложен минимален натрупан опит, който може да варира според съответната професия. Ще бъде приеман списък с професии,утвърден със заповед на министъра на труда и социалната политика, където ще е посочен конкретен минимален опитопит, а за всички останали позиции бъдещите служители ще трябва да доказват поне 5-годишен опит.
Голямата част от правните основания, въз основа на които едно лице може да получи разрешение за продължително пребиваване в страната, не позволяват и едновременен достъп до пазара на труда. Хората, които вече пребивават в страната трябваше да преминат през множество административни трудности (включително визи), за да могат да работят законно на територията на България. Преходът вече ще става по-лесно, тъй като е предвидено, че виза няма да е необходима за лицата, които притежават каквото и да е разрешение за продължително пребиваване в страната, като същото просто ще бъде заменяно от синята карта.
Променен е и досегашният четири годишен срок, за който максимално се издаваше разрешението за висококвалифицирана заетост тип „Синя карта на ЕС“, като същият е увеличен на до пет години. Заложен е минимален срок от 24 месеца.
Дадена е и по-голяма гъвкавост при промяна на работодател от страна на лицата, които вече притежават „Синя карта на ЕС“. По този начин се цели увеличаване на конкуренцията, както и избягване на ситуации, в които един служител работи за компания само в името на пребиваването си в страната. Така при смяна на работодател е въведен единствено уведомителен режим, като не е необходимо отново да се преминава през цялата процедура. След изграждане на техническата инфраструктура, тези уведомления ще могат да бъдат извършвани и дистанционно.
Измененията въвеждат и необходимата яснота за процедурата при релокация на притежател на „Синя карта на ЕС“ из дадена от друга държава в България.
Основният резултат, който се очаква, е технологичният сектор да бъде улеснен в запълването на дефицита от кадри, който започва да се усеща все по-силно. Едновременно с това България ще може да се затвърди като иновационен хъб на Балканите, като привлича дигитални номади от различни страни.