През последния месец Съдът на Европейския съюз постанови няколко интересни решения в областта на защитата на интелектуалната собственост в дигиталните медии. Разясненията на Съда касаят използването на търговска марка на трето лице в реклама в интернет, както и евентуалното задължение на YouTube да предоставя данни, като IP адрес, за лица, които неправомерно публикуват защитено съдържание.
Първото решение е постановено на 2 юли 2020 г. по преюдициално запитване от Върховен областен съд Дюселдорф (OberlandesgerichtDüsseldorf) по следния въпрос:
„Извършва ли трето лице, споменато в публикуван на уебсайт запис, който съдържа знак, идентичен с марка, използване на тази марка по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2008/95, ако записът не е бил поместен там от самото трето лице, а е бил взет от оператора на уебсайта от друг запис, който третото лице е поместило по увреждащ марката начин?“
Повод за запитването е спор между две немски адвокатски дружества - „MBK Rechtsanwälte“ и „mk advokaten“. Първото дружество е притежател на регистрирана словна национална немска марка „MBK Rechtsanwälte“, ползваща се със закрила за юридически услуги в клас 45 от Международна класификация на стоките и услугите за регистрация на марки. Второто адвокатско дружество е извършвало първоначално дейността си под идентично име „mbk Rechtsanwälte“.
След иск за установяване на нарушение на права върху марка, предявен от „MBK Rechtsanwälte“, с решение от 2016 г. Landgericht Düsseldorf забранява на „mk advokaten“ да използва групата букви „mbk“ в търговската дейност, за правни услуги. Това решение е влязло в сила. В последствие се установява, че при въвеждане на словосъчетанието „mbk Rechtsanwälte“ в търсачката Google сред резултатите са няколко справочни сайта, в които е поместена обява за юридически услуги, предоставяни от „mk advokaten“. Дружеството, притежател на регистрирана марка, сезира компетентния местен съд с искане за налагане на имуществена санкция. Защитната теза на „mk advokaten“ е, че то е инициирало вписването си само в един подобен справочник под това име и след решението от 2016 г. е поискало неговото заличаване. Дружеството счита, че до колкото включването му в други справочници не е направено по негово изрично искане, то не е имало задължение да поиска последващото си заличаване. Landgericht Düsseldorf възприема тезата на „MBK Rechtsanwälte“, като отбелязва, че поместената на въпросните уебсайтове обява облагодетелства „mk advokaten“ и се базира на обявата, която последното дружество е възложило да се помести в справочен сайт. Решението е обжалвано и Oberlandesgericht Düsseldorf решава да спре производството и да постави преюдициален въпрос на Съда.
В изводите си СЕС посочва, че предлагането за продажба на стоки или услуги със знак, идентичен или сходен с чужда марка, и рекламирането на тези стоки или услуги с този знак представляват „използване“ на този знак. Освен това, съгласно постоянната съдебна практика е налице такова използване на знак, идентичен или сходен с чужда марка, когато този знак, избран от рекламодател като ключова дума в рамките на услуга по включване в каталог в интернет, е използваното от него средство, за да извика обявата му, дори когато посоченият знак не се появява в самата обява. Следователно, когато лице, което извършва търговска дейност, поръча на оператора на справочен интернет сайт да публикува обява, която съдържа или се извиква от знак, идентичен или сходен с чужда марка, следва да се приеме, че това лице използва този знак по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2008/95.
Същевременно, Съдът отбелязва, че на посоченото лице не могат да се вменяват самостоятелни действия на други икономически оператори , каквито са операторите на справочни интернет сайтове, с които това лице не поддържа пряко или непряко отношение и които действат не по негова поръчка и за негова сметка, а по своя инициатива и от свое име. Терминът „използване“, съдържащ се в член 5, параграф 1 от Директива 2008/95, означава активно поведение и пряк или непряк контрол върху действието, съставляващо използването. Не такъв обаче е случаят, ако това действие е извършено от независим оператор, без съгласието на рекламодателя.
От определящо значение за Съда следва да бъде дали от поведението на „mk advokaten“ в рамките на пряко или непряко отношение между него и операторите на съответните интернет сайтове следва, че тези оператори са публикували онлайн обявата по поръчка и за сметка на „mk advokaten“. В случай, че отговорът на въпроса е отрицателен, то „mk advokaten“ не би следвало да бъде санкционирано.
В заключение, Съдът приема, че
„Член 5, параграф 1 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че лицето, което извършва търговска дейност и е възложило да бъде поместена на уебсайт обява, нарушаваща чужда марка, не използва идентичния с тази марка знак, когато операторите на други уебсайтове възпроизвеждат тази обява, като по своя инициатива и от свое име я публикуват на тези други сайтове“.
Второто решение, на което следва да се обърне внимание е от 9 юли 2020 г. и касае тълкуването на Член 8, параграф 2, буква a) от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост. Преюдициалното запитване е отправено от Федералния върховен съд на Германия (Bundesgerichtshof) в рамките на спор между Constantin Film Verleih GmbH, установено в Германия дружество за разпространение на филми, от една страна, и YouTube LLC и Google Inc., установени в САЩ, от друга страна, по повод поисканата от Constantin Film Verleih информация от тези две дружества, свързана с адресите на електронната поща, IP адресите и номерата на мобилните телефони на потребители, извършили нарушение на неговите права върху интелектуална собственост.
Повод за спора е обстоятелството, че през 2013 г. и 2014 г. филмите Parker и Scary Movie 5 били качени на видео платформата YouTube без съгласието на Constantin Film Verleih, притежател на изключителните права върху тези произведения за Германия. Там те били гледани десетки хиляди пъти. Затова Constantin Film Verleih изисква от YouTube и от Google — дружеството майка на YouTube, в което потребителите трябва първо да регистрират свой потребителски профил — да му предоставят набор от данни за всеки от потребителите, качили тези филми.
За да може да публикува на платформата YouTube видеоматериали с продължителност над 15 минути, потребителят трябва да въведе номер на мобилен телефон, на който получава код за активиране, необходим за да осъществи това публикуване. Освен това съгласно общите условия за използване и за защита на съвместните за YouTube и Google данни, потребителите на платформата YouTube дават разрешение за съхраняването на регистрационните файлове на сървъра, в това число IP адреса, датата и часа на използване, както и отделните заявки, и за използването на тези данни в цялата група. Двете дружества отказват да дадат на Constantin Film Verleih данните на тези потребители, и по-конкретно електронните им адреси, телефонните им номера и IP-адресите, използвани от тях както в момента на качване на въпросните файлове, така и в момента на последния достъп до техния профил в Google/YouTube.
С решение от 2016 г. Областният съд във Франкфурт на Майн отхвърля искането на Constantin Film Verleih. С решение от 2018 г., постановено по неговата жалба, Висшия областен съд във Франкфурт на Майн обаче уважава частично искането и осъжда YouTube и Google да му предоставят адресите на електронната поща на съответните потребители. С ревизионната си жалба, подадена пред Федералния върховен съд, Constantin Film Verleih продължава да иска YouTube и Google да бъдат осъдени да му предоставят номерата на мобилните телефони, както и IP адресите на съответните потребители. Така СЕС е сезиран с въпроса
„Обхващат ли посочените в член 8, параграф 2, буква а) от Директива [2004/48] адреси на производителите, фабрикантите, разпространителите, доставчиците и други предишни държатели на стоките или услугите, както и предполагаемите търговци на едро и дребно, до които в зависимост от случая се отнася информацията по член 8, параграф 1 от Директива [2004/48], и:
a) електронните адреси на ползвателите на услугите и/или
б) телефонните номера на ползвателите на услугите, и/или
в) IP адресите, които са използвани от ползвателите на услугите за качването на данни, които нарушават правата, заедно с точното време на качването?“
В анализа си Съдът констатира, че в обичайното си значение думата „адрес“ се отнася само до пощенския адрес на лицето. Следователно, когато се използва без друго уточнение, както е в Директива 2004/48, тази дума не се отнася до електронния адрес, телефонния номер или IP-адреса . На второ място, в подготвителните работи, довели до приемането на Директива 2004/48, няма нищо, което да предполага, че думата „адрес“ трябва да се разбира в смисъл, че се отнася не само до пощенския адрес, но и до електронния адрес, телефонния номер или IP адреса на съответните лица. Посочва се също, че целта на тълкуваната разпоредба е да съчетае спазването на различни права, по-специално правото на притежателите на права на информация и правото на защита на личните данни на потребителите.
Крайният извод на Съда е, че що се отнася до потребител, качил файлове в нарушение на право на интелектуална собственост, посоченото в Директива 2004/48 понятие „адреси“ не включва неговия електронен адрес, телефонния му номер или IP адреса , използван за качването на тези файлове, нито IP адреса, използван при последния му достъп до потребителския профил.
Запишете се за нашия информационен бюлетин и следете страницата ни в LinkedIn, за да не пропускате важни новини и експертни анализи.