В началото на август с Решение №565/7.08.2020 Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс и го внесе за разглеждане в Народното събрание. Основните промени, въведени с проекта касаят престъпленията против интелектуалната собственост и в частност киберпрестъпленията. В мотивите на законопроекта се обръща особено внимание на трансграничния характер на киберпрестъпността и на увеличението на броя на престъпленията против интелектуалната собственост, които се извършват в интернет.
Безспорно е, че в съвременния свят защитата на правата на интелектуална собственост изисква норми и действия, които не се ограничават в пределите на дадена държава. В ерата на информационните технологии, нарушенията на интелектуалната собственост не се спират пред държавните граници и способите за защита следва също постепенно да се адаптират, за да бъдат ефективни. Възприемането на хармонизиран подход в различните държави по света значително ще спомогне за по-ефективната защита на правата на интелектуална собственост.
Законодателният процес не може да се движи с темпото на технологичните иновации, откриващи нови и нови форми за заобикаляне на правилата и ограниченията. Същевременно значителното забавяне на българското законодателство що се отнася до въвеждането на подходящ санкционен режим и липсата на воля за преследване на киберпрестъпленията срещу интелектуалната собственост, са сред основните причини за широката популярност на този тип нарушения. Всъщност действащата в момента правна уредба и отсъствието на ефективно наказателно преследване водят до усещането у средния потребител, че безплатното сваляне на аудиовизуални или музикални произведения от интернет е допустимо.
Предложените промени в Раздел VII „Престъпления против интелектуалната собственост“ от глава трета на Наказателния кодекс („НК“) определено са стъпка в правилната посока, макар и да са необходими допълнителни правни механизми и преди всичко - ефективно преследване на тези престъпления. Основната част от предложените промени се състои в съществено увеличаване на предвидените в закона санкции. Така например в ал. 1 от чл. 172а НК се предлага „ който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава, или използва по друг начин чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право“ , да се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба до десет хиляди лева, вместо досега предвидените „ до пет години и глоба до пет хиляди лева “.
Следва да се обърне внимание и на предложеното допълнение в чл. 172б, ал .1 НК, където към санкциите за неразрешено използване на марка, промишлен дизайн, сорт растение или порода животно и географско означение, са прибавени и други обекти на индустриалната собственост – изобретение и полезен модел .
Особено интересно е и предложението за добавяне на нова алинея (3) към чл. 173, който визира издаването или използването под свое име или под псевдоним на чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, както и представянето за регистрация или регистрирането от свое име на чуждо изобретение, полезен модел или промишлен дизайн. С предложения нов текст на алинея 3 се предвижда по-строго наказание, когато тези деяния са извършени „ в интернет или са причинени значителни вредни последици “.
Неясно остава обаче защо по-строгото наказване на престъпленията, извършени в интернет, е предвидено само във връзка с чл. 173 НК, но не и по отношение на престъпленията по чл. 172а и 172б НК.
Последната група промени, на която следва да се постави акцент, са предложените по-тежки наказания за така наречените „компютърни престъпления“, предвидени в Глава 9а от НК. Освен увеличаване на заложените в закона глоби и периоди на лишаване от свобода, с коментирания законопроект се въвеждат изрично и понятията „лични данни“ и „информационна система, която е част от критичната инфраструктура“.
Краткият анализ на внесения Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс показва, че необходимостта от по-строго санкциониране на престъпленията против интелектуалната собственост е осъзната от законодателя. Налага се обаче и заключението, че пред обществото ни все още има дълъг път до постигането на пълноценна и ефективна защита на правата на интелектуална собственост в интернет.