На 15 декември 2020 г. Европейската комисия (ЕК) публикува Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно единния пазар за цифрови услуги (Законодателен акт за цифровите услуги) и за изменение на Директива 2000/31/ЕО. Текстът се състои от 74 разпоредби и съдържа някои много интересни предложения за по-добро регулиране на непрестанно развиващия се дигитален свят.
В обяснителния меморандум към предложението се уточнява, че след приемането на Директива 2000/31/ЕО („Директива за електронната търговия“) се появяват нови и иновативни (цифрови) услуги в областта на информационното общество, които променят ежедневието на гражданите на Съюза, оформяйки и трансформирайки начините, по които те общуват, свързват се един с друг, пазаруват или извършват стопанска дейност. Тези услуги съществено допринасят за обществените и икономическите изменения в Съюза и по света. Едновременно с това обаче, използването на цифрови услуги се превръща и в източник на нови рискове и предизвикателства, както за обществото, така и за хората, които ги използват.
Цифровите услуги могат да спомогнат за постигането на целите за устойчиво развитие като допринесат за икономическата, социалната и екологичната устойчивост. Кризата с коронавируса хвърля светлина върху значението на тези услуги във всички аспекти на съвременния живот. Тя ясно показва зависимостта на нашата икономика и общество от тях и подчертава както ползите, така и рисковете, произтичащи от настоящата нормативна рамка за функционирането им. В съобщението „Изграждане на цифровото бъдеще на Европа“ Комисията се ангажира да актуализира хоризонталните правила, които определят отговорностите и задълженията на доставчиците на цифрови услуги, и по-специално на онлайн платформите. В съобщението Комисията взема предвид проблемите, идентифицирани от Европейския парламент в направените по негова инициатива доклади и анализира предложенията, които се съдържат в тях.
През последните пет години Комисията проведе консултации с широк кръг от заинтересовани страни, включително доставчици на цифрови услуги (напр. онлайн платформи) и на други посреднически услуги, предприятия, търгуващи онлайн, медийни издатели, собственици на търговски марки и други предприятия, социални партньори, ползватели на цифрови услуги, организации на гражданското общество, национални органи, представители на академичните среди и на техническата общност, международни организации и широката общественост. Чрез тази поредица от консултации, мненията на заинтересованите страни по въпроси, свързани с цифровите услуги и платформи, бяха подробно взети предвид.
Откритата обществена консултация по Законодателния акт за цифровите услуги беше отворена в продължение на 14 седмици, между 2 юни и 8 септември и получи 2863 отговора и около 300 становища от различни групи от заинтересовани страни. Най-много отзиви постъпиха от широката общественост (66% от граждани на Съюза, 8% от граждани на държави извън ЕС), предприятия/стопански организации (7,4%), бизнес асоциации (6%) и НПО (5,6%). След тях се подреждат тези от публичните органи (2,2%), академичните/научноизследователските институции (1,2%), профсъюзите (0,9%) и потребителските и екологични организации (0,4%). Като цяло между заинтересованите страни е налице общо съгласие за необходимостта от действия, както по отношение на онлайн безопасността, така и що се отнася до развитието на вътрешния пазар на цифрови услуги.
Основните цели на проекта са насочени към всички заинтересовани страни в цифровата среда. Комисията подчертава, че предложените нови правила са пропорционални, насърчават иновациите, растежа и конкурентоспособността, и улесняват разрастването на по-малките платформи, МСП и стартиращите предприятия. Отговорностите на потребителите, платформите и публичните органи се балансират в съответствие с европейските ценности, поставяйки гражданите в центъра. Правилата позволяват по-добра защита на потребителите и техните основни права онлайн; установяване на силна прозрачност и ясна рамка за отчетност на онлайн платформите, както и насърчаване на иновациите, растежа и конкурентоспособността в рамките на единния пазар.
Нови задължения се налагат на посредническите услуги, предлагащи мрежова инфраструктура: доставчици на услуги за достъп до Интернет, регистратори на имена на домейни; хостинг услуги като облак и уеб хостинг услуги; онлайн платформи, обединяващи продавачи и потребители, като например онлайн пазари, магазини за приложения, платформи за икономическо сътрудничество и социални медии, както и много големи онлайн платформи, тъй като те представляват особен риск при разпространението на незаконно съдържание и обществени вреди.
► мерки за противодействие на незаконни стоки, услуги или съдържание онлайн, като например механизъм, с помощта на който потребителите да сигнализират за незаконно съдържание, а платформите да си сътрудничат с „доверени податели на сигнали“;
► ефективни гаранции за потребителите, включително възможността да оспорват решенията на платформите при модерирането на съдържание;
► мерки за прозрачност на онлайн платформите по различни въпроси, включително такива, свързани с алгоритмите, които изпълзват за препоръки;
► задължения за много големи платформи да предотвратяват злоупотребата с техните системи чрез предприемане на действия, основаващи се на риска, и чрез независим одит на системите им за управление на риска;
► достъп на изследователите до ключови данни на най-големите платформи, за да се разбере как се развиват онлайн рисковете;
► надзорна структура за справяне със сложността на онлайн пространството, в която страните от ЕС ще имат основната роля, подкрепени от нов Европейски съвет за цифрови услуги, като за много големите платформи е предвиден засилен надзор и прилагане на новите правила от страна на Комисията.
Изчерпателно резюме на предложения Законодателен акт за цифровите услуги е е достъпен на уебсайта на ЕК.