Изкуственият интелект присъства във все повече дейности и отдавна взаимодействието с него не е привилегия на специалистите в областта. И както често се случва в правната материя, появата на нови фактори в обществения живот предизвиква множество нови въпроси, а законодателството има малко и закъснели отговори. И това е напълно нормално с оглед на правилото, че правото урежда съществуващите фактически обществени отношения и връзки и следва да се създава прецизно, задълбочено и дългосрочно.
Широката общественост и правната общност отдавна коментират все по-явното навлизане на изкуствен интелект в ежедневието ни. Допирните точки между различните проявления на изкуствен интелект и авторското право също отдавна вълнуват юридическите среди. И вместо да оставя отговора на въпроса от заглавието за финал, ще кажа още тук, че на този етап няма сблъсък и не считам, че такъв предстои. По-скоро пред съвременното авторско право, което вече се опитва да обхване модерни явления, като онлайн пиратството и произведенията на изкуството в Мета вселената, се поставят нови предизвикателства.
Няма да навлизаме в дълбоки теоретични анализи на правната същност и ефекти на изкуствения интелект. Темата е широко обсъждана от юристите на международно ниво, но този академичен дебат не дава отговори по същество на бизнесите, които днес са изправени през избора дали да използват подобни услуги в дейността си и как е регулирано това от закона.
Появата на лесно достъпната услуга ChatGPT позволи на всеки по-любопитен човек да се докосне до съдържание, създадено от изкуствен интелект и силно популяризира темата. Редица сфери на изкуството и търговията са изправени пред необходимостта да се адаптират към новата ситуация и възможностите на изкуствения интелект, без да са налице ясни правни регулации.
За целите на настоящото изложение ще ограничим анализа до допирните точки между авторското право и явлението ChatGPT, като най-популярното проявление на изкуствен интелект в момента. И преди да анализираме точките на контакт между изкуствения интелект и авторството право, струва си да споменем и някои от другите горещи въпроси, които ChatGPT постави на действащото законодателство. Един от основните проблеми, които вече ангажираха вниманието на регулаторите в няколко страни от ЕС е защитата на личните данни и огромният обем информация, който се предоставя свободно на услугата за нейното „обучаване“ от потребителите. Течът на данни от чатове на множество потребители на ChatGPT даде повод на компанията администратор на услугата ChatGPT - OpenAI да поднесе публично своите извинения и да увери, че допуснатите технически грешки са поправени(1). Негативните ефекти, произтичащи от свободното споделяне на данни с чат услугата за целите на нейното обучаване и по-пълноценно използване се проявиха малко след старта. Медиите публикуваха данни относно непозволеното използване на ChatGPT от служители на компанията Самсунг, които са се допитвали до услугата, за да проверяват и оптимизират, създаден от тях софтуерен код(2). Установява се, че част от споделената информация съставлява търговска тайна на дружеството, но веднъж споделена с чат услугата вече е част от нейната библиотека и конфиденциалният й характер е опорочен. Липсата на ясни граници и средства за защита обаче доведе до изричната забрана на услугата в Италия и предизвика публичен дебат в Германия, Франция и Ирландия(3). В Австралия пък възникна казус относно отговорността на платформата за разпространението на неверни позорящи факти относно кмета на Hepburn Shire(4). Г-н Брайън Худ уведоми обществеността за намерението си да инициира дело срещу компанията OpenAI, администратор на услугата ChatGPT, във връзка с невярна информация относно миналото му, в която ChatGPT свързва името на кмета с корупционен скандал от близкото минало.
Може би най-добро описание на ChatGPT би дал самият той. Използвах функционалността му на български език и го помолих да отговори на въпроса „Какво си ти?“. Ето и отговорът: „Аз съм ChatGPT, голям модел за езиково моделиране, разработен от OpenAI. Моето основно предназначение е да помагам на потребителите като отговарям на техните въпроси и предоставям информация в различни области. Аз съм обучен в широка гама от теми, включително наука, история, география, спорт, изкуство, технологии и други. Имам достъп до голям обем информация, като базата ми данни е актуализирана до септември 2021 година. Моето функциониране се основава на алгоритми за обработка на естествения език (Natural Language Processing, NLP), които ми позволяват да анализирам въпросите и да генерирам смислени отговори в реално време. Моделът GPT (Generative Pre-trained Transformer) се обучава върху огромни количества текстове от интернет, като в процеса на обучение се оптимизира за предсказване на следващата дума в текста. Това му позволява да научи различни граматични и семантични закономерности, както и да създава смислени и граматично коректни изрази. Вместо да програмирам конкретни правила, аз съм обучен да "разбирам" и анализирам човешкия естествен език. Когато ми задавате въпрос, аз анализирам смисъла му, търся съответната информация в моята база данни и генерирам отговор, който да бъде осмислен и полезен. Въпреки че се стремя да предоставям точни и полезни отговори, трябва да се има предвид, че не мога да гарантирам 100% точност и винаги е добре да се проверява информацията, която получавате от мен.“
Този въпрос е ясно решен от действащото законодателство и не изисква детайлен анализ. Софтуерният код зад алгоритъма на работа на услуги с изкуствен интелект, като ChatGPT, е валиден обект на авторското право. Съгласно българския Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), програмният код се приравнява на литературно произведение и може да се ползва със същия обем на правна закрила. Както потвърждава и самият ChatGPT „Авторското право върху мен ChatGPT принадлежи на OpenAI, компанията, която ме разработва. OpenAI има права върху модела и генерираната от него информация. Това включва и авторските права върху програмния код, модела за машинно обучение и други свързани с тях аспекти.“
Квалификацията на генерирания от изкуствения интелект текст, програмен код или дори изображение, като произведение, попадащо в обхвата на закрила на авторското право е дискусионен. Разбира се, от съществено значение е конкретното национално законодателство от гледна точка, на което се прави анализа. Моето мнение е, че създаденият от ChatGPT текст не може да попадне в дефиницията на чл. 3, ал.1 ЗАПСП, съгласно който „обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма“. Обстоятелството, че съдържанието, гарнирано от ChatGPT се базира изцяло на прилагането на алгоритъм от страна на неодушевен субект, автоматично изключва възможността за наличие на творческа дейност. На следващо място, чл. 5, изречение първо от ЗАПСП уточнява, че „автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение“. Разбира се, носител на авторското право може да бъде и юридическо лице при спазване на определени законови изисквания, но първоначалното авторство, съгласно националното ни законодателство, винаги принадлежи на физическото лице – творец.
Стриктното прилагане на действащия текст на закона за авторското право изключва възможността, текстовете, генерирани от ChatGPT при спазване на заложения от OpenAI алгоритъм, да бъдат квалифицирани като обекти на авторското право. В подобен смисъл са и повечето академични статии по темата, разработени от специалисти в различни юрисдикции. Въпросът на този етап се разглежда най-често от гледна точка на изображенията, създадени от изкуствен интелект, но изводите биха били аналогични и по отношение на литературните текстове.
Отговорът на ChatGPT на въпроса дали създава оригинални текстове е следният: „Като модел за езиково моделиране създавам оригинални текстове, а не копирам от съществуващи текстове. При генерирането на отговорите си, използвам информацията, която съм научил по време на обучението си от голям обем текстове от различни източници. Моята обучаваща процедура се базира на предсказване на следващата дума в текста, използвайки контекстуалната информация от миналите думи. Това ми позволява да генерирам нови и оригинални текстове в отговор на даден въпрос. Въпреки това, въз основа на обучението си, мога да използвам общи граматически конструкции и фрази, които са срещани в много текстове. Това може да доведе до подобие или сходство в изразите с други текстове, но не означава, че просто копирам или повтарям съществуващи текстове.“ Няма еднозначни данни за това каква част от информацията, използвана при „обучаването“ на системата, е обект на авторското право на трети лица, но е безспорно че има такава. Нещо повече, съгласно общите условия на OpenAI(5), съдържанието, предоставено от ползвателите на ChatGPT, както и съдържанието, генерирано от услугата в отговор на запитванията на потребителите може да се използва от системата за целите на предоставяне на услугите й. Накратко, част от „познанията“ на изкуствения интелект представляват чуждо авторско право. И докато потребителите, използвайки услугата, се съгласяват с приложимите общи условия и валидно отстъпват правата си, под въпрос остава законосъобразността на използването на съществуващите авторскоправни материали при първоначалното „обучаване“ на системата. Доколкото услугата се предоставя с търговска цел и ChatGPT има и платена версия, то по смисъла на нашето законодателство не може да става дума за хипотеза на свободно използване.
След уточнението, че създаденото от ChatGPT съдържание не би могло да се квалифицира, като обект на авторското право, остават отворени следните въпроси.
На кого принадлежат правата върху генерираните текстове? Общите условия на OpenAI посочват, че както данните, предоставени от потребителите на системата, така и резултатите, получени в отговор на запитването, принадлежат на съответния потребител.
Какви са рисковете, ако използвам съдържание, създадено от ChatGPT, в бизнеса си? Най-съществен е рискът да започнете използване на съдържание, което е идентично или сходно в особено голяма степен със съдържанието, използвано от друг. Според ChatGPT, „Като модел за езиково моделиране, мога да генерирам различни отговори на два еднакви въпроса, поради някои фактори: (1) Вариация в модела: При всяко използване на модела, входните параметри и началното състояние могат да бъдат различни, което може да доведе до различни изходи. Това означава, че отговорите могат да варират, дори при еднакви въпроси. (2) Вариация в генерирането: При генерирането на отговорите моделът използва стохастичност (случайност), което може да доведе до различни избори при формулиране на отговорите. Малки изменения във вътрешния процес на модела могат да доведат до различни текстове. (3) Липса на контекст: Моделът не запомня предишни отговори или интеракции с потребители, тъй като няма памет от сесия на сесия. Това означава, че при повторно задаване на въпроси, моделът няма предварително определен контекст от предишни отговори и може да генерира различни отговори. Все пак, при определени въпроси или сценарии, където отговорът е ясно определен и логически следващ, моделът може да предостави по-подобни или съвпадащи отговори на еднакви въпроси.“. Тоест, възможността за генериране на два еднакви текста е налице.
Друг възможен риск произтича от евентуалното използване на текстове, създадени от ChatGPT и представянето им за свои. Като оставим на страна моралния аспект на подобно деяние, важно е да се съобразят и още няколко фактора. Изкуственият интелект базира текстове си на цялата информация, с която разполага към дадения момент, но не е обучен да се позовава систематично на нея и да създава текстове с ясни референции, към използваните източници. Тоест, ползвателят се излага на риск от плагиатство. Проблемът с липсата на уникалност на даден текст също е от съществено значение. Издателите на хиляди научни списания забраниха или ограничиха използването от сътрудниците на чатбот услуги, управлявани от изкуствен интелект, на фона на опасения, че той може да натрупа академичната литература с погрешни и дори изфабрикувани изследвания. Широката употреба на ChatGPT при подготовката на статии вече доведе до това, че той е посочван като съавтор на редица документи. В отговор, водещото американско списание Science, обяви актуализирана редакционна политика, забранявайки използването на текст от ChatGPT и пояснявайки, че програмата не може да бъде посочена като съавтор(6). Същевременно, някои от големите киностудия в Холивуд обявиха намерението си да използват изкуствен интелект за създаването на сценарий Това предизвика бурната реакция на Гилдията на кино и телевизионните сценаристи, които изразяват огромно възмущение и посочват, че ChatGPT ще се превърне в „машина за плагиатство“, поради липсата на възможността на софтуера на твори самостоятелно(7).
Не на последно място, рискът от предоставяне на остаряла, невярна, подвеждаща или вътрешнопротиворечива информация от страна на изкуствения интелект не трябва да бъде подценяван. Като юрист намирам успокоение в уточнението, което дава самият ChatGPT: „Винаги е важно да се отбележи, че информацията, която предоставям, трябва да се проверява и потвърждава от надеждни източници, особено ако става дума за специфични факти, актуални събития или юридически въпроси.“ Сложността и важността на юридическите въпроси е подчертана от изричното им посочване в този дисклеймър. И макар да са налични вече и софтуери с изкуствен интелект, посветени на правната работа, считам че денят, в който програмен код ще може да замени мислещия, опитен и квалифициран юрист е много далеч. Същото безспорно се отнася и до творческите индустрии.
Вместо заключение, бих искала да спомена, че преди дни изпълнителният директор на OpenAI, Сам Алтман, заяви пред Конгреса в САЩ, че бъдещото развитие на изкуствения интелект е немислимо без изграждането на ясна законодателна рамка. Той призова за създаването на американска или международна организация, която да лицензира дейността на най-могъщите системи, използващи изкуствен интелект(8). Преди няколко години и ЕС инициира дебат относно въвеждането на регулация на изкуствения интелект. Проектът на този етап е със заглавие „Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект (законодателен акт за изкуствения интелект) и за изменение на някои законодателни актове на съюза“(9). За пълнота следва да се цитира и Резолюцията на Европейския парламент от 20 октомври 2020 г. относно правата върху интелектуалната собственост за разработването на технологии за изкуствен интелект(10). Дискусиите по предложението за регламент ясно показват множеството въпроси, поставени от появата на изкуствения интелект и големия брой гледни точки относно начините за регулиране на отделните казуси. В обяснителния меморандум към проекта се посочва, че „Комисията излиза с предложената регулаторна рамка за изкуствения интелект, като си поставя следните конкретни цели: (1) да гарантира, че системите с ИИ, които се пускат на пазара на Съюза и се използват, са безопасни и в съответствие с действащото законодателство в областта на основните права и ценностите на Съюза; (2) да гарантира правна сигурност, която да улесни инвестициите и иновациите в ИИ; (3) да подобри управлението и ефективното прилагане на съществуващата правна уредба в областта на основните права и изискванията за безопасност, приложими към системите с ИИ; и (4) да улесни развитието на единен пазар за законни, безопасни и надеждни приложения с ИИ и да предотврати разпокъсаност на пазара.“ Основните моменти в предложението са „забранени практики в сферата на изкуствения интелект“; „правила за класификация и основни категории високорискови системи с ИИ“; „задължения за прозрачност за някои системи с ИИ“; „мерки в подкрепа на иновациите“; „системи за управление на равнището на Съюза и на национално равнище“; „кодекси за поведение“. Интересно също е и определението на „система с изкуствен интелект“, което се съдържа в предложението – „софтуер, разработен с една или повече от техниките и подходите, посочени в приложение I(11), който може по отношение на даден набор от цели, определени от човек, да генерира резултати, като съдържание, прогнози, препоръки или решения, които оказват въздействие върху средите, с които взаимодействат“. Основният фокус на бъдещата регулация е сигурността на данните и адаптираното използване и развитие на технологиите. Авторскоправните аспекти за момента не са в центъра на дебата, а въпросите пред законодателя на този етап остават отворени.
(1) https://openai.com/blog/march-20-chatgpt-outage
(2) https://www.forbes.com/sites/siladityaray/2023/05...
(3) https://www.bbc.com/news/technology-65139406
(4)https://www.theguardian.com/technology/2023/apr/0...
(5) https://openai.com/policies/terms-of-use
(6) https://www.science.org/doi/10.1126/science.adg78...
(7) https://en.as.com/entertainment/hollywood-writers...
(8) https://www.bbc.com/news/world-us-canada-65616866
(9) https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HT...
(10) https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/A-9...
(11) а)Подходи за машинно самообучение, включително самообучение с учител, самообучение без учител и обучение с утвърждение, като се използва голямо разнообразие от методи, включително дълбоко самообучение;
б)Логически и основани на знанието подходи, включително представяне на знанията, индуктивно (логическо) програмиране, бази от знания, машини за логически изводи и машини за дедукции, (символни) съждения и експертни системи;
в)Статистически подходи, методи за бейесовско оценяване, търсене и оптимизация.