Върховният административен съд („ВАС“) се произнесе с ново Тълкувателно решение („ТР“) № 5 от 29.03.2021 г., засягащо отговорността на трети лица (управители, прокуристи, членове на орган на управление, търговски представител и търговски пълномощник) за задължения на юридически лица по чл. 19, ал. 1-2 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс (“ДОПК”). Съгласно ТР, недобросъвестните лица следва да носят отговорност не само за данъците и осигуровките на дружествата, но и за лихвите върху тези суми.
Решението на ВАС е постановено след установяване на противоречива практика на съдилищата в страната. Съгласно една част от съдиите, отговорността на третото задължено лице по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК не включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. В тази група съдебни решения се приема, че отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК е частен случай на отговорност за чужди задължения и следва да се тълкува стриктно.
Според другото становище отговорността на третото задължено лице по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. В тази група съдебни решения се приема, че третото лице по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК е задължено лице по чл. 14, т. 3 ДОПК – лице, което отговаря за задълженията на юридически лица. Обхватът на отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 ДОПК е определен в чл. 16, ал. 3 ДОПК и включва лихвите.
ВАС приема за правилно второто становище. В чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК е уреден особен случай на лична имуществена отговорност на трети лица за публични задължения на задължени юридически лица по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Отговорността възниква по силата на закона и се прилага по отношение на изчерпателно определен кръг от субекти за задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК (главен длъжник) при кумулативното наличие на предвидените в закона предпоставки. Фактическият състав, пораждащ отговорността, включва недобросъвестно поведение на третото лице, невъзможност да бъдат събрани задълженията за данъци и осигурителни вноски на юридическото лице и наличието на причинно-следствена връзка между тях.
Нормата на чл. 19, ал. 1 ДОПК предвижда, че третото задължено лице отговаря за „непогасеното задължение“. В чл. 19, ал. 2 ДОПК е посочено, че третото лице носи отговорност за „непогасените задължения на задълженото юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК“. Отговорността на третото лице по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК включва и лихвите за забава на главния длъжник по силата на изрична правна норма – чл. 16, ал. 3 ДОПК. Тази норма предвижда, че отговорността на третото задължено лице по чл. 14, т. 3 ДОПК обхваща данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските за събирането им.