На 7 юли 2022 г. Съдът на Европейския съюз („СЕС“) публикува две нови решения по дела, образувани въз основа на преюдициални запитвания относно тълкуването на разпоредби от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност („Директива за ДДС“).
Запитването по дело C-696/20е отправено в рамките на спор между дружество, установено и регистрирано за целите на ДДС в Нидерландия и орган на данъчната администрация в Полша (директор на служба на данъчен контрол) относно определянето на размера на подлежащ на възстановяване ДДС.
През разглеждания период дружеството е регистрирано за целите на ДДС и в Полша, като участва във верижни сделкимежду поне трима икономически оператори за едни и същи стоки. Стоките се превозват директно от първия оператор по веригата, установен в една държава членка, до последния оператор по веригата, установен в друга държава членка. Дружеството купува стоките от свой контрагент, установен в Полша като посочва полския си идентификационен номер по ДДС.
Дружеството квалифицира първите доставки като вътрешни доставки, подлежащи на облагане с 23 % ДДС. Доставките, които след това извършва за клиентите си в други държави членки, дружеството квалифицира обаче като вътреобщностни доставки, подлежащи на облагане с 0 % ДДС в Полша, поради което платеният от него данък следва да му се възстанови.
Данъчните органи приемат, че вторите доставки не попадат в обхвата на режима на вътреобщностните доставки на стоки, а трябва да бъдат обложени като доставки, които са извършени в държавите членки, в които завършва изпращането на стоките. В резултат на това дружеството ефективно е обложено с ДДС в размер на 46 %.
В своето решение СЕС приема, че член 41 от Директивата за ДДС допуска правна уредба на държава членка в случаите на верижни сделки, когато първата е погрешно е квалифицирана като вътрешна сделка, а втората е погрешно квалифицирана като ВОП, придобиващите лица в държавата, в която завършва превоза, да приложат ДДС за ВОП. Такава правна уредба на държава членка не се допуска обаче от посочената разпоредба, тълкувана в светлината на принципите на пропорционалност и на данъчна неутралност, ако вътреобщностното придобиване на стоки, което се приема за извършено на територията на тази държава членка, е резултат от вътреобщностна доставка на стоки, която не се третира като освободена сделка в тази държава членка.
Мотивите на СЕС за приемането на подобно решение се основават на първо място на приетото в съдебната практика, че в случаите на две верижни сделки, извършени с един вътреобщностен превоз, то този превоз може да бъде отнесен само към едната от двете доставки, която съответно ще бъде освободенаединствено в държавата членка, от която започва превозът, като вътреобщностна доставка.
СЕС пояснява, че компетентен да определи към коя от доставките се отнася превозът, е съответният данъчен орган, докато съдът се произнася по правото, предвид предоставените фактически констатации. Данъчните органи в Полша приемат, че превозът се отнася до първата доставка.
В мотивите СЕС посочва, че член 41 от Директивата за ДДС е приложим, когато държавата членка по идентификация е държавата членка, в която е започнал превозът на стоките. Нещо повече, за да е налице вътреобщностно придобиване на стоки не се изисква данъчнозадълженото лице да е използвало идентификационен номер по ДДС, издаден му от държава членка, различна от държавата членка, в която е започнал превозът на стоките.
На следващо място, от значение за постановяването на решението са въпросите кое лице следва да се определи като лицето, извършващо вътреобщностното придобиване на стоките и как това ще се отрази на приложението на член 41 от Директивата за ДДС. Според СЕСдали стоките са обложени погрешно с ДДС при неправилно квалифициране на сделките е ирелевантно.
Също така се посочва, че в случая, въпреки че данъчният орган е преквалифицирал първата доставката от вътрешна на вътреобщностна сделка, то продавачът все пак е длъжно да начисли ДДС при стандартна ставка за тази доставка. Тъй като при това положение тази сделка подлежи на облагане с данък в Полша, следва да се приеме, че вътреобщностната доставка на стоки по първата сделка не се третира като освободена. Прилагането на правилото по член 41 от Директивата за ДДС към вътреобщностно придобиване в резултат от вътреобщностна доставка на стоки, която не е освободена, води обаче до допълнително облагане, което не е в съответствие с принципите на пропорционалност и на данъчна неутралност. Поради това при наличието на подобни противоречия правилото не следва да се прилага.
Второто запитване, по което е постановено решение е по дело C-194/21 с предмет тълкуването на разпоредби от Директивата за ДДС относно корекция на пропуск да се приспадне начислен ДДС за придобиването на земя за строеж.
Дружество придобило парцели, съставляващи земя за строеж и заплатило на своя контрагент съответната сума с начислен ДДС по издадена фактура. След 7 години същото това дружество препродава парцелите на друго лице и фактурира ДДС върху продажната цена.
Според данъчната администрация в Нидерландия дружеството дължи ДДС върху платената цена като няма право да извършва корекции като приспадне платения ДДС по покупката.
Дружеството твърди, че ДДС, който му е фактуриран при придобиването, може да се приспадне изцяло при първото използване на въпросните парцели за облагаемите сделки, въпреки че са изминали повече от девет години.
В своите мотиви СЕС посочва, че възможността правото на приспадане да се упражнява без ограничение във времето, би била в противоречие с принципа на правната сигурност.
Съдът посочва, че коригиращият механизъм е приложим в случаите на съществуващо право на приспадане, предвидено в законодателството. Тук обаче член 184 и член 185 от Директивата за ДДС не пораждат право на приспадане. Следователно коригиращият механизъм не следва да се прилага, когато едно данъчнозадължено лице е пропуснало да упражни това свое право и е настъпил преклузивния срок.
Предвид това СЕС постановява, че членове 184 и 185 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат на данъчнозадължено лице, което преди изтичането на предвидения в националното право преклузивен срок е пропуснало да упражни правото на приспадане на начисления ДДС за придобиването на стока или услуга, да се откаже възможността да извърши това приспадане впоследствие, при първото използване на въпросната стока или услуга за облагаеми сделки, чрез корекция, макар да не е установена никаква злоупотреба с право, никаква измама, нито пък каквато и да било загуба на данъчен приход.