Logo
22.10.2020

Върховният касационен съд с важно тълкувателно дело относно вписвания в Търговския регистър на България   

Търговската колегия на Върховния касационен съд („ВКС“) ще се произнесе в тълкувателно дело по някои важни въпроси от практическо значение, по които е налице дългогодишна противоречива съдебна практика. Делото е образувано с разпореждане на председателя на ВКС от 06.03.2020 г. и се очаква съдът да се произнесе по него в срок до една година. Въпросите са формулирани, както следва:


1. По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му?

2. Допустим ли е иск по чл.74 ал.1 ТЗ за отмяна на решение на Общо събрание на съдружниците в ООД за освобождаване на управител на ООД, прието от същото Общо събрание след прието преди това решение за изключване на управителя като съдружник?

3. Приложима ли е санкцията по чл.126 ТЗ по отношение на съдружник за действия, визирани в чл.126 ал.3 т.1-3 ТЗ, но извършени от него в качеството му на управител или отговорността му може да бъде реализирана само по реда на чл.145 ТЗ?

4. Кой орган на дружеството с ограничена отговорност е легитимиран да получи уведомлението на управителя за заличаването му по реда на чл.141 ал.5 ТЗ?

5. Легитимиран ли е напускащият по реда на чл.125 ал.2 ТЗ съдружник сам да заяви вписване в Търговския регистър на прекратяване на участието му в ООД в случай на бездействие на органите на дружеството по приемане на решение за освободените му дялове и вписване на промяната в Търговския регистър?

6. Какви са правомощията на съда при обжалване на отказ по чл.25 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ в хипотезата на липса на указания от длъжностното лице по регистрацията?

7. Допустимо ли е вписване на разпоредителна сделка с дружествени дялове по реда на чл.129 ТЗ при наличието на вписан запор или при невписани предходни продажби? Отрицателната предпоставка по чл.129 ал.1 пр.2 ТЗ приложима ли е при прехвърляне на дялове между съдружници?

8. Допустимо ли е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ да бъдат обжалвани други актове на длъжностните лица по регистрацията, отразени в електронните регистри, извън отказите, постановени по подадени заявления за вписване, заличаване и обявяване на актове?


Отговорът на поставените въпроси ще даде разрешение на множество практически трудности, пред които са изправяни лицата в търговския оборот години наред.

Така например, силно разпространена хипотеза е напускането на съдружник в дружество с ограничена отговорност по негова собствена инициатива по реда на чл. 125, ал. 2 от Търговския закон („ТЗ“) (1). Друга разпространена хипотеза е напускането на управител на дружество с ограничена отговорност (респективно еднолично дружество с ограничена отговорност) по негова собствена инициатива по реда на чл. 141, ал. 5 от ТЗ(2).

1. Напускане на съдружник в дружество с ограничена отговорност по негова собствена инициатива по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ 

Всеки съдружник има право да прекрати участието си в дружество с ограничена отговорност като отправи писмено предизвестие до дружеството. Условието, което поставя законът, е изтичането на срок от 3 месеца. След изтичането на този период съдружникът може да бъде заличен от търговския регистър.    

За да се случи това обаче е необходимо съдействието на управителния орган на дружеството, който да заяви за вписване това обстоятелство в търговския регистър. Ако напускащият съдружник не е част от управителния орган и съответно не получи съдействието на управителя, то тогава той не може да бъде заличен. В случай че заяви сам обстоятелството за вписване в търговския регистър, той би получил отказ, тъй като не спада към категорията лица, които имат право да заявяват вписвания съгласно чл. 15 от Закона за търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел („ЗТРРЮЛНЦ“).   

Възможността пред напускащия съдружник е да обжалва постановения отказ пред съда. Съдебната практика в тази насока обаче е противоречива. В някои решения съдът допуска съдружникът сам да заяви за вписване в търговския регистър заличаването си, въпреки че не е част от посочените по-горе лица. В множество други решения това не се допуска. По този начин се достига до хипотеза, при която напускащият съдружник е спазил изискванията на закона, но не може да бъде заличен и продължава да стои вписан като съдружник (понякога с години).

2. Напускане на управител на дружество с ограничена отговорност (респективно еднолично дружество с ограничена отговорност) по негова собствена инициатива по реда на чл. 141, ал. 5 ТЗ

За разлика от разгледаното по-горе напускане на съдружник, управителят винаги може да заяви сам пред търговския регистър напускането си и да бъде заличен, тъй като той спада към категорията лица, които имат право да заявяват вписвания съгласно чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ. Практическият въпрос, който възниква тук, е друг. Съгласно ТЗ управителят напуска с писмено уведомление до дружеството. Дружеството от своя страна се представлява от самия него, в качеството му на управител.   

Изправени сме пред ситуация, в която управителят, в качеството му на физическо лице, формално уведомява себе си, в качеството си на законен представител на дружеството, относно желанието си да бъде освободен и заличен като управител. Съдебната практика приема, че това е законосъобразно поведение и няма нарушение на законови разпоредби.    

Тук обаче стои въпросът какво се случва ако управителят и съдружниците (съответно едноличният собственик на капитала) са различни лица и управителят не ги уведоми за своите намерения. Формално уведомлението е получено от дружеството, но на практика не достига до знанието на съдружниците/едноличния собственик на капитала.    

След изтичане на едномесечния срок по чл. 141, ал. 5 от ТЗ, управителят има право да заяви пред търговския регистър заличаването си и в случай че той е единствен законен представител на дружеството, то остава без законен представител. Обстоятелство, което от своя страна води до редица неблагоприятни последици (вкл. законово предвидената възможност дружеството да бъде прекратено с решение на съответния окръжен съд по иск на прокурора, когато в продължение на три месеца няма вписан управител). Теоретично, напусналият управител би могъл да отговаря за причинените на дружеството вреди, в случай че не е уведомил съдружниците / едноличния собственик на капитала за напускането си по надлежен ред .

Останалите въпроси също пораждат редица разсъждения, но в настоящия случай са засегнати две по-разпространени хипотези, с които са се сблъсквали често, както юристи, така и самите търговци. Висшият адвокатски съвет също е изразил своето становище по така поставените въпроси.


(1) Чл. 125, ал. 2 от Търговския закон: „Съдружникът може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, направено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването“.   

(2) Чл. 141, ал. 5 от Търговския закон: „Управителят може да поиска да бъде заличен от търговския регистър с писмено уведомление до дружеството. В срок до един месец след получаване на уведомлението дружеството трябва да заяви за вписване освобождаването му в търговския регистър. Ако дружеството не направи това, управителят може сам да заяви за вписване това обстоятелство, което се вписва, независимо дали на негово място е избрано друго лице“.