Решение на Съда на Европейския съюз от 2014 г., известно като делото Costeja, бележи началото на юридическия живот на така нареченото „право да бъдеш забравен“ - правото на субект на данни да изиска от търсачки да изтрият връзки, показани в резултатите от търсенето на името на субекта. Впоследствие „правото да бъдеш забравен“ се превърна в законодателен текст с приемането на Общия регламент за защита на данните (“Регламента”), а именно на чл. 17, което доведе до увеличен брой заявки до търсачките за изтриване на връзки.
Липсата на фиксирани и специфични за всеки сектор критерии за одобряване или отхвърляне на заявки съгласно правото да бъдеш забравен, мотивира Европейския комитет по защита на данните („ЕКЗД“) да приеме конкретни насоки за упражняване на това право („Насоките“). Документът осигурява яснота по различни юридически аспекти на „правото да бъдеш забравен“, както и на балансиращия тест и други критерии, които следва да се вземат предвид.
Въпреки че Насоките обхващат приложимостта на всяко конкретно основание за упражняване на „правото да бъдеш забравен“, тук ще се спрем върху най-често използваните правни основания.
В практиката често се прилага правото на заявка за изтриване на резултати от търсене, когато данните, съдържащи се в линка, вече не са необходими във връзка с обработката на търсачката. Един от най-често срещаните случаи е, когато данните за контакт на субекта се съдържат в корпоративен уебсайт, но посоченото лице вече не е част от тази компания. Ситуацията е особено актуална с оглед на промените в заетостта в резултат на пандемията от COVID-19 и често може да доведе до заявки упражняване на „правото да бъдеш забравен“.
Съгласно чл. 17, параграф 1, „в“ от Регламента, субектът на данни може да поиска „да бъде забравен“, когато е направено възражение срещу обработването съгласно чл. 21(1) и няма преимуществени правни основания за обработването или когато субектът на данни възразява срещу обработването съгласно чл. 21(2). Възражението по чл. 21(1) от Регламента може да се прилага, когато първоначалната обработка е правно основана на (i) изпълнението на задача от обществен интерес; (ii) законни интереси, преследвани от администратора, както и други под-основания. При преглед на заявки, търсачките вземат предвид конкретната ситуация на субекта на данните и трябва да докажат „преимуществени правни основания“ в случай, че заявката бъде отхвърлена. При оценката се вземат предвид следните критерии:
► обществената роля на субекта на данните;
► въздействието на достъпната информация - независимо дали тя е свързана с професионалния или личния живот на съответното лице;
► фактически неточна информация и т.н.
► дали информацията е свързана с маловажно престъпление, което се е случило преди много време и може да причини предразсъдъци по отношение на субекта на данните.
Фактическата точност на информацията може да бъде доказана чрез различни подходи, включително съдебни решения, констатации на регулаторните органи (например, че човек не дължи данъци), както и с други средства. От практическа гледна точка това би означавало, че когато човек подаде заявка за упражняване на правото да бъде забравен, той/тя може да представи придружаващи доказателства, потвърждаващи, че информацията, съдържаща се в резултатите от търсенето, не е точна от фактическа гледна точка.
Друга област на приложение на чл. 17 от Регламента е свързана с маловажни престъпни случаи, които могат да причинят предразсъдъци по отношение на съответното физическо лице. От правна гледна точка следва да се внесе допълнителна яснота по отношение на значението на „маловажен случай". Съгласно чл. 93 от българския Наказателен кодекс "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Разпоредбите на Наказателния кодекс предвиждат по-ниско наказание за маловажни случаи или дори освобождаване от наказателна отговорност. Това е в съответствие с разбирането за защита на данните, според което маловажните случаи имат значително по-малко въздействие върху обществото и се третират различно от други или стандартни престъпления.
Чест контрааргумент, използван от търсачките срещу заявки на субектите на данни „да бъдат забравени“, е правото на свобода на изразяване и на информация - освобождаване, предвидено в чл. 17, параграф 3, буква „а“ от Регламента. В този смисъл, Насоките на ЕКЗД поставят ясна черта между заявки за заличаване към:
► издатели на оригинално съдържание, чиято основна дейност се състои в това да информират обществото, и които са защитени от принципа на свобода на словото и изразяване;
► търсачки, чиято основна дейност е да идентифицират потенциално достъпна информация, предоставена от издатели на оригинално съдържание.
Типът организация, срещу която е подадена заявка за „забравяне“, може да е определящ за резултатите от балансиращия тест, който следва да определи дали заявката ще бъде одобрена или отхвърлена.
Насоките не дават еднозначна пътна карта за разрешаване на заявки към търсачките във връзка с „правото да бъдеш забравен“. Това би било практически невъзможно, поради множеството факти, които се разглеждат ad hoc. Въпреки това ЕКЗД постави стабилна основа от принципи, които да се вземат предвид с оглед на баланса между ежедневния живот на субектите на данни и правото на интернет обществото да бъдат информирано.
Запишете се за нашия информационен бюлетин и следете страницата ни в LinkedIn, за да не пропускате важни новини и ескпертни анализи.