Съгласно чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица („ЗДДФЛ“), местните физически лица имат законоустановеното задължение да подават годишна данъчна декларация („ ГДД“) за облагаемите си доходи през изминалата данъчна година.
За целите на данъчното облагане дали едно физическо лице ще се определи като „местно“ не зависи от неговото гражданство. На осн. чл. 4, ал. 1 ЗДДФЛ, едно лице се счита за местно, когато:
1) има постоянен адрес на територията на Република България, или
2) пребивава на територията на страната повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
3) е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4) центърът на жизнените му интереси се намира в България
Обръщаме внимание, че не е нужно да бъде изпълнена всяка една от горепосочените предпоставки, за да придобие лицето качеството „местно“. Достатъчно е да е изпълнена само една от тях.
Чуждестранните лица също имат задължение да подават ГДД, доколкото са реализирали доходи по т. 1 и 2 от чл. 50, ал. 1 ЗДДФЛ или са избрали да преизчислят окончателния си данък върху доходите по чл. 37 ЗДДФЛ. Съгласно чл. 5 от закона, чуждестранно физическо лице е всяко, за което не изпълнена нито една предпоставка по чл. 4, ал. 1 ЗДДФЛ.
В случай че доходите са в полза на малолетни, непълнолетни и поставени под запрещение лица, задължението за подаване на ГДД имат техните родители, съответно настойници или попечители (чл. 50, ал. 8 ЗДДФЛ). ГДД на починали лица се подава от наследниците по закон или завещание и заветниците (чл. 50, ал. 9 ЗДДФЛ).
Има категории лица, които са освободени от подаването на ГДД, на осн. чл. 52 ЗДДФЛ. На първо място, това са лицата, които са получили доходи само от трудови правоотношения (чл. 52, ал. 1 ЗДДФЛ). Съгласно чл. 50, ал. 3 ЗФФДЛ, изключение от това правило има в случай, че местните и чуждестранните физически лица са придобили трудови доходи от:
1) правоотношения, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът е положен на територията на страната, както и наемане на работна сила на местно физическо лице от чуждестранно лице, когато трудът се полага извън територията на страната;
2) правоотношения със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери, извън случаите на чл. 37, ал. 1 ЗДДФЛ.
На следващо място, освободени от подаването на ГДД са лица, получили доход, облагаем с окончателен данък по чл. 38 ЗДДФЛ, и чуждестранни лица, чиито доход е обложен с окончателен данък, освен ако чуждестранното лице не преизчислява окончателния си данък съгласно чл. 37а ЗДДФЛ.
На първо място, лицето следва да декларира придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа. Съгласно чл. 17 ЗДДФЛ, общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи от доходи от трудови правоотношения, доходи от друга стопанска дейност, доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, доходи от прехвърляне на права или имущество и доходи от други източници. Лицата следва да определят данъчната основа за всеки един отделен доход. Получената от отделните годишни основи сума следва да бъде намалена с предвидените данъчни облекчения, съгласно чл. 18 и сл. ЗДДФЛ.
Ако е осъществявана стопанска дейност като едноличен търговец, доходите от нея също следва да бъдат включени в годишната данъчна декларация. Обръщаме внимание, че облагаемият доход от дейност като едноличен търговец се формира по реда на Закона за корпоративното облагане („ЗКПО“). Годишната данъчна основа обаче се формира по реда на чл. 28 ЗДДФЛ.
На второ място, лицата следва да декларират доходите, подлежащи на облагане с патентен данък и/или данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на Закона за местните данъци и такси („ЗМДТ“), както и за доходите от дейност по таксиметров превоз на пътници, извършвана от физически лица, но от името на регистриран превозвач.
На трето място, в ГДД следва да се включат и доходите от източник в чужбина от дивиденти, ликвидационни дялове, замяна на акции и дялове на търговски дружества в чужбина, допълнително доброволно осигуряване, доходи от лихви по банкови сметки и придобити облагаеми парични и предметни награди от игри, състезания и конкурси.
На следващо място, притежаваните акции и дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина също следва да бъдат включени в ГДД.
На последно място, лицата следва да заявят и техните доходи от предоставени или получени парични заеми. В чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „а – г“ обаче е посочено, че парични заеми следва да бъдат включени в декларацията само в случай, че минават определена сума, напр. 10 000 лв. непогасена част от предоставен паричен заем през данъчната година.
ГДД се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Единственото изключение е ГДД за лицата, подаващи годишен отчет за дейността им като търговци по смисъла на Търговския закон (чл. 51, ал. 1 ЗДДФЛ), включително и като ЕТ, и физическите лица, регистрирани като земеделски стопани (чл. 29а ЗДДФЛ). Те следва да подадат ГДД в срок от 1 март до 30 юни на годината, следващата годината на придобиване на дохода.
Грешки в декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения могат да се поправят еднократно след изтичане на срока за подаване на ГДД, до 30 септември. Промените се осъществяват чрез подаване на нова декларация (чл. 53, ал. 2 ЗДДФЛ).
Има два варианта за подаване на ГДД – на място, в териториална дирекция на Националната агенция по приходите („НАП“), или онлайн. Компетентната териториална дирекция на НАП за приемане на ГДД е тази по постоянния адрес на физическото лице (чл. 54 ЗДДФЛ). ГДД следва да бъде подадена лично. Когато обаче декларацията на чуждестранно лице се подава чрез пълномощник, това се осъществява в териториалната дирекция на НАП по постоянен адрес на пълномощника.
Все повече обаче лицата предпочитат да подават декларацията си онлайн, чрез системата на НАП. Освен че спестява време, лицата, които подадат своята ГДД до 31 март, ползват отстъпка 5% върху данъка за довнасяне, при условие че нямат публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение към момента на подаване на декларацията. Общият размер на ползваната отстъпка обаче не може да превишава 500 лв.
Освен това, информацията на лицата, които имат персонален идентификационен номер („ПИК“) или квалифициран електронен подпис („КЕП“), се генерира от сайта на НАП автоматично за получените от тях доходи от трудови правоотношения, граждански договори и хонорари, субсидии, изплатени на земеделски производители, и доходи от наем за имоти, чиито наематели са юридически лица. Това значително улеснява попълването на ГДД и привлича все повече физически лица към онлайн услугата.
Физическите лица, които не подадат в срок данъчната си декларация, се наказват с глоба в размер до 500 лв. (чл. 80, ал. 1 ЗДДФЛ), освен ако не подлежат на по-тежко наказание. При повторно нарушение, глобата е в размер до 1000 лв.
Физическо лице, което не декларира предоставените или получените от него парични заеми, се наказва с глоба в размер 10 на сто от недекларираните суми (чл. 80а, ал. 1 ЗДДФЛ). При повторно нарушение, глобата е в размер 15 на сто от недекларираните суми.
При неизпълнение за законоустановените им задължения, на лицата се налага административно наказание глоба в размер, определен в ЗДДФЛ. Нарушенията се установяват с акт на орган по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП или оправомощено от него длъжностно лице. Тяхното съставяне, обжалване и изпълнение се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания („ЗАНН“).