Настоящата публикация е първата от поредицата „На крилете на бъдещето“, която представя настоящата регулаторна среда на дроновете в ЕС и България, изследва отворените въпроси около защитата на личния живот и данни, отговорността, застраховките и всички други развития в младата индустрия на безпилотното въздухоплаване.
Следете сайта на „Камбуров и съдружници“, както и профилите на дружеството в социалните мрежи за анализи, новини и промени в законодателната среда на дроновете.
Безпилотните летателни системи (БЛС; UAS), състоящи се от безпилотно въздухоплавателно средство (БВС) и оборудването за неговото дистанционно управление, познати сред обществото като дронове, в последните години се превръщат в повсеместна част от небесната карта основно като хоби играчки, но палитрата от търговски приложения на летателните средства е широка и бързо растяща. Понастоящем различни типове БЛС се разработват, тестват и използват за въздушни заснемания, като помощно средство на строителни площадки, за напръскване на различни типове земеделски култури, за наблюдение и полицейски дейности, за доставки на пакети и дори за транспорт на хора. Въпреки многобройните възможни търговски приложения едно нещо възпрепятства тоталното разпространение на малки и не толкова малки БВС: в сравнение с обикновената авиация, която се ръководи от напълно утвърдена мрежа за управление на въздушното движение (УВД), състояща се от някои от най-добре развитите протоколи за безопасност, УВД за БЛС, наричано U-space в Европа и UTM в САЩ, е в началните стадии на разработката си. Експоненциално развиващата се технология представя нови и нови притеснения относно безопасността, отговорността, защитата на личните данни и др., а единственият начин да се осигурят решения на тези проблеми е целенасочена и предпазлива законодателна дейност, която да осигури ефективното и устойчиво развитие на новата индустрия.
Затова и настоящата поредица от статии ще разгледа регулаторната среда на търговското използване на дронове като ще представи всеобхватно въведение в сферата, служейки за отправна точка на бизнесите и лицата, които имат интерес към използването на БЛС в българското въздушно пространство. Настоящата статия ще представи преглед на настоящо приложимите закони в ЕС и България, а следващите публикации ще разгледат все още отворените въпроси, свързани със защитата на личния живот и данни, отговорността и застраховките, както и бъдещите планове за развитие на европейския U-space.
Въпреки привидната им скорошност, дроновете са регулирани от самото си начало, но тяхната увеличаваща се популярност и с нея – опасност, водят до значително ускорено законодателно усилие. Регламент (ЕК) 2008/216 дава компетентност на ЕС само за дроновете с максимална тежест над 150 кг., оставяйки законодателната инициатива за по-леки БВС (които са практически всички цивилни дронове) на държавите членки. Всичко това обаче се променя през 2018, когато новият Основен регламент на Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ; EASA) влиза в сила и прехвърля цялата регулаторна сила относно БЛС, независимо от техния вид и размер, в ръцете на ЕС. Причината за това прехвърляне се дължи на желанието да се осигури „ безопасност в общото европейско въздушно пространство, необходимостта от общи правила за идентификация и регистрация на БЛС и техните оператори и от уеднаквени стандарти за дизайн и производство“ (1).
Въпреки че новият Основен регламент ясно заявява готовността на Европейската комисия и ЕААБ да създадат хармонизирана регулаторна рамка за БЛС, самият регламент съдържа само няколко конкретни правила, свързани с оперирането на дронове. Повечето членове и приложения, отнасящи се до безпилотната авиация, служат за определяне на правомощия за създаване на подзаконови нормативни актове, които да осигурят комплексния механизъм за управление на безпилотното авиопространство. Член 57 от Основния регламент дава право на Комисията да приема регламенти за изпълнение, които да определят конкретните правила за операция на БЛС, включително за операционния персонал, както и критерии относно сертифицирането на полетни и предполетните правила, лицензиране на пилоти, дружества и т.н. Допълнително, член 58 от Основния регламент делегира правомощия на Комисията за създаването на конкретни правила и условия относно производството, дизайна и поддръжката на БЛС, съответно и за всички необходими сертификации за тези дейности. На основание на тези членове два регламента – един за изпълнение и един делегиран, се приемат през 2019 г. като биват изменяни няколко пъти оттогава. Тъй като целта на настоящата поредица от статии е да въведе заинтересованите търговски ползватели на БЛС в регулаторната рамка, а регламентът за изпълнение се отнася до реалните правила за използването на дронове, той е описан по-подробно в следващата секция. Затова и делегираният регламент, който определя правилата за производство и дизайн, няма да бъде разгледан особено подробно в настоящата поредица.
Въпреки прехвърлянето на законодателните правомощия от държавите членки към ЕС, член 71 от Основния регламент съдържа норми, които описват конкретните обстоятелства, при които държавите членки могат да се отклоняват от правилата в самия Основен регламент или произлизащите от него подзаконови актове. Едно от разрешените изключения е всъщност ключово за бъдещето развитие на U-space и се отнася до възможността да се създават национални правила, които да ограничават използването на БЛС за защита на сигурността, личния живот и данни. Това позволява създаването на зони, забранени за полети (no-fly zones), във високорискови местности като около летища и ядрени централи, но също и създаването на ограничени зони около жилищни квартали, където да бъдат разрешени полетите само на дронове, които не са оборудвани с камери или други сензори, които потенциално биха могли да нарушат правата на гражданите . Настоящите и бъдещи условия за провеждането на полети с дронове в съответствие с необходимата защита на личния живот и данни ще бъдат описани подробно в последващите публикации от поредицата.
Към настоящия момент българската Гражданска въздухоплавателна администрация (ГВА) е публикувала на сайта си интерактивна карта, която включва зони, забранени за полети около летищата, зони с определени ограничения около забранените секции на международните летища и зони за сигурност около външните граници на страната. Интерактивната карта включва и възможността за добавяне на зони за защита на околната среда, временно ограничени за БЛС зони и координационни секции, но засега такива не са създавани.
Първият регламент за изпълнение, приет от Комисията на основание правомощията, произлизащи от член 57 от Основния регламент, описани по-горе, е Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/947 относно правилата и процедурите за експлоатация на безпилотни въздухоплавателни средства. С Регламента за изпълнение са въведени три категории на БЛС-операции, които да служат като рамката, в която да се разпределят всички полети с дронове в ЕС. Категориите се основават на риска, който дадената операция представлява за хора и имущество като разпределението е следното: минимален риск – неограничена категория; среден риск – специфична категория; и най-висок риск – сертифицирана категория.
Въведените от регламента правила относно регистрациите, разрешенията и експлоатацията на БЛС трябва да заменят всички предхождащи ги национални закони и да се прилагат пряко в държавите членки преди юли 2021 г., но обстоятелствата около COVID-19 пандемията преместват датата на приложимост до януари 2022 г.
Експлоатацията на БЛС в тази категория се счита за най-проста и за създаваща най-малко предпоставки за рискови ситуации. Член 4 от Регламента за изпълнение изисква дроновете, използвани са операции в тази категория, да имат максимална излетна маса от под 25 кг. и да не летят на височина от над 120 м. Най-важното изискване за неограничената категория е, че всички полети трябва да бъдат извършвани в обсега на видимост (VLOS), дефиниран като постоянен визуален контакт без помощни средства с дрона, позволяващ на дистанционно управляващият пилот да контролира траекторията на полета на БЛС по отношение на други въздухоплавателни средства, хора и препятствия с цел избягване на сблъсъци. За да бъде разрешена експлоатацията в най-ниската рискова категория, БЛС трябва да поддържа безопасна дистанция спрямо хора и да не прелита над струпвания от хора. Такъв тип полети не изискват предварително разрешение, но ако дронът тежи над 250 г.. то той трябва да бъде регистриран в националната система за БЛС като регистрационният номер трябва да бъде включен в софтуерната система на дрона, както и да бъде физически видим върху апарата.
Поради изискването за извършване на полети в обсега на видимост, неограничената категория би се използвала основно от аматьори или за ограничен брой търговски операции, например като помощно средство за инспекции на мостове или строителни площадки.
За да спада един полет в тази категория, то едно или няколко от условията за неограничена категория трябва да не присъстват (чл. 5, Регламент за изпълнение). На практика това означава, че в специфичната категория ще спадат полетите, които се извършват извън обсега на видимост (BVLOS), дефиниран като липсата на VLOS. За да се извърши експлоатация на БЛС в тази категория едно от следните три условия трябва да бъде изпълнено от оператора – да е получена предварително разрешение за полета от компетентния орган; експлоатацията да спада в един от основните сценарии; или пилотът да притежава свидетелство за оператор на леки дронове с привилегии.
В първия случай операторът трябва да обяви намеренията си да извърши полет със съответните детайли за експлоатацията, а отговорният орган трябва да ги оцени спрямо критериите, определени в чл. 12 като провеждането на полета се извършва само след като всички мерки за безопасност са осигурени. Тази оценка включва както техническите спецификации на летателното средство, включително настоящото му състояние и поддръжка, така и компетентността на пилота. Във втория случай, определени основни сценарии се включват към Регламента за изпълнение, които съдържат детайлни параметри за типови експлоатации с включени необходимите технически знания на оператора за тяхното извършване. Ако обявената дейност спада в някой от основните сценарии, не се изисква допълнително разрешение от компетентния орган.
Понеже това е категорията, в която мнозинството от търговски операции биха били извършвани, Комисията и ЕААБ разработват редица основни сценарии, които биха могли значително да подобрят ефективността на процедурата по одобрение на полети. През 2020 г., с Регламент (ЕС) 2020/639 са приети първите два основни сценария за BVLOS експлоатация в специфичната категория.
За да спада един полет в тази категория, обявената експлоатация включва едно от следните обстоятелства: летене над струпване от хора; транспорт на хора или опасни вещества (чл. 6, Регламент за изпълнение) или размерите на БЛС са над 3 м. (чл. 40, Делегиран регламент (ЕС) 2019/945) Освен това, ако по време на оценката на операция, която обикновено би спадала към специфичната категория, компетентният орган прецени, че тя е прекалено рискова, то тя трябва да се извърши в сертифицираната. Конкретните правила за операции в тази категория все още се разработват.
Независимо че регламентите на ЕС са директно приложими в държавите членки, важни стъпки трябва да бъдат предприети от националните органи, така че да се осигури успешното им прилагане – това е особено важно във връзка с ефективното приложение на регистрационните и разрешителни процедури.
На 23 февруари 2021 г. са въведени нови изменения и допълнения в Закона за гражданското въздухоплаване, които определят ГВА за компетентен орган по Регламента за изпълнение. Измененията също въвеждат европейската рамка за експлоатацията на БЛС в страната и определят административнонаказателни санкции при неспазването ѝ. Въвежда се и регистрационната система за БЛС, поддържана от ГВА. Конкретните правила по приложението на европейските закони ще бъдат част от наредба на Министерството на транспорта.
(1) Bassi, E. (2019). European Drones Regulation: Today’s Legal Challenges. In 2019 International Conference on Unmanned Aircraft Systems (ICUAS) (pp. 443-450). IEEE.