През октомври 2021 г. съоснователят и главен изпълнителен директор на Facebook Марк Зукърбърг обяви визията си за Metaverse. Какво точно включва тази концепция?
Терминът е за първи път става известен в научно-фантастичния роман „ Снежен крах “ от Нийл Стивънсън през 1992 г. и може да бъде най-добре обяснен чрез препратка към романа. "Метавселената" на Стивънсън предлага на „потребителите си“ градска среда с виртуални недвижими имоти. Достъпът до метавселената се получава чрез глобална оптична мрежа в персоналния терминал на потребителя, който проектира висококачествен дисплей за виртуална реалност върху очила, носени от него. Потребителите се появяват като аватари от всякаква форма и е интересен фактът, че много от тях избират да останат постоянно свързани с метавселената, носейки преносими терминали или очила. Книгата започва в Лос Анджелис през 21-ви век, неясно колко години след световен икономически колапс. Историята изобразява Америка, в която нуждите на предприемачите са спечелили над надеждите на едно свободно и егалитарно общество.
След приблизително 30 години Марк Зукърбърг превръща фантастиката на Стивънсън в реалност. Във влиятелно есе на Матю Болтой излага ключовите характеристики на метавселената през2022 – тя трябва да обхваща физическите и виртуални светове; да има напълно развита икономика; и да предлага безпрецедентна оперативна съвместимост; потребителите трябва да могат да преместват своите аватари и стоки от едно място в метавселената в друго, без значение кой управлява тази конкретна част от нея, това ще бъде "въплътен интернет", управляван от много различни играчи по децентрализиран начин . [1]
За да може едно общество (физическо или виртуално) да се разглежда като такова, то трябва да участва във функционираща икономика. В метавселената, нашумяла през 2021/2022 г., икономиката зависи от удостоверяването на цифрови свойства – например виртуален дом, автомобил, ферма, книги, облекло и мебели. За да функционира, тя се нуждае от възможността за свободна търговия между сфери, които биха могли да имат различни закони и правила. През 2022 г. това става посредством non-fungible (т.е.непроменяеми) токени – записи за дигитална собственост, съхранявани в блокчейн технология. [2] Всяко NFT се обезопасява чрез криптографски ключ, който не може да бъде изтрит, копиран или унищожен, като по този начин дава възможност за децентрализирана верификация.
Към настоящия момент Bloomberg Intelligence определя метавселената като пазарна възможност възлизаща на над 800 милиарда долара, които ще бъдат достигнати през 2024 г. [3] Изчислено е, че общият размер на пазара Metaverse може да достигне 2.7x от този на игралните софтуери, услуги и приходи от реклама. Способността да се организират събития на живо като концерти, филмови шоута и спорт в 3D виртуални светове представляват допълнителни възможности за приходи.
Някои критици твърдят, че за да бъде метавселената полезна на обществото, правителствата трябва да намерят начин да облагат сделките, случващи се в това пространство. [4] В тази връзка е мнението на автора, че завсяко развито общество, правилното функциониране на данъчната система се крие в основата на неговата икономика. В определен смисъл данъчната система е сърцето на функциониращия организъм (т.е. държавата), който допълнително благоприятства растежа на националната икономика, справедливото разпределение на социалните ресурси и предоставянето на основни обществени услуги.
С новата ера на интернет след стартирането на web 3.0, е съвсем естествено и разумно да се запитаме дали е необходимо икономиката на метавселената да се включи в системата за данъчно облагане? [5]
Тази статия изследва дали сегашното състояние на българската данъчна правна рамка обхваща икономическа дейност, извършена в пространството на метавселената. Въз основа на Българския Закон за данъка върху доходите на физическите лица ("ЗДДФЛ") българските данъчни резиденти носят задължението да плащат данъци за доходи, получени в България и чужбина. С други думи, българските жители подлежат на глобално облагане по силата на ЗДДФЛ. [6]
Данъчните резиденти на България се определят като всяко физическо лице, независимо от гражданството, което:
1) има постоянен адрес в България, или
2) което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
3) което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4) чийто център на жизнени интереси се намира в България.
5) лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърли 183 дни. Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната.
6) центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.
7) Не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
[…]
От това следва, че ако потребители на метавселената са данъчни резиденти на България, икономическата им дейност в metaverse (включително, но не само продажба/закупуване на NFTs, продажба/покупка на недвижимо/движимо имущество, наследяване на виртуални активи, виртуална валута) съвсем вероятно ще попадне в обхвата на ЗДДФЛ.
След като установихме, че шансовете българските данъчни жители да са законоустановени данъкоплатци като потребители на метавселената, са значителни, сега ще преценим дали сделките, настъпили на пазара на Metaverse, подлежат на облагане с данъци.
Общо казано, ЗДДФЛ признава следните видове доходи:
1) доходи от трудови правоотношения;
2) доходи от стопанска дейност като едноличен търговец;
3) доходи от друга стопанска дейност;
4) доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество;
5) доходи от прехвърляне на права или имущество;
6) всякакви компенсации за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер;
7) всякакви лихви, включително такива в рамките на плащания по договор за лизинг;
8) производствени дивиденти от кооперации;
9) упражняване на правата върху интелектуална собственост чрез наследяване;
10) всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане („ЗКПО“).
В основата си метавселената предоставя възможността различни икономически оператори да осъществяват диверсифицирани сделки между реалния свят и метавселената (или строго в рамките на метавселената). Естествено е, че по този начин могат да бъдат извлечени различни доходи като например приходи от трудово възнаграждение, приходи от прехвърляне на имущество, разпределение на дивиденти. Именно според автора, ЗДДФЛ предоставя обширен списък на доходите, които могат да бъдат обект на данъчно облагане спрямо българската законодателна рамка. Забележителнa е "защитната клауза", предвидена по т. 10 по-горе. Съгласно споменатата позиция следва, че в случай, че български данъчен жител получи доход, който еизрично посочен в ЗДДФЛ, и не е доход, обхванат от ЗКПО, ще бъде облаган по реда на ЗДДФЛ.
Така на чисто теоретично ниво стопанските дейности на българските данъчни резиденти и потребители на метавселената могат да бъдат включени в данъчното им облагане.Следва да се отбележи, че за да може този доход да бъде включен в данъчното задължение, следва да се приложи система за проверка и надзор от страна на данъчните органи.
При липсата на такъв надзор ще бъде предизвикателство за данъчните органи да успеят да проследят икономическите дейности в метавселената, което в крайна сметка би довело до загуби на данъчни приходи и несъответствие на социалния капитал. Обратно, налице е аргументът, че подобен данъчен надзор и данъчни правомощия върху икономическата дейност в 3.0 Web ще допринесе за легитимация на метавселената от страна на правителствата. Например, правилната система за надзор на авторските и лицензионни възнаграждения в метавселената може не само да защити правата и задълженията на участниците на пазара за търговия с NFT, но и може да насърчи събирателността на данъчните задължения.
Въпреки че на чисто теоретично ниво ЗДДФЛ може да обхване доходите, получени от операции и дейност в рамките на метавселената, данъчните органи биха се сблъскали с пречка по отношение на надзора. За тази цел ясната и точна данъчна правна рамка, обхващаща икономическата дейност на Metaverse, и може би откриването на място на стопанска дейност на Националната агенция за приходите в рамките на Метаверса, би могло да смекчи риска от данъчни загуби.
[1] https://www.matthewball.vc/all/themetaverse
[2] За разлика от фиатни валути, които са функционални (т.е. взаимозаменяеми).
[3] https://www.bloomberg.com/professional/blog/metaverse-may-be-800-billion-market-next-tech-platform/
[4] П.К. Лий, Тунг Чунг, https://www.scmp.com/comment/letters/article/3161276/metaverse-land-grab-gamblers-rush-governments-must-tax-them
[6] Член 6 от ЗДДФЛ.