Повлиян от динамичното развитие на технологиите, ИТ секторът в България се превърна в отлична среда за множество сделки и стратегически ходове през последните няколко години. С оглед на обичайния подход за придобиване на по-малки старт-ъпи от страна на по-големи и утвърдени компании, необходимо е купувачите да имат предвид два ключови аспекта:
Какви активи всъщност придобиват?
Как могат да защитят тези активи?
Очаквано човешкият капитал е един от ключовите активи на ИТ компаниите. Екипите са тези, които създават и развиват ядрото на бизнеса - ИТ продуктите. Поради това се очаква инвеститорът да се стреми да задържи ключовите служители. В този смисъл е добре да се имат предвид следното:
► Промените в собствеността и управлението на една компания често създават несигурност у служителите, които могат да изберат да се присъединят към конкуренти. Подобни ходове е вероятно да навредят на закупения бизнес.
► Продавачът може да създаде (или вече да има създаден) конкурентен бизнес и може да се опита да поиска от служителите да се присъединят към него.
► От правна гледна точка следва да се отбележи, че свободният избор на служителите за смяна на работата е обект на особена защита от българските закони. Всяка клауза, вмъкната в трудовия договор, забраняваща на служителите да сменят работата си, може да бъде обявена за недействителна от съответния съд в случай на спор.
Гореспоменатите рискове могат да бъдат смекчени чрез запазване на цялото или част от мениджмънта на закупеното дружество и започване на постепенен преход към ново корпоративно управление. По този начин служителите ще се чувстват по-сигурни, което би намалило шанса за тяхното напускане.
Във връзка с бъдещи ходове на продавача, които могат потенциално да навредят на закупената компания, това може да бъде предотвратено чрез включване на договорни механизми и клаузи. Такива клаузи могат да включват неустойки или изпълнение върху обезпечение предоставено от продавача в контекста на сделката.
Тъй като софтуерният код не подлежи на регистрация съгласно българското законодателство в областта на интелектуалната собственост, собствеността и правото на ползване на кода от страна на целевата компания трябва да бъдат детайлно анализирани при всяка отделна ИТ сделка.
Собствеността върху софтуера се регулира от българския Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). Софтуерният код обикновено се създава от две основни категории разработчици - служители, наети по трудови договори, и изпълнители, наети по така наречените граждански договори.
В съответствие със ЗАПСП, авторските права върху продукт, създаден в трудово правоотношение, принадлежат на служителя, но работодателят има изключителното право да използва съответното произведение, без да иска съгласието на служителя. Това прави въпроса за собствеността върху софтуера относително ясен, ако целевата компания използва само служители за целите на разработването на софтуер. Важен момент е, че съгласно ЗАПСП не се дължат допълнителни възнаграждения на авторите, освен ако първоначалното възнаграждение не се окаже непропорционално на печалбите на работодателя от продукта.
Авторството на софтуерни кодове, разработени съгласно граждански договори, често е двусмислено. Създават се предпоставки за интерпретации дали гражданският договор включва задание за разработване на софтуерен код или е споразумение за използване на софтуер или нещо междинно. За да се избегне подобно тълкуване, чл. 42 от ЗАПСП позволява въпросът за собствеността да бъде напълно уреден в съответния договор за възлагане, което означава, че същият може да включва, че прехвърлимите права принадлежат/възникват за възложителя.
Като основен актив на всяка ИТ компания, софтуерният код трябва да бъде подробно анализиран както от правна (собственост, законност на функциите), така и от техническа гледна точка. За да се гарантира, че техническото тестване ще бъде извършено на точно същия код, който ще бъде част от сделката, са възможни различни подходи. Все още сравнително непопулярна услуга в това отношение е така нареченият ескроу върху софтуерен код. При този подход кодът се депозира при независима трета страна наречена „ескроу агент“ и се освобождава от този ескроу агент само при определени обстоятелства. Услугата ескроу е вече наложена що се отнася до материални активи и набира популярност и по отношение на софтуерните кодове.
В обобщение, ИТ сделките имат определени специфики, които трябва да бъдат взети под внимание в допълнение към обичайните аспекти на сливанията и придобиванията. Доброто разбиране на ритъма и особеностите на ИТ бизнеса би дало необходимата перспектива за гладкото изпълнение и приключване на сделката.
Запишете се за нашия информационен бюлетин и следете страниците ни в LinkedIn и Twitter, за да не пропускате важни новини и експертни анализи. Можете да ни намерите и в Instagram.