Наскоро българското правителство прие законодателство, даващо възможност на предприемачите да получат така наречената "Стартъп виза", която може да послужи като правно основание за разрешение за пребиваване в България.
Стартъп визата беше въведена в българското законодателство през март 2021 г. чрез изменения в Закона за чужденците в Република България (вж. "Стартъп виза" в българското законодателство). Те имат за цел да утвърдят позицията на България като водещ ИТ хъб в региона чрез насърчаване на растежа и конкурентоспособността на иновативни местни компании
Стартъп визата не е стандартен визов стикер, намиращ се в нечий паспорт - тя изисква съответните предприемачи да докажат, че техният бизнес проект е високотехнологичен и иновативен. В Закона за чужденците в Република България е посочено, че ще бъде прието вторично законодателство, регламентиращо процедурата, с която властите ще решават дали съответният проект наистина е високотехнологичен и иновативен.
От 14 октомври 2022 г. това вторично законодателство е в сила - Министерският съвет прие "Наредба за условията и реда за издаване, удължаване и отнемане на удостоверение за високотехнологичен и/или иновативен проект, наречен “Стартъп виза”" ("Наредбата"), която ще способства за засилване на потока от предприемачи към България.
Съгласно Наредбата издаването, удължаването и отнемането на удостоверенията ще се извършва от министъра на иновациите и растежа. Всяко заявление обаче, ще бъде предварително разглеждано от Експертен съвет (група експерти от различни области) - Патентното ведомство на Република България, Българската академия на науките, представители на професионални организации и на бизнеса, и не на последно място - представители на неправителствени организации, насочени към стартъпи и фондове за дялово участие. В резултат на този предварителен преглед ще бъде изготвено становище от страна на експертите относно изпълнението на изискванията за високотехнологичен и/или иновативен проект. Важно е да се уточни, че всеки от членовете на Експертния съвет ще бъде обвързан да спазва правила за конфиденциалност в процеса на разглеждане на постъпилите заявления, което е от съществено значение, когато става въпрос за нови бизнес идеи.
В съответствие с международния характер на заявлението за кандидатстване за Стартъп виза, е предвидено то да може да бъде подадено онлайн и на английски език.
Заявлението ще бъде оценено въз основа на следните критерии:
✓ Бизнес план и презентация на проекта (наподобява представянето, което обикновено се прави пред потенциални инвеститори);
✓ Финансови прогнози и наличен капитал;
✓ Клиентска мрежа;
✓ Валиден патент или валидно свидетелство за регистрация на полезен модел - за ЕС, САЩ или държави – членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие;
✓ Договор или писмо за намерение за инвестиция от фонд за дялово и рисково инвестиране в Република България за не по-малко от 100 000 лв. ;
✓ Удостоверение за качество на проект (Seal of Excellence) по програмите „Хоризонт 2020“ или „Хоризонт Европа“ ;
✓ Други отличия на проекта, получени в рамките на специализирани конкурси;
✓ Писма за намерение или договори за партньорство с български партньори;
✓ Други изисквания.
Всеки критерий носи определен брой точки на съответния проект. За да бъде прието решение за издаване на удостоверение, проектът трябва да събере най-малко 8 точки. Разбира се, Наредбата отчита факта, че стартъп бизнесите обикновено не са подкрепени от инвеститор или друг вид финансова инжекция. Поради тази причина най-голям брой точки (пет) ще се присъждат на бизнес плана и представянето на проекта.
Също така, тъй като в стартиращите предприятия рядко участва само едно лице, Наредбата позволява в сертификата да бъдат включени допълнително двама ключови членове на екипа. Това означава, че трима души могат да се преместят в България и да започнат да изпълняват и управляват проекта на място.
Очаква се пълноценното функциониране на процеса по издаване на Стартъп визи да затвърди позицията на България като водещ регионален център за технологии и иновации. Това в съчетание с други мерки, като например въвеждането на изцяло нови видове дружества за нуждите на стартирането на бизнес, би оказало положително въздействие върху българската стартъп екосистема.