В края на 2016 г. в Търговския закон беше въведена нова част пета - Производство по стабилизация на търговец, която влезе в сила през юли 2017 г. Целта на направените промени е да се даде възможност на търговците-длъжници да преодолеят финансовите си затруднения в ранен етап, в който могат да избегнат откриване на производство по несъстоятелност, като така се осигури и продължаване дейността на техните предприятия.
Производството по стабилизация на търговец е изцяло ново производство, което по своята същност представлява превантивна нормативна рамка за преструктуриране на предприятия с финансови затруднения, което се изразява в промяна на състава, условията или структурата на активите и пасивите на длъжника, или комбинация от всички тези елементи. В най-общ план, идеята на производството по стабилизация е да се създаде възможност за постигане на споразумение между изпадналия във финансово затруднение търговец и неговите кредитори относно начина за изпълнение на задълженията на търговеца, което от своя страна да доведе до продължаване дейността на предприятието. Производството по стабилизация е съдебно производство – открива се и завършва с акт на съда. Производството се инициира от търговеца, който иска откриване на производство по стабилизация спрямо него. Подава се молба само от търговеца, но не и от кредитор, каквато възможност съществува при производството по несъстоятелност.
Производство по стабилизация се открива за търговец, който не е неплатежоспособен, но се намира в непосредствена опасност от неплатежоспособност. Производство не се може да се открива за някои категории търговци, например за търговец, за когото е откривано производство по стабилизация през последните 3 години или по отношение на когото е подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност преди подаване на молбата за стабилизация. Във всеки един момент търговецът може да оттегли молбата си за откриване на производство по стабилизация, но не и след постановяване на определение на съда за утвърждаване на план за стабилизация. Помощен орган в производството по стабилизация е довереното лице, което се назначава от съда. Освен помощни функции, съдът може да му възложи да упражнява и надзор върху дейността на търговеца. Сключването на сделки от страна на търговеца също може да подлежи на съгласие от страна на довереното лице.
Производството по стабилизация цели да допринесе за финансова стабилност в по-мащабен план, с оглед постигането на по-добри условия за инвестиране, повече сигурност при поемането на рискове и понижаване нивата на финансова задлъжнялост.
От влизането в сила на института са образувани малко на брой дела по молба на търговец с финансови затруднения. Видно от публичната официална статистика, която се води от Висшия съдебен съвет, през втората половина на 2017 г. са подадени 3 молби от търговци за откриване на производство по стабилизация спрямо тях. През 2018 г. – само 1, а през 2019 г. – общо 5.
Видно от постановената съдебна практика е, че производството не се развива отвъд фазата по откриването му. Основен недостатък, който се наблюдава, е отхвърлянето на молбите за стабилизация от съда. Аргументът е, че не се установяват предпоставките за откриване на производството по стабилизация, тъй като молителят-търговец не се намира в непосредствена опасност от неплатежоспособност, а вече е неплатежоспособен или защото липсват условия и възможности за продължаване на дейността на търговеца след приемане на план за стабилизация. Част от производствата се прекратяват поради липса на добросъвестност от страна на молителя, който не е представил всички изискани от чл.770 от ТЗ документи, разяснения и подробна информация в най-кратък срок. Тези проблеми водят до трудности в прилагането на производството по стабилизация и то не изпълнява функцията си на превантивна процедура за преструктуриране на дълговете на търговците. Причините за слабото приложение на това производство могат да се обобщят в следното:
1. Няма практика търговците в България да използват механизми за превантивно преструктуриране.
2. Търговците искат откриване на производство по стабилизация на много късен етап, когато вече са неплатежоспособни и са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност спрямо тях.
3. Търговците срещат трудности при подаването на молбата за откриване на производство по стабилизация, предвид многобройните ѝ реквизити, както и предвид многото приложения, които молбата трябва да съдържа (чл.770 от ТЗ).
4. Не е предвидено междинно финансиране на търговците, които са изпаднали във финансово затруднение. Действащото законодателство в производството по несъстоятелност предвижда възможност за атакуване на сделки, извършени след началната дата на неплатежоспособност, като последната се определя от съда с решението за откриване на производство по несъстоятелност;
5. Стабилизацията изисква споразумение между търговеца и всички негови кредитори, което се явява трудно постижимо, включително и поради наличието на големи вземания на НАП в част от случаите. Този проблем не се извежда от съдебната практика, тъй като производството по стабилизация не се развива до тази фаза, но може да бъде изведен по аналогия на плана за оздравяване, предвиден в глава 44 от ТЗ, който се прилага в производството по несъстоятелност.
В България предстои транспонирането на Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване на ефективността на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132 (Директива за преструктурирането и несъстоятелността). Директивата ще се прилага в страните от Европейския съюз от 17 юли 2021 г. Някои от най-важните промени, до които ще доведе транспонирането на Директивата за преструктурирането и несъстоятелността в българското законодателство, обхващат:
► мерки за разширяване на достъпа до производството по стабилизация
► кръга от лица, по отношение на които се открива производство по стабилизация
► определяне на вземания, изключени от производството по стабилизация – например вземания за издръжка по закон
► изработването на механизми за ранно предупреждение и достъп на търговците до един или повече ясно определени и прозрачни инструменти за ранно предупреждение, които могат да установят обстоятелствата водещи до вероятност от неплатежоспособност
► промени в сферата на ограничаване на правата и дейността на търговеца в посока търговецът винаги да запазва поне частичен контрол върху имуществото си и управлението на стопанската си дейност като целта е да се насърчат търговците да подават молба за откриване на производство по стабилизация на ранен етап от техните финансови затруднения
► спиране на изпълнителните действия срещу търговеца-длъжник с цел подпомагане на договарянето на план за стабилизация, за да може търговецът да продължи дейността си или поне да съхрани стойността на активите си по време на преговорите
► задължение на търговеца за информиране и консултиране на представителите на работниците и служителите относно тенденциите в дейността на търговеца и икономическото му състояние, както и относно решението да се прибегне до производството по стабилизация, преди да се приеме или утвърди план за стабилизация
► съдържанието и приемането на плана за стабилизация, както и условията за утвърждаването и обжалването му
► допълнителни задължения на управителните органи на търговците в посока предприемане на всички необходими действия за избягване на неплатежоспособността
Директивата за преструктурирането и несъстоятелността цели премахването на пречки, каквито се наблюдават и в България, за прилагане на навременни действия, с което да се гарантира, че жизнеспособните предприятия и предприемачи с финансови затруднения ще разполагат с достъп до ефективни механизми за ранно предупреждение и превантивно преструктуриране, които да им позволят да продължат да осъществяват дейността си. С оглед на малката приложимост в България на производството по стабилизация на търговец, може да се направи обосновано заключение, че на този етап то няма практическо и полезно действие и приложение, което да подпомага търговците.
Правилата на Директивата за преструктурирането и несъстоятелността целят уеднаквяване на законодателствата на държавите в Европейския съюз, което да подпомогне предприятията да се преструктурират по-рано и да насърчават иновациите. Това от своя страна би довело и до създаването на нови работни места. Изследванията на европейските институции показват, че предприятията, създадени от предприемачи на които е даден втори шанс, имат по-бърз растеж по отношение на търговския оборот и работните места, отколкото предприятията, създадени от предприемачи, които започват дейност за първи път в дадена сфера.
Дали в България производството по стабилизация ще остане единственият правен механизъм за подпомагане на търговци изпаднали във финансови затруднения, който да цели предотвратяване откриването на производство по несъстоятелност и съхраняването на търговските предприятия или ще бъдат въведени нови такива механизми предстои да видим. Със сигурност следва да се обърне внимание на действащото българско законодателство в областта на търговската стабилизация, като основен приоритет следва да бъде лесният и прозрачен достъп до производството като първа крачка към неговата ефективност. За целта следва да бъдат въведени механизми, които да подпомагат търговците в навременното установяване на финансовите им затруднения. Това би повишило практическата приложимост на института по стабилизация и съхраняването на търговските предприятия в качеството им на общност от имуществени и неимуществени ценности.
Запишете се за нашия информационен бюлетин и следете странициците ни в LinkedIn и Twitter, за да не пропускате важни новини и експертни анализи. Можете да ни намерите и в Instagram.