На 20.10.2020 г., Конституционният съд се произнесе с определение по Конституционно дело №9 от 2020 г., образувано по искане на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на разпоредби от Закона за банковата несъстоятелност и Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност.
Конституционният съд допусна до разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на § 5, ал.1-4, § 6, ал. 1- 2, § 7, § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), чл.60а, ал.1 от Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), чл.60б, ал.1-3 от Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., в сила от 16.03.2018 г.), § 16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г.).
Съгласно искането на Висшия адвокатски съвет, посочените разпоредби са противоконституционни, защото противоречат на чл.4, ал.1; чл.6, ал.2 и чл.17, ал.1 и ал.3 от Конституцията на Република България.
Конституционният съд ще изясни въпроса дали нормите противоречат на законността, правната сигурност, предвидимостта на правния ред, началата на справедливост и пропорционалност, както и на общите принципи на правовата държава, на равенството пред закона и защитата на частната собственост.
В предстоящото решение Конституционният съд ще разглежда дали придаденото на разпоредби т.нар. „същинско обратно действие“ (действие върху правоотношения, които са възникнали и са се погасили, а не са висящи, както е при „несъщинското обратно действие“) преди влизане в сила на закона е обосновано за опазване на значим обществен интерес. Отрицателният отговор на този въпрос би означавал, че придаденото „същинско обратно действие“ на разпоредбите нарушава изискването законно придобитите права да се закрилят и да не се засягат от ретроактивни мерки. Последното е така, защото придаването на същинско обратно действие на гражданския закон е възможно по изключение, когато е в защита на особено съществен обществен интерес. Законодателните разрешения от такъв тип следва да са резултат от конфликта на ценностите, като се вземат предвид и се съпоставят правата и интересите и на субектите, по отношение на които ретроактивното действие на нормата е благоприятно, и на тези, по отношение на които това действие на нормата е неблагоприятно. Подобни норми следва да отчитат преобладаващия и оправдан обществен интерес, а при вмешателство в определена правна сфера, това вмешателство следва да е необходимо като наложено от повелителна и изключителна нужда, с голяма обществена значимост и да е пропорционално на преследваната от закона цел.
Конституционният съд отклони искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на §1, т.7 от Допълнителните разпоредби на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., в сила от 24.03.2015 г.) и §1, т.9 от Допълнителните разпоредби на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г.).
Мотивите, с които Конституционният съд отклони като недопустимо искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на горепосочените норми е, че последните имат характер на определителни такива и сами по себе си не засягат каквото и да е конкретно право на гражданите. Отчетено е още, че по своя характер тези разпоредби не съдържат определено правило за поведение, а единствено определят съдържанието, което влага законодателят при използване на термините „произход от банката” и „разумен срок” в други разпоредби от Закона за банковата несъстоятелност. Тези разпоредби имат регулативен характер и тяхната конституционосъобразност в цялост е отделен предмет на проверка по делото и по нея е допуснато разглеждането по същество.
С определението за допускане Конституционният съд отправи покана до заинтересувани институции, сдружения и представители на академичната юридическа общност в България да представят писмени становища и мнения по предмета на делото в 30-дневен срок. Същият срок е предоставен и на Висшия адвокатски съвет, в качеството му на вносител на искането, да представи допълнителни съображения.