На 12 октомври Организацията за икономическо сътрудничество и развитие („ОИСР“) публикува предложение, състоящо се от два стълба за реформа в областта на международното данъчно облагане. Те представляват революционна структурна промяна в международното данъчно облагане и трансферното ценообразуване, която цели да преразпредели данъчните права и нерутинните печалби в полза на „пазарните юрисдикции“, отклонявайки се от принципа на независимите пазарни отношения.
Настоящото изложение прави преглед на ключовите моменти, касаещи първия стълб от предложението. Предвижда се процесът по финализиране на всички аспекти около него да приключи до юни 2021 г.
Основната идея на първия стълб е да реформира настоящото международното данъчно разпределение на права чрез разширяване на правата на „пазарните юрисдикции“ по отношение на остатъчните печалби на мултинационалните групи от предприятия. Счита се, че остатъчната печалба е генерирана чрез капитал, дейности по управление на риска и/или интелектуална собственост. Реформата предвижда остатъчната печалба в бъдеще да бъде обложена с данък в юрисдикцията, в която се произвеждат приходи.
Този подход ще обхване бизнеси, които се възползват от продължително взаимодействие с клиенти и потребители в пазарната юрисдикция, т.е. автоматизирани дигитални услуги и предприятия, ориентирани към директен контакт с потребителите.
Ключовите компоненти могат да бъдат групирани в следните категории:
► Amount А - първа част от първия стълб – не е задължително техническите аспекти на новото данъчно право на пазарни юрисдикции върху дяла от остатъчна печалба на нивото на мултинационалното предприятие да съответстват на принципа на независимите пазарни отношения;
► Amount B - втора част от първия стълб - фиксирана възвръщаемост за някои рутинни дейности като маркетинг и разпространение, които се извършват физически в пазарна юрисдикция в съответствие с принципа на независимите пазарни отношения; и
► Данъчна сигурност - трета част от първия стълб - подобряване на данъчната сигурност чрез ефективен механизъм за предотвратяване и разрешаване на спорове.
За целите на обхвата на първия стълб се прилага „тест за дейностите“, съгласно който автоматизираните дигитални услуги и бизнесите в директен контакт с потребители, биха попаднали в обхвата на данъка върху Amount А.
► Бизнеси в директен контакт с потребители: понятието обхваща икономически оператори, генериращи приходи от продажбата на стоки и услуги, продавани на потребители, включително операторите, продаващи непряко на посредници и чрез франчайзинг и лицензиране;
► На този етап проектът очертава определени бизнес сектори. Природните ресурси, финансовите услуги, международните авиокомпании и корабоплавателни предприятияте и т.н. към момента са извън неговия обхват.
► Автоматизирани дигитални услуги: това са услуги, предоставяни на автоматизирана и стандартизирана основа за голяма и глобална потребителска база и предоставяни дистанционно на клиенти на пазари с малко или никаква локална инфраструктура. Тези услуги са допълнително дефинирани в положителен и отрицателен списък.
Дейности в положителния списък: онлайн търсачки, платформи на социални медии, платформи за онлайн посредничество, стрийминг на цифрово съдържание, онлайн игри, услуги за изчислителни облаци и онлайн рекламни услуги.
Дейности в отрицателния списък: персонализирани професионални услуги, онлайн преподавателски услуги, онлайн продажба на стоки и услуги, различни от автоматизирани дигитални услуги, приходи от продажба на физически стоки, независимо от мрежовата свързаност, и услуги, осигуряващи достъп до интернет.
При сегашната структура на първия стълб, начините на прилагане на новите правила за автоматизираните дигитални услуги са различни от тези, отнасящи се за бизнесите в директен контакт с потребители. При автоматизираните дигитални услуги връзката с пазарната юрисдикция се счита за достатъчна, ако приходите надхвърлят определен праг. Що се отнася до бизнесите в директен контакт с потребители, връзката се счита за достатъчна, ако приходите надвишават определен праг и съществува „плюс фактор“, който показва значителна и трайна ангажираност с пазара (напр. наличието на дъщерно дружество или място на стопанска дейност, което предоставя дистрибуторски услуги или подпомага продажбата).
Първият стълб се опитва да дефинира данъкоплатците, които попадат в горепосочените категории и същевременно цели да намали бюрокрацията. Въпреки това, не е споменат фактът, че съществуват мултинационални компании със сложни бизнес модели, само част от предлаганите услуги на които попадат в обхвата. Този тип данъкоплатци биха имали затруднения при прилагането на правилата за Amount А. В резултат от това, спазването на новата международна данъчна система би довело до допълнителни разходи за тях при промяната на политиката за трансферно ценообразуване.
Amount B цели да стандартизира възнаграждението на свързаните лица, предоставяно на дистрибуторите, изпълняващи рутинни функции по маркетинг и разпространение, които се срещат във всяка пазарна юрисдикция въз основа на принципа на независимите пазарни отношения. Първият стълб предвижда, че методът на транзакционната нетна печалба (МТНП), чийто индикатор за нивото на печалба ще бъде възвръщаемостта на продажбите, би бил най-подходящият метод за трансферно ценообразуване, свързан с адекватното възнаграждение за горепосочените дейности.
Данъкоплатците обаче лесно биха опровергали Amount B съгласно, позовавайки се на българските правила, в случай че докажат, че друг метод на трансферно ценообразуване е приложим, следвайки йерархията на методите. Например, ако данъкоплатецът е участвал в подобна транзакция с трета страна и тази сравнима неконтролирана транзакция е достатъчно съпоставима с контролираната, данъкоплатецът може да разчита на метода на сравнимите неконтролирани цени, а не МТНП.
Откриването на хармонизирано решение, което да обслужва националните и пазарните юрисдикции по справедлив начин, се оказа невъзможно за последните 20 години.
От настоящата структура на първия стълб е видно, че прилагането и управлението на новите данъчни права, както и на вече съществуващите данъчни правила, вероятно ще доведе до високи административни разходи за данъчните администрации и засегнатите данъкоплатци.
И все пак, ОИСР предлага механизми за предотвратяване на спорове в тази посока – APA (предварително ценово споразумение) и MAP (процедура за постигане на взаимно съгласие). Въпреки това, България все още не е приложила APA в данъчната си правна рамка. Обстоятелство, което би било предизвикателство както пред местните данъчни органи, така и пред местните оператори.
На последно място, предложението, публикувано на 12 октомври 2020 г., не отразява единодушно мнение. От своя страна, това води до редица отворени въпроси, които следва да бъдат разрешени чрез политически дискусии.
„Единодушният подход“ на предложението по първия стълб е да се премине от съществуващия принцип на независимите пазарни отношения - важна основа в подхода за трансферно ценообразуване, използван в България - към формулярно разпределение. В резултат от това прилагането му в България ще изисква цялостна данъчна реформа.
Към настоящия момент някои страни приемат едностранни мерки под формата на дигитални данъчни реформи. Резултатът от подобни „инициативи“(1), макар и разбираем от гледна точка на необходимостта от генериране на приходи, ще доведе до двойно данъчно облагане за мултинационалните компании. Все още е спорно дали едностранните дигитални данъци попадат в обхвата на договорите за двойно данъчно облагане и следователно подлежат на кредит/освобождаване.
(1) Франция е имплементирала данък върху дигиталните услуги - “Les GAFA” — 3% данък върху печалбите от таргетирана реклама и продажба на данни. Сходни мерки са предприети във Великобритания и Италия.
За повече информация не се колебайте да се свържете с Денница Димитрова и Никол Николова
For more information on the above, please reach out to Dennitsa Dimitrova and Nikol Nikolova.