Поредицата от статии „Онлайн хазартът в България” подчертава експертния опит на „Камбуров и съдружници“ в регулациите относно хазарта, и по-специално в областите на лицензирането на хазартни оператори, изискванията за разработване на софтуер за игри и други спомагателни дейности за организацията на хазартни игри, етичната реклама, отговорното залагане и други.
Следете сайта на „Камбуров и съдружници“, както и профилите на дружеството в социалните мрежи за анализи, новини и промени в законодателната среда около онлайн хазарта.
Предишната статия от поредицата (виж Част 1) разглежда общите изисквания за организиране на онлайн хазартни игри в България. Неограниченият брой лицензи и относително отворената регулаторна рамка за чуждестранни оператори превръщат България във водещ пазар за онлайн хазарт в региона, като секторът расте с двуцифрен темп от няколко години [1]. Въпреки значителните приходи в индустрията по прякото предлагане на онлайн игри до българските клиенти, има още по-голямата бизнес възможност за тези компании, които желаят да аутсорснат или установят своите услуги за разработка на хазартен софтуер в България.
Следвайки общите тенденции в сектора за българските информационни и комуникационни технологии, който е белязан от силно уважаван, висококвалифициран и относително нескъп набор от IT специалисти е ясно, защо на страната често се приписва прозвището „Силициевата долина на Югоизточна Европа“ [2]. Стабилната и благоприятна бизнес среда, лесният достъп до другите национални пазари на Европейския съюз, съчетани с уникално разположен набор от IT таланти и голям брой многоезични лица, правят България популярна дестинация за мултинационални хазартни компании, които целят аутсорсинг на разработката на софтуерни и хардуерни продукти и други поддържащи дейности.
Следователно, вече немалкият, но със сигурност способен да се разраства още, бизнес по предоставяне на спомагателни услуги към организирането на хазартни игри трябва да се разглежда всеки път, когато се повдига дискусия за хазартната индустрия в България.
Игралното оборудване в традиционния смисъл на термина се отнася до физически съществуващите технологии, използвани в игралните зали, напр. слот машини, колела за рулетки, генератори на бинго числа и т.н. Въпреки това, когато хазартните игри се организират онлайн, това оборудване е по-рядко физическа машина, а просто код. Оставянето на тези софтуерни продукти да бъдат произвеждани без никакво регулиране по отношение на тяхното качество и функционалност би било в противоречие с целите, преследвани от законодателството в областта на хазарта, поради което „виртуалното игрално оборудване“ е приравнено към „игралното оборудване“ съгласно определението в §1, т. 3 от Допълнителните разпоредби към Закона за хазарта.
Освен виртуалните симулации на физическото игрално оборудване, обхванати от горното определение, законодателят е създал съществени технически и функционални изисквания, приложими към игралния софтуер и комуникационното оборудване за онлайн залагания [3], като например изискването за създаване на реалистични очаквания у участниците относно техните шансове за печалба чрез прецизно представяне на всички резултати и/или събития, на които се основават игрите, изискването да е ясна механиката на всяка игра и особено да се посочи недвусмислено на участника дали може да повлияе на резултата от играта със собствените си действия.
Въпреки че необходимостта от регулаторен надзор върху дейностите по разработка на хазартен софтуер е очевидна, би било прекалено обременяващо да се изисква всеки разработчик да притежава лиценз като организатор на хазартни игри, особено като се имат предвид по-високите изисквания на Закона за направени инвестиции, необходими за получаването на такъв лиценз. Допълнително, съгласно чл. 9, ал. 8 от Закона за хазарта на лицензираните организатори на хазартни игри е забранено да извършват внос/производство, разпространение и обслужване на игрално оборудване освен за собствени нужди. Това означава, че докато организаторите могат директно да разработват или внасят необходимото виртуално игрално оборудване, те могат да го използват само за предоставяне на свои собствени услуги на крайни потребители (B2C), но B2B разработката и внос на оборудване е запазено само за тези, които притежават:
(i) лиценз за внос, разпространение и обслужване; и/или
(ii) лиценз за производство, разпространение и обслужване на оборудване за хазартни игри.
Важно е да се отбележи, че въпреки че вносът и производството често се групират заедно в законодателството, двата вида лиценз са отделни и не са взаимнозаменяеми – притежанието на единия не позволява извършване на дейностите по другия. Това е важно, тъй като може да доведе до изискване за някои B2B компании да притежават и двата типа лиценз, особено когато се стремят да бъдат установени като водещи лидери в пазара за разпространение на онлайн игрален софтуер – цел, изискваща както разпространение на внесен стандартен софтуер за залагания, така и специфична разработка за нуждите на различни клиенти. Получаването на двата лиценза е предмет на специфични законови и технически изисквания, включително доказателство за направени инвестиции. Тази сума, както е отбелязано по-горе, обаче е значително по-ниска от тази за организаторите на хазартни игри.
Освен това определени аутсорснати дейности могат изцяло да попаднат извън обхвата на българското законодателство – например услугите по обслужване на клиенти, когато не са квалифицирани като спомагателна дейност към организирането на хазартни игри, както е определено в Закона за хазарта, или определени IT услуги, като например дизайн на уебстраници.
Вследствие на непрецизното законодателство за B2B услугите, многобройните термини, включени по-горе – (виртуално) игрално оборудване, игрален софтуер, комуникационно оборудване и т.н., не винаги са ясни за тези, които искат да се аутсорснат или установят на българския пазар. Някои дейности изискват притежание на гореописаните лицензи, докато други биха изисквали само подходящо тестване и/или регистрация на дадения софтуерен продукт в съответните публични регистри. В някои случаи дори е възможно да няма специфични регулаторни изисквания. Затова е силно препоръчително всяка компания, целяща да развива такива услуги на българския пазар, да има в ръцете си правен анализ на приложимите разпоредби спрямо специфичните си услуги, продукти и цели. Опитът на регулаторните съветници в „Камбуров и съдружници“ може да гарантира това спокойствие.
[1] https://kinsights.capital.bg/business/2023/04/10/4470621_whos_who_in_online_gambling_in_bulgaria/
[2] https://www.trade.gov/country-commercial-guides/bulgaria-information-and-communications-technologies
[3] Наредба за общите технически и функционални изисквания към игралния софтуер и комуникационното оборудване за онлайн залаганията и игрите чрез други електронни съобщителни средства (Обн. в ДВ, бр. 10/2021 г.)