Настоящата пандемия доведе до много смущения, които от своята страна доведоха до безпрецедентни мерки и накараха голяма част от държавите да наложат ограничения за пътуване и бизнес. На 21 януари 2021 г. ОИСР публикува актуализирана версия на своите Насоки, публикувани през април 2020 г., които имат за цел да осигурят повече сигурност на данъкоплатците. Насоките следва да се прилагат за ситуации, възникнали във връзка с COVID-19 и е предвидено да бъдат временни. Актуализираните Насоки обхващат следните теми: (1) създаване на място на стопанска дейност (МСД), (2) PE във връзка със строителни обекти, (3) възможни промени в мястото на пребиваване, (4) доходи от трудова заетост.
Предвид изключителния характер на пандемията COVID-19, хората, работещи от вкъщи в резултат на мерките за обществено здраве, наложени или препоръчани от правителствата, няма да доведат то създаването на МСД за бизнеса или своя работодател. Временното сключване на договори в страните по произход на служители или агенти поради COVID-19 също не би трябвало да доведе до създаване на място на стопанска дейност.
Временното прекъсване на дейностите на строителните обекти може да повлияе на продължителността на съществуване и опериране на такива обекти в дадена юрисдикция. Обикновено, строителни площадки, които са МСД, не биха се считали за прекратили своето съществуване ако работата е временно прекъсната. Предвид COVID-19, ОИСР насърчава юрисдикциите да изключват прекъсванията на работа, произтичащи от мерки за обществено здраве, при изчисляването на продължителността на съществуване на строителна площадка МСД в дадена юрисдикция.
Пандемията доведе до опасения, че невъзможността на членовете на управителния съвет или други висши ръководни кадри да пътуват през тези времена може да доведе до промяна в „мястото на ефективно управление“. Според Насоките на ОИСР, предвид извънредния характер на ситуацията, малко вероятно е такива временни промени да повлияят на мястото на ефективно управление на компанията.
Също така, малко вероятно е ограниченията за пътуване в резултат на COVID-19 да повлияят на мястото на пребиваване на хората за данъчни цели. Много юрисдикции, сред които: Австралия, Канада, Финландия, Гърция, Франция, Обединеното кралство, САЩ - отговориха на нарастващите опасения като публикуваха насоки и облекчаване на административната тежест във връзка с ефекта на COVID-19 върху статута на пребиваване на хората. Насоките на ОИСР насърчават компетентните органи да не вземат предвид периода, през който са били наложени или препоръчани мерки за обществено здраве, когато правят оценка на статута на пребиваващо лице.
Обикновено, промени в юрисдикцията, в която даден служител работи, могат да повлияят на това, къде се облагат доходите му от трудова заетост. Тестът „място на трудова заетост“ гласи, че юрисдикцията на източника на доходи може да облага служителя, ако той пребивава в юрисдикцията на източника повече от 183 дни. Едно изключение, при което дните, прекарани в юрисдикцията на източника, няма да се броят, е когато служителят е възпрепятстван да напусне, а в противен случай би се квалифицирал за освобождаване. Предвид това, Насоките на ОИСР посочват, че е разумно дадена юрисдикция да пренебрегне допълнителните дни, прекарани в тази юрисдикция в резултат на мерки, наложени срещу COVID-19.
Моля, имайте предвид, че юрисдикциите са свободни да възприемат различен подход от този, препоръчан от ОИСР.
На последно място, Насоките на ОИСР потвърждават, че когато служител, пребиваващ в юрисдикция A, който преди е работил в юрисдикция Б, получава държавна субсидия, свързана с COVID-19 от юрисдикция Б, за да поддържа връзката си с работодателя, плащането се приписва на юрисдикция Б (т.е. юрисдикцията на трудова дейност).