На 8 октомври 2021 г. Организацията за Икономическо Сътрудничество и Развитие ("ОИСР") обяви, че световните лидери на 136 държави официално са достигнали до споразумение за реформа на международното данъчно право, имаща за цел да отрази последиците от бързо развиващата се дигиталната икономика. В продължение на години ОИСР се застъпваше за данъчна реформа, насочена към елиминиране на риска от пренасочването на печалбите на някои многонационални предприятия ("MNEs").
Общо 136 държави се съгласяват с предложението на ОИСР, което актуализира своя първоначален проект от 1 юли и включва приложение, предоставящо важни подробности по отношение на изпълнението на споразумението.
Планът беше утвърден от лидерите на Г-20 на 30 октомври 2021 г. по време на срещата на върха на Г-20.
Реформата представлява опит за "обратно връщане" на данъчните приходи, които са се разпръснали с еволюцията на цифровата икономика (Pillar 1) и същевременно цели да елиминира възможността за прехвърляне на печалбите към данъчни убежища (Pillar 2).
Предвидено е Pillar 1 да постигне по-справедливо разпределение на печалбите като преразпредели някои данъчни права от държавата по произход на мултинационални групи към пазарни юрисдикции, където съществуват стопански дейности и печалби, независимо от това дали дружеството има физическо присъствие в тези юрисдикции.
► Обхват
Под обхвата на Pillar 1 спадат мултинационални групи със световен оборот над 20 милиарда евро и рентабилност над 10%. Въз основа на настоящото глобално разбиране, посоченият праг може да бъде намален до 10 милиарда евро при преразглеждане седем години след влизането в сила на споразумението.
► Nexus
Разпределянето на дял от остатъчната печалба за пазарни юрисдикции ще се основава на ново правило със специално предназначение за “връзка“. Тестът ще бъде удовлетворен в пазарни юрисдикции, когато дадена мултинационална група, попадаща в обхвата, печели най-малко 1 милион евро приходи. В случаите на по-малки юрисдикции с БВП по-нисък от 40 милиарда евро, прагът ще бъде намален на 250 000 евро.
Съгласно изявлението от октомври се пояснява, че 25 % от остатъчните печалби на предприятията, попадащи в обхвата, ще бъдат преразпределяни и по този начин ще се изпълни новото правило за преразпределяне.
► Разрешаванена спорове
В случай на двойно данъчно облагане или въпроси, касаещи тълкуването на правилата, въвеждащи новата реформа, бизнесите, които попадат в обхвата на Pillar 1, ще могат да разчитат на задължителни и обвързващи механизми за предотвратяване и решаване на спорове, предназначени да избегнат двойното данъчно облагане.
► Съществуващи данъци върху цифровите услуги
Изявлението, публикувано през октомври, предвижда, че многостранна конвенция ще изисква от всички подписали страни да премахнат вече въведените на местно ниво данъци върху цифровите услуги, както и да поемат ангажимент да не се въвеждат такива мерки в бъдеще.
Подчертаваме факта, че понастоящем съществуват пет европейски държави, които са въвели подобни данъци на местно ниво - Австрия, Франция, Италия, Испания и Обединеното кралство. Тези юрисдикции ще трябва да актуализират данъчните си закони, за да бъдат в съответствие с целите на предвижданата многостранна конвенция.
► Срок за изпълнение
ОИСР и лидерите на 136 държави предвиждат новото правило, заложено в Pillar 1, да се въведе чрез подписването на многостранна конвенция. На база изявлението на ОИСР става ясно, че такава конвенция следва да влезе в сила от 2023 г., което оставя място за преговори през 2022 г.
Целтана Pillar 2 е да се въведе минимална корпоративна данъчна ставка в световен мащаб от 15 %.
Конкретнo, съгласно Pillar 2 държавите все още имат свободата да определят своята местна ставка на корпоративния данък, но ако групата плаща по-ниски ставки чрез дъщерно дружество, извършващо дейност в друга юрисдикция зад граница, юрисдикцията по произход би могла да "обхване" като данъчното задължение на дружеството майка печалбите на дъщерното дружество към определения 15% глобален минимален данък и по този начин да се предотврати прехвърлянето на печалби към юрисдикции с по-благоприятни данъчни режими.
► Обхват
За разлика от Pillar 1 , Pillar 2 няма праг на рентабилност. Глобалният минимален данък ще се прилага за мултинационални групи, които отговарят на прага от 750 милиона евро комбинирани финансови приходи, както е определено съгласно правилата за отчитане по държави.
► Изключения
Pillar 2 изключва от приложното си поле: правителствени субекти, международни организации, организации с нестопанска цел, пенсионни фондове и инвестиционни фондове, които са крайни родителски субекти от мултинационални групи.
В изявлението на ОИСР от месец октомври се предвиждат изключения, касаещи размера на дохода, който е 5 % от балансовата стойност на материалните активи и ТРЗ. През преходния период от 10 години, при подписване на конвенцията, размерът на изключените доходи е предназначен да бъде определен на 8 % от балансовата стойност на материалните активи и 10 % от ТРЗ, като намалява годишно с 0,2% за първите пет години, и с 0,4% за материалните активи и с 0,8% за ТРЗ за последните пет години.
Новите правила за данъчно облагане предвиждат и изключване за тези юрисдикции, в които мултинационалната група има приходи под 10 милиона евро и печалби под 1 милион евро.
► Срок за изпълнение
В изявлението от октомври е предвиден амбициозен график за изпълнение на Pillar 2, с план към образец на разпоредба за спогодба, която да бъде договорена до края на ноември 2021 г. заедно с многостранна конвенция, подобна на Pillar 1 (до 2023 г.).
След споразумението през октомври, Европейската комисия публикува прессъобщение, според което международната данъчна реформа, предложена от ОИСР, допълва данъчната програма на ЕС, като предлага решения, от които Европа се нуждае, за да подкрепи своя единен пазар и да ускори възстановяването след COVID-19.(1)
По-рано през май 2021 г. Европейската комисия публикува съобщение относно данъчното облагане на предприятията за 21-ви век. В съобщението се определя дългосрочна визия за осигуряване на справедлива и устойчива бизнес среда и данъчна система на ЕС, като се основава на постигнатия напредък и принципите, договорени в глобалните дискусии. В него се определя и данъчна програма за следващите две години с целенасочени мерки, които насърчават продуктивните инвестиции и предприемачеството и гарантират ефективно данъчно облагане.
Независимо от целите, преследвани от ЕС на пост пандемичен единен пазар, от съществено значение е имплементирането и прилагането на Pillar 1 и Pillar 2 да е съвместимо с Договорите на ЕС, както и с вече съществуващото законодателство на ЕС.
Откакто ОИСР публикува своя план, данъчната реформа е обект на разгорещен дебат. Въпреки че е постигнато prima facie споразумение, съществуват предизвикателства, касаещи самия процес по прилагане.
► Времева рамка
Първо, времевата рамка за преговори и изпълнение е по-скоро оптимистична. Както е посочено в настоящата статия, крайният срок за влизане в сила на новата реформа е 2023 г. Разбира се, този кратък срок може да бъде обусловен от обтегнатите държавни бюджети след COVID-19 и необходимостта от генериране на повече приходи, за да се поддържат икономиките, но въпреки това, реформата се отнася до много суверенен въпрос – правото на данъчно облагане.
За тази цел авторът смята, че една година за преговори най-вероятно няма да бъде достатъчна, за да се реформира международното данъчно облагане.
► Съществува ли полза за развиващите се страни
Когато дадена реформа се отнася до устройството на данъчна система, която има за цел да обезкуражава вредните данъчни практики за прехвърляне на печалби, трябва да се извършват оценки на въздействието, за да се оцени резултатът от разходите и ползите за развиващите се страни. През юли 2021 г. Майкъл Девро и Мартин Симлер (Оксфордски университетски център за данъчно облагане) извършиха такава оценка на въздействието, базирайки се върху обхвата на първоначалното изявление към 1 юли 2021. Въз основа на техния анализ(2) оценката им показва, че данъчната реформа ще засегне само 78 от най-големите 500 компании в света и само около 37 европейски дружества.
По-точно около 64 % от тази обща сума ще бъде генерирана от дружества със седалище в САЩ, което означава, че това ще бъдат приходи, събрани от данъчната администрация на САЩ. След това около 45% от тази обща сума би била генерирана от технологични компании, а около 28 милиарда щатски долара ще бъдат генерирани от най-големите 5 технологични американски компании (Apple, Microsoft, Alphabet, Intel и Facebook).
Като се има предвид, че общата идея на реформата е да влязат точно тези мултинационални групи, голямата част от които понастоящем са със седалище в развити икономики, възниква въпросът каква би била ползата за развиващите се икономики, които едва ли ще се възползват от глобалния минимален данък. Това показва, че глобалното споразумение има ясни пристрастия в полза на страните, в които се намират седалищата на мултинационалните групи.
Забележително е изявлението, направено от ръководителя на ОИСР - Паскал Сен-Аманс, в което той посочва, че глобалното споразумение е "замислено по такъв начин, че има нужда от големите държави; и ако те се съгласят, имат на своя страна големите държави с 94% от в световната икономика, и така се създава критичната маса."(3)
Въпреки че авторът смята, че много технически подробности следва да бъдат изяснени преди разговорите през ноември 2021 г., безспорно е, че постигнатото споразумение за глобална данъчна реформа е разглеждано от последователите като споразумение, което ще възстанови стабилността на международната данъчна система.
Дружествата, които понастоящем попадат в обхвата на Pillar 1 и Pillar 2, следва да определят дали данъчните им стратегии изискват промени в светлината на настоящата реформа.
(1) https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/pt/qanda_21_3564