Наред с множеството смущения на социално, икономическо и личностно ниво, пандемията COVID-19 породи редица данъчни въпроси, касаещи бизнесите, които оперират трансгранично.
Да вземем за пример мултинационален оператор със служители, разпръстнати по цял свят, чийто бизнес се развива добре и генерира печалби преди пандемията. Един ден обаче, в резултат на COVID-19, правителствата по цял свят предприемат спешни мерки. В резултат на тези мерки, част от служителите по една или друга причина, са принудени да останат на различни от тяхната месторабота места. Какви биха били данъчните последици за предприятието в този случай? Възможно ли е служителите да станат данъчнозадължени лица в друга държава?
На 3 април 2020 г. Секретариатът на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие („ОИСР“) публикува ръководство („Доклад на ОИСР“), с което разяснява част от тези данъчни въпроси. Докладът обхваща четири теми, по-специално отнасящи се до (1) формиране на място за стопанска дейност, (2) статут на пребиваване на фирма, (3) трансгранични работници и (4) промяна на статута на пребиваване на физически лица.
Целта на спогодбите за избягване на двойно данъчно облагане („СИДДО“) е разпределяне на данъчните права между държавите. По този начин, една от държавите, страна по СИДДО, се определя като място на пребиваване на данъкоплатеца за данъчни цели, а другата държава - като място на придобиване на дохода или източник на дохода.
Обикновено държавата източник облага с данък дейностите на нерезидентен данъкоплатец, надвишаващ минимален праг на физическо присъствие. Това би довело до формирането на място на стопанска дейност при три сценария: (1) място на стопанска дейност чрез фиксирано място на дейност; (2) място на стопанска дейност, произтичащо от представител с независим статут и (3) строителен или монтажен обект.
Важно е да се отбележи, че наличието на място на стопанска дейност създава изисквания и данъчни задължения в страната, в която се извършва стопанската дейност.
а) Място на стопанска дейност чрез фиксирано място на дейност
Отправната точка за определяне на място на стопанска дейност е наличието на фиксирано място на дейност, чрез което дадено предприятие изцяло или частично извършва своята дейност. За тази цел, мястото на стопанска дейност трябва да е фиксирано и да бъде на разположение на предприятието.
При текущите обстоятелства някои трансгранични служители са ограничени да напускат своята страна на пребиваване и са принудени да продължат работата си дистанционно. В резултат на това, на пръв поглед техните дейности могат да изглеждат достатъчно съществени, за да бъдат данъчно облагаеми в държавата им на пребиваване.
Докладът на ОИСР разяснява, че въпреки възможността предприятието да извършва част от оперативната си дейност на място като домашния офис на служителя, това само по себе си не трябва да доведе до заключението, че мястото, от което даден служител оперира, е на разположение на предприятието. В тези случаи служителите са принудени да работят с отдалечен достъп в резултат на взетите от правителството мерки, а не по нареждане на техния работодател.
б) Място на стопанска дейност, произтичащо от представител с независим статут
Място на стопанска дейност може да се формира и в случаите, когато е налице представител, който извършва дейност в интерес на дадено нерезидентно предприятие. За да е с независим статут този представител трябва да разполага с правомощия да сключва договори от името или за сметка на това предприятие и използва тази власт по навик, а не само в изолирани случаи.
В настоящата обстановка дейностите на служител, който временно работи отдалечено за своя работодател нерезидент, няма да доведат до формирането на място на стопанска дейност, тъй като текущата му дейност е малко вероятно да се счита за „обичайна“ предвид временния характер на пандемията. Докладът на ОИСР допълнително уточнява, че присъствието на предприятието в дадена държава трябва да бъде повече от минималното изискуемо присъствие за данъчно облагане. Въпреки това, като изключение към това правило може да се считат случаите, в които даден служител обичайно е сключвал договори от името на неговото предприятие в държавата му по месторождение преди пандемията.
в) Строителен или монтажен обект
Не на последно място, страната източник също би придобила данъчни права, ако мястото на стопанска дейност съществува под формата на строителна площадка, строеж или инсталационен проект, който продължава повече от 12 месеца (6 месеца съгласно Примерната конвенция на ООН за двойно данъчно облагане от 2017 г.).
Докладът посочва, че временните прекъсвания не трябва да се включват в определяне на мястото и продължителността на действията и следователно ситуацията, произтичаща от COVID-19, не би довела до прекратяване на съществуването на строителната площадка.
Съгласно данъчните спогодби, едно дружество се квалифицира като местно лице за данъчни цели на дадена държава на база местожителство, място на ефективно управление или всеки друг критерий от подобен характер. Ако данъкоплатецът е местно лице на повече от една юрисдикция, статутът му се определя съгласно тайбрек на база мястото на управление, съдържащ се в повечето данъчни спогодби.
Текущата ситуация създава препятствията при международни пътувания и затруднява работата на служителите на ръководни позиции, например членовете на борда на директорите.Това би довело до въпроси относно потенциална промяна на "мястото на ефективно управление" на предприятието и преразглеждане на местонахождението на дружеството. ОИСР счита, че при настоящите обстоятелства е малко вероятно COVID-19 да доведе до промени в статута на пребиваване на предприятието, като се има предвид временната промяна в местоположението на един или повече от членовете на борда на директорите, съгласно извънредното положение.
Въпреки това, ако се приеме, че дадено предприятие е резидент за данъчни цели на повече от една държава, данъчните спогодби съдържат тайбрек правила, които гарантират, че юридическото лице пребивава само в една от тях. Компетентните органи разглеждат всички релевантни факти и обстоятелства за определяне на "обичайното" и "обикновено" място на действие на ефективното управление, а не само тези, свързани с кризата COVID-19.
Трансгранични работници
Данъчните спогодби предвиждат, че доходите, получени от заетост, се облагат с данък в държавата на лицето по местоживеене, освен ако заетостта не се упражнява (физически) в другата държава.
Тестът, прилаган в подобни трансгранични сценарии, посочва, че държавата на заетостта може да упражнява данъчното си право на облагане, ако служителят присъства в нейната територия повече от 183 дни (в рамките на период от 12 месеца), работодателят е местно лице на държавата или работодателят има място на стопанска дейност, установено в държавата на източника на дохода, който покрива компенсацията на служителя.
В настоящата обстановка, трансграничните работници могат да са физически възпрепятствани от изпълнение на своите задължения в тяхната страна на заетост. Това би довело до различно данъчно третиране по силата на приложимата данъчна спогодба, поради неспазване броя на дните, през които работникът може да работи извън държавата на заетост.
В допълнение, редица правителства в световен мащаб приеха стимулиращи мерки, за да поемат тежестта на неизплатени заплати от страна на много компании, които срещат икономически затруднения. В случаите, когато правителството субсидира задържането на служител в дружеството, ОИСР счита, че доходите трябва да се дължат на мястото, където се е упражнявала заетостта.
ОИСР илюстрира два сценария, при които могат да възникнат въпроси за данъчното пребиваване на физическите лица:
(i) Лице, което е временно отдалечено от родината си (или на почивка, или на работа за няколко седмици) и се намира в страната домакин поради кризата COVID-19 и постига пребиваване в националното законодателство там; и
(ii) Лице, което работи в държава („настоящата родна страна“) и е придобил статут на местожителство, но се налага временно да се върне в своята „предишна родна страна“ поради ситуацията COVID-19. Лицето може или никога да не е загубило статута си на местно лице в предишната родна страна, съгласно местното законодателство, или може да си върне статута на пребиваване след завръщането му.
Според правилата за прекъсване на пребиваването, то ще се счита:
(i) При първия сценарий, резидентен статут за целите на спогодбата ще се oпредели спрямо родната страна на физическото лице, защото е много вероятно постоянното местожителство да бъде в родната страна и дори, ако друго местожителство се намира в страната домакин, останалите правила за прекъсване на пребиваването (център на жизненоважни интереси, място на обичайно местопребиваване и гражданство) могат да доведат до резултат, благоприятен за родната страна.
(ii) Във втория сценарий резултатът може да не е толкова ясен, защото ако личните и икономическите отношения на лицето в двете държави са близки и тайбрека е в полза на настоящата родна страна, съществува риск, ако е налице преместване в предишна родна страна по време на пандемията. Този сценарий би благоприятствал предишната родна страна. Тук ОИСР предлага да се използва тест за обичайно местопребиваване. Обичайното местопребиваване се отнася до честотата, продължителността и редовността на престоя, който е част от рутината в живота на лицето и следователно е повече от преходен. ОИСР предлага данъчните администрации да определят по-нормален период от време за оценка на статуса на пребиваване на лицето.
Докладът посочва, че настоящият тест за прекъсване на пребиваването трябва да бъде достатъчен за определяне на спогодбата за пребиваване на физическото лице.
По отношение на управлението на риска бизнесът трябва:
Да разгледа състава на съвета на директорите/ борда на директорите: Тестовете за пребиваване като цяло трябва да оценят къде и от кого всъщност се управлява и контролира компанията. В този случай, ако ключовите лица, които вземат решения относно предприятието, остават в определена юрисдикция, пребиваването им вероятно ще бъде там.
Да се увери, че подзаконовите нормативни актове на Дружеството позволяват алтернативни договорености, породени от обстановката. Да се увери, че Уставът или други документи позволяват провеждането на виртуални срещи, като се вземат предвид разпоредбите за кворум и гласуване.
Да адаптира горното, вследствие на променените обстоятелства. Възможно е позицията да бъде преразгледана в зависимост от продължителността на ограниченията. Подходът на данъчните власти също може да се адаптира през периода на извънредното положение.
За допълнителна информация: Денница Димитрова и Никол Николова.
Запишете се за нашия информационен бюлетин и следете страницата ни в LinkedIn, за да не пропускате важни новини и ескпертни анализи.