Един от най-важните елементи за здравословното състояние на бизнес средата и основна предпоставка за растежа на икономиките е поддържането на ефективна конкуренция на вътрешния и националния пазар.
Едно от правомощията за съхраняване на ефективната конкуренция, с което разполагат националните органи по конкуренция и Европейската комисия, е контролът върху концентрациите[1], когато сумата от общите обороти на участващите в концентрацията предприятия мине определен праг. За България този предел е определен по следния начин - сумата от общите обороти на всички предприятия -участници в концентрацията на територията на Република България през предходната финансова година, надхвърля 25 млн.лв. и
► оборотът на всяко едно от поне две от предприятията-участници в концентрацията на територията на Република България през предходната финансова година, надхвърля 3 млн.лв.,
или
► оборотът на предприятието-обект на придобиване на територията на Република България през предходната финансова година, надхвърля 3 млн.лв.
В случай, че тези прагове бъдат стигнати, за участниците в концентрацията възниква задължение да уведомят националнияа орган по защита на конкуренцията (за България това е Комисията за защита на конкуренцията/ КЗК), за да бъде оценен ефектът на концентрацията върху конкуренцията.
По-голямата част от концентрациите не предизвикват съмнения за увреждане на конкуренцията и те биват одобрявани бързо от КЗК, без да се отваря етап II от производството – т. нар. „задълбочено проучване“[2]. Други обаче могат да окажат неблагоприятно въздействие върху конкурентната среда, например когато ще доведат до отстраняване на конкуренти от пазара или ще доведат до създаване на компании с прекомерна пазарна мощ.
Уведомлението за концентрация се подава съвместно от предприятията, които се сливат или вливат, създали са съвместно предприятие или придобиват съвместен контрол, както и от лицето, придобиващо едноличен контрол.
От 1 януари 2020г. КЗК започна да прилага нови указания за попълване на уведомление за концентрация. Предходните указания не правеха разлика между сделки (опростени или сложни) с оглед потенциални проблеми свързани с конкуренцията. Новият образец е достъпен тук.
Производство за оценка на концентрация се образува в тридневен срок от постъпване на уведомлението в Комисията или след като в Комисията е внесена цялата необходима информация.
След образуване на производството по одобряване на концентрацията, започва етапът на т. нар. „ускорено проучване“, който приключва в срок до 25 работни дни.
Производството може да продължи още 4 месеца, ако след ускореното приключване бъде започната втора фаза – задълбочено проучване. В случаи, представляващи фактическа и правна сложност, срокът може да се удължи с не повече от 25 работни дни.
Характерно за оценката на концентрациите в България е, че КЗК използва теста за господстващо положение (dominance test). При него, за да се забрани дадена концентрация, е необходимо кумулативното изпълнение на две условия: концентрацията да води до създаване или засилване на господстващо положение и по този начин да се уврежда ефективната конкуренция на съответния пазар.
За разлика от България, при преценка на концентрации с общностно измерение, Европейската комисия преценява дали нотифицираната сделка би възпрепятствала съществено конкуренцията в рамките на общия пазар или на значителна част от него, в частност в резултат на създаването или засилването на господстващо положение.
По този начин критерият за разрешаване на концентрация в България се явява доста по-нисък от този на ЕК, тъй като в България КЗК забранява концентрации само ако установи, че след сделката задължително ще има господстващо положение, а ако такова е съществувало преди нея, че то се е засилило. При подхода на ЕК се анализират ефектите на сделката и тя може да бъде забранена дори и да не доведе до установяване на господстващо положение, стига тя да може да доведе до сериозно затруднение на ефективната конкуренция на съответния пазар.
В европейската и българската практика се наблюдават няколко проблемни момента при контрола върху концентрациите, свързани с неправомерна координация между участващите в концентрацията предприятия преди одобряване на сделка. Такива са:
Пропуск да се уведоми органа по защита на конкуренцията
Това остава най-често срещаният пропуск на участниците в концентрацията и обикновено се дължи на погрешно пресмятане на оборотите на участващите в концентрацията страни.
Неспазване на задължението за бездействие до получаване на одобрение от органа по защита на конкуренцията:
След уведомяване на КЗК за планираната сделка, за страните, участващи в концентрацията, съществува задължение да се въздържат от всякакви фактически и правни действия, свързани с предвижданата концентрация.
Често когато предприятията имат намерението да осъществят концентрация, между тях започва обмен на информация. Такава е необходима например за извършване на правен анализ за планираната сделка. Въпреки това, необходимостта от извършване на правен анализ не оправдава обмена на
конкурентно чувствителна информация и обмен или дори споразумение за ценообразуване или условия на бизнес, разпределение на клиентите и бъдещи бизнес стратегии между конкурентите . Страните, планиращи концентрация трябва да съобразят, че подобно поведение нарушава антитръстовите правила.
[1] Съгласно чл. 22 от Закона за защита на конкуренцията концентрация между предприятия е налице при настъпване на трайна промяна в контрола:
1. при сливане или вливане на две или повече независими предприятия, или
2. когато едно или няколко лица, упражняващи вече контрол върху най-малко едно предприятие, придобият чрез покупка на ценни книжа, дялове или имущество, чрез договор или по друг начин пряк или косвен контрол върху други предприятия или части от тях.
За концентрация се смята и създаването на съвместно предприятие (т.нар. „джойнт венчър“), трайно изпълняващо всички функции на икономически независим субект.
* В чл. 23 от ЗЗК са изброени случаите, които не представляват концентрация.
[2] Задълбочено проучване на концентрацията се извършва, когато в резултат на оценката, извършена при ускореното проучване, комисията установи, че концентрацията поражда сериозни съмнения, че в резултат на осъществяването й ще се създаде или засили съществуващо господстващо положение и ефективната конкуренция на съответния пазар ще бъде значително възпрепятствана.
[3] Съгласно доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие („ОИСР).
Запишете се за нашия информационен бюлетин и следете страницата ни в LinkedIn, за да не пропускате важни новини и експертни анализи.