С Решение от 3 юни 2021 г. Съдът на Европейския съюз („СЕС“) определи кога недвижим имот, който е отдаден под наем в държава членка, следва да бъде определен като „постоянен обект“ по смисъла на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. („ДДС Директива“) и Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112 (“Регламент № 282/2011“). Преюдициалното запитване е изпратено от Федералния финансов съд на Австрия.
Запитването е отправено в рамките на спор между Titanium Ltd., установено в Джърси, и данъчната администрация на Австрия, във връзка с облагането на данък върху добавена стойност („ДДС“) на доходи от наем с произход от намиращ се в Австрия недвижим имот, за данъчни години 2009 г. и 2010 г.
Titanium е дружество със седалище и място на управление в Джърси, чийто предмет на дейност е управление на недвижими имоти, управление на имущество и управление на жилища и жилищно настаняване. През данъчните 2009 г. и 2010 г. това дружество отдава под наем притежаван от него недвижим имот във Виена (Австрия) на двама австрийски предприемачи, като за отдаването под наем дължи ДДС. За извършването на тези сделки, които са единствените на Titanium в Австрия, това дружество упълномощава австрийско дружество за управление на недвижими имоти да служи като посредник с изпълнителите на услуги и доставчиците, да фактурира наемите и експлоатационните разходи, да води търговските регистри и да изготвя справки-декларации по ДДС. Тези услуги се извършват от довереника в помещения, различни от тези на недвижимия имот, собственост на Titanium. Същевременно Titanium си запазва правомощието да взема решения за сключване и прекратяване на договорите за наем, за определяне на икономическите и правните условия по договорите за наем, за извършването на инвестиции и ремонтни дейности, както и за организиране на тяхното финансиране, за избор на трети лица за предоставяне на други услуги нагоре по веригата, и накрая, за подбор, определяне и надзор на самото дружество за управление на недвижими имоти.
За разлика от Titanium, което преценява, че не дължи ДДС за дейността си по отдаване под наем на недвижимия имот с мотива, че не разполага с постоянен обект в Австрия, данъчната администрация приема, че отдаден под наем недвижим имот представлява такъв постоянен обект, поради което определя размера на ДДС в тежест на това дружество за финансовите 2009 г. и 2010 г. Аргументите на данъчната администрация се основават на национално австрийско законодателство (Насоки от 2000 г. относно данъка върху оборота), съгласно което търговци, които притежават на австрийска територия недвижим имот, който отдават под наем, като дължат ДДС за това, трябва да се третират като местни търговци и че получателят на услугата не дължи данък върху тази сделка. Така в случай на отдаване под наем на недвижим имот винаги е налице постоянен обект. Тези Насоки са основани на разпоредба от австрийския Закон за данъка върху оборота, а именно чл. 19, пар. 1, който предвижда, че данъчното задължение се прехвърля на получателя на доставката, когато търговецът не стопанисва своето предприятие на територията на страната или не притежава там постоянен обект. Според данъчната администрация, тази разпоредба транспонира не само чл. 196 от ДДС Директивата, но и чл. 194. Titanium Ltd. обжалва решението на данъчните и между двете страни започва съдебно производство в Австрия.
В хода на делото, Федералният финансов съд решава да спре производството и да постави на СЕС следния преюдициален въпрос:
„Трябва ли понятието „постоянен обект“ да се тълкува в смисъл, че винаги трябва да са налице човешки и технически ресурси, поради което в обекта трябва непременно да има собствен персонал на доставчика на услугите или в конкретния случай на облагаемо отдаване под наем на разположен на националната територия недвижим имот, което представлява само пасивно толериране на действие или състояние, този недвижим имот може да се разглежда като „постоянен обект“ дори да няма човешки ресурси?”
Съгласно приложимата правна уредба, мястото на доставка на услуги на данъчно незадължено лице е мястото, където доставчикът е установил стопанската си дейност. Ако обаче тези услуги се предоставят от постоянен обект на доставчика, който се намира на място, различно от мястото, където е установил стопанската си дейност, мястото на доставка на тези услуги е мястото, където се намира този постоянен обект. При отсъствие на такова място на установяване или на постоянен обект, мястото на доставка на услугите е мястото на постоянния адрес или обичайното местоживеене на доставчика (чл. 45 ДДС Директива).
Съгласно чл. 193 от ДДС Директивата, ДДС е платим от всяко данъчно задължено лице, извършващо облагаеми доставки на стоки и услуги освен когато е платим от друго лице в случаите, посочени в чл. 194—199 и чл. 202. Съгласно чл. 194 от ДДС Директивата, когато облагаемата доставка на стоки или услуги се извършва от данъчно задължено лице, което не е установено в държавата членка, в която е дължим ДДС, държавите членки могат да предвидят, че лицето платец на ДДС, е лицето, на което са доставени стоките или услугите.
Поради множеството използвани в ДДС Директивата понятия, които не са дефинирани в нея, Съвета на ЕС приема Регламент № 282/2011. Целта на Регламент № 282/2011 е да осигури еднаквото прилагане на правилата за определяне на мястото на облагаемата доставка, като разяснява понятия като „място на установяване на стопанска дейност“, „постоянен обект“, „постоянен адрес“ и „обичайно местоживеене“.
Чл. 11 от Регламент № 282/2011 установява, че „постоянен обект“ е всеки обект, различен от мястото на установяване на стопанска дейност, който се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да получава и ползва услугите, доставени за собствените нужди на този обект.
Основавайки мотивите си на цитираното законодателство и константната съдебна практика, СЕС определя, че понятието „постоянен обект“ изисква трайното наличие най-малко на човешки ресурси и на техническо оборудване, които са необходими за доставката на определени услуги. Следователно то предполага достатъчна степен на постоянство и наличие на подходяща структура от гледна точка на човешки ресурси и техническо оборудване, което да позволява самостоятелното извършване на доставки на съответните услуги (Решение от 28 юни 2007 г., Planzer Luxembourg, C‑73/06, EU:C:2007:397, т. 54 и цитираната в него съдебна практика). По-конкретно, структура, която е лишена от собствен персонал, не може да попада в обхвата на това понятие „постоянен обект“ (вж. в този смисъл Решение от 17 юли 1997 г., ARO Lease, C‑190/95, EU:C:1997:374, т. 19). Тази съдебна практика се потвърждава от чл. 11 от Регламент № 282/2011, съгласно който постоянният обект се характеризира по-специално с подходяща структура „от гледна точка на човешките и техническите ресурси“.
В случая, Titanium Ltd. не разполага със собствен персонал в Австрия и лицата, на които са възложени някои задачи по управление са договорно упълномощени от това дружество, тъй като последното е запазило правомощието си за вземане на всички важни решения относно отдаването под наем на въпросния недвижим имот. Недвижим имот, в който не са налице никакви човешки ресурси, които да му дават възможност да действа самостоятелно, явно не отговаря на установените от съдебната практика критерии, за да бъде квалифициран като постоянен обект по смисъла на ДДС Директивата.
Ето защо, СЕС установява, че не представлява постоянен обект по смисъла на чл. 43, 44 и 45 от ДДС Директивата, отдаден под наем недвижим имот в една държава членка в обстоятелства, при които собственикът на този имот не разполага със собствен персонал за изпълнение на услугата, свързана с отдаването под наем.