Явлението “меме” (наричано още мийм и др.) се е превърнало в неотменна част от съвременното онлайн пространство, която ежедневно изтръгва половинчати усмивки и занимава умовете на средностатистическите интернет потребители. Меметата се създават и разпространяват със скоростта на светлината. Въпреки това, рядко интернет потребителите, с изклочение на тези, захванали се с фундаменталната задача да анализират юридически феномена “меме”, си задават въпроса:
Би било трудно да повярваме, че това не е така с оглед на огромния интензитет на тяхното използване. А и все пак всичко, което не е изрично забранено, е разрешено, нали така? Въпреки това обаче - доколко, когато публикуваме в уебсайта си или използваме в закачлива търговска кампания дадено меме, сме сигурни, че това не е забранено? За да отговорим на тези въпроси, първо е необходимо да анализираме следното:
Въпреки че традиционно разглеждаме меметата като сравнително модерно явление, трябва да признаем, че концептуално те не се различават особено от своите предшественици карикатурите, шаржовете и техните подобни. Единствените разграничения между тях се изразяват в това, че меметата циркулират в интернет и често биват създадени с минимални усилия. Меметата, независимо дали са рисунки, снимки или колажи, би трябвало да бъдат разглеждани най-общо като произведения на изобразителното и фотографското изкуство. Тук трябва да отбележим, че огромният брой мемета в интернет пространството всъщност представляват редактирани версии на оригинални изображения и като такива имат характера на производни произведения по смисъла на закона.
Когато един обект на изкуството е създаден след като някой е вложил своето творчество в него или иначе казано - създаденото се явява “оригинален продукт на интелектуалните усилия на авторa” (традиционният критерий, използван от СЕС след делото Infopaq(1)), то той следва да се ползва и с авторскоправна закрила.
Принципът относно закриляните от авторското право обекти, е че тяхното използване следва да се осъществява със съгласието на правоносителя и срещу възнаграждение.
От този принцип естествено има изключения, до които трябва да прибегнем, за да обясним безбройните безнаказани публикации на мемета в социалните мрежи и всички сходни на тях използвания. Важно е да направим обаче извода, че относно използването на мемета не е приложим принципът, че всичко незабранено е разрешено. Напротив, използването на мемета по дефиниция е забранено без съгласието на правоносителя освен ако не съществува законово изключение, което да го позволява. Така съществуват изключения, които позволяват даден пример от научно-популярен или публицистичен текст да бъде онагледен посредством употребата на меме, като при това е и почти забавно.
Изключенията, предвидени по закон, не са малко и са въведени от законодателя с оглед запазването на определени обществени интереси, свързани с достъпа до информация, развитието на науката и т.н. Традиционно използването на мемета в Европейския съюз е разглеждано като осъществявано за целите на карикатурата, пародията или имитацията чрез подражаване - изключение, което е въведено още с Директивата за информационното общество(2) от 2001 г.
Интересен обаче е фактът, че до днес българският Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) не познава това изключение - обстоятелство, което може да бъде обяснено с факта, че то не е задължително за въвеждане в националните законодателства от страна на държавите-членки, а е само възможност.
В контекста на тази статия обаче този факт неизменно провокира въпроса дали използванията на мемета, към които е приложим българският закон, всъщност не представляват нарушение.
Трудно е да бъде даден еднозначен отговор на този въпрос. В някои случаи е мислимо използването на меметата без съгласието на автора да се осъществява въз основа на други законовопредвидени изключения, например “критика или обзор” или “анализ, коментар или друг вид научно изследване”. В други ситуации обаче (най-честите), когато мемето е чисто и просто шега, която включва чуждо произведение, ситуацията изглежда проблематична. За щастие проблемът има по-скоро теоритично значение доколкото съдебните спорове във връзка с неразрешено използване на мемета не са ежедневие.
В ситуацията би трябвало да бъде внесена яснота, когато в България най-накрая бъде транспонирана Директивата относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар от 2019 г.(3), която съдържа задължително за въвеждане изключение относно карикатурата, пародията или имитацията чрез подражаване при използването на произведения в интернет. Процедурата по въвеждане на директивата в България е в сравнително напреднала фаза, след като общественото обсъждане на предложения от Министерството на културата Проект на Закон за изменение и допълнение Закона за авторското право и сродните му права приключи на 15.10.2021 г. и се очаква проектът да бъде внесен в следващото народно събрание. В настоящата си версия той предвижда въпросните изключения и в случай че бъде приет като закон, любителите на мемета най-накрая ще могат да си отдъхнат от царящата правна несигурност и да разчитат на благородните цели на пародията, за да споделят любимите си изображения на воля.
Нека все пак не забравяме - най-сигурни относно правата си да използваме дадено изображение можем да бъдем, когато сме го създали сами - от нулата, а не чрез добавяне на текст върху известно изображение (което като подход не е и особено оригинално). След като сме създали изображението си, остава само то да започне да се разпространява главоломно от стотици хиляди хора в интернет, за да го квалифицираме и като “меме”. Това обаче е фактически, а не правен въпрос.
(1) Решение на Съда (четвърти състав) от 16 юли 2009 г. Infopaq International A/S срещу Danske Dagblades Forening. ECLI:EU:C:2009:465
(2) Директива 2001/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество. Изключението в директивата се отнася до литературни произведения, но традиционно се тълкува разширително.
(3) Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО