В края на септември Европейската комисия (ЕК) прие цялостен пакет за цифровите финансови услуги, който включва предложение за Регламент за пазарите на криптоактиви (РПКА / MiCA). Освен законодателни документи като РПКА, пакетът включва и стратегия за цифровизиране на финансовите услуги в ЕС. В контекста на тази стратегия, един от основните приоритети на Комисията е регулаторната рамка за финансовите услуги да бъде благоприятна за иновациите и да спестява ненужни тежести при прилагането на нови технологии. Предложението за РПКА е една от първите конкретни практически стъпки в тази насока.
През последните години пазарите на криптоактиви търпят непрекъснато развитие. Това неминуемо създава правни пропуски, а наред с тях и необходимост от стабилна нормативна уредба, която ясно да дефинира регулаторното третиране на всички криптоактиви, все още не попадащи в обхвата на съществуващото финансово законодателство. Комисията счита, че такава уредба ще донесе повече правна сигурност, подкрепяйки безопасните иновации в индустрията на криптоактивите.
Някои държави-членки вече са въвели национални режими за криптоактиви и свързаните с тях услуги. В предложението за РПКА обаче се посочва, че различните подходи на национално ниво не улесняват трансграничното предоставяне на услуги по отношение на криптоактивите и потенциално могат да доведат до фрагментация на единния пазар. Поради тази причина предложеният нов режим на ниво ЕС има за цел да насърчи хармонизацията като замени националните правни рамки, приложими за криптоактивите.
Проектът за Регламент за пазарите на криптоактиви дефинира понятието „криптоактив“ общо, а именно като „ цифрово представяне на стойност или права, които могат да се прехвърлят и съхраняват по електронен път, чрез използването на технологията на децентрализираните регистри (ТДР) или подобна технология“,
Обхватът на Регламента включва:
► криптоактиви, които не се квалифицират като финансови инструменти, депозити или структурирани депозити съгласно законодателните актове на ЕС в областта на финансовите услуги;
► изисквания за емитентите на криптоактиви;
► изисквания за доставчиците на криптоактиви;
► регулацията на криптоактивите, които ще се предлагат публично или ще бъдат допуснати за търгуване на платформа за търговия в ЕС;
► забрани и изисквания за предотвратяване на пазарни злоупотреби.
Проектът за РПКА разграничава три категории криптоактиви и установява отделни рамки за всяка от тях:
► Полезни токени - предназначени да осигуряват цифров достъп до стока или услуга, налична на ТДР. Те се приемат само от eмитента на този токен. Такива „полезни токени“ имат нефинансови цели, свързани с работата на цифрова платформа и цифрови услуги;
► Означени като активи токени - насочени към поддържане на стабилна стойност чрез позоваване на няколко валути. Те биват законно платежно средство, една или няколко стоки, един или няколко криптоактиви или кошница от такива активи. Чрез стабилизиране на стойността си тези означени като активи токени често се използват от притежателите им като платежно средство за закупуване на стоки и услуги, и за съхранение на стойност;
► Е-пари токени (stablecoins) - предназначени предимно за платежно средство и имащи за цел да стабилизират стойността си чрез позоваване само на една книжна (фиатна) валута. Функцията на такива криптоактиви е много подобна на тази на електронните пари, както е дефинирана в чл. 2, т. 2 от Директива 2009/110 /ЕО. Подобно на електронните пари, такива криптоактиви са електронни заместители на монети и банкноти и се използват за извършване на плащания.
В съответствие с РПКА, от емитентите на криптоактиви ще се изисква да публикуват информационен документ (Бяла книга). Предвидени са някои изключения за МСП. РПКА също така поставя изискване всички емитенти на криптоактиви да бъдат регистрирани като юридически лица.
Емитентите на означени като актив токени трябва да бъдат упълномощени като такива и да бъдат учредени под формата на юридическо лице, установено в ЕС. Лицензирането и надзорът на емитентите на означените като активи токени, както и одобряването на Белите им книги, ще се извършват от националните компетентни органи. Предвидено е изключение за емитенти на значими означени като активи токени, чийто надзор се предоставя на Европейския банков орган (ЕБО).
Други изисквания включват капиталови и управленски такива, правила за конфликт на интереси и механизъм за стабилизиране, резерв на активи, както и изисквания за съхранение на резервните активи.
Емитентите на е-пари токени трябва да бъдат лицензирани като кредитна институция или като „институция за електронни пари“ по смисъла на чл. 2, пар. 1 от Директива 2009/110/ЕО. В съответствие с РПКА „е-пари токените“ се считат за електронни пари. Подобно на емитентите на означените като активи токени, емитентите на е-пари токени се наблюдават от националните компетентни органи освен ако не се считат за значими, като техният надзор отново се предоставя на ЕБО.
По отношение на доставчиците на криптоактиви, РПКА определя общи изисквания, включително предпазни мерки, правила за организация и съхранение на средствата на клиентите, правила за информацията, предоставяна на клиентите, задължение за установяване на процедура за обработка на жалби. Комисията също така се стреми да въведе изисквания за конкретни услуги:
► попечителство върху криптоактиви;
► платформи за търговия с криптоактиви;
► размяна на криптоактиви за фиатна валута или за други криптоактиви;
► изпълнение на поръчки;
► пласиране на криптоактиви;
► приемане и предаване на поръчки;
► съвети по отношение на криптоактиви.
Влизането в сила на РПКА е предмет на политическо обсъждане и обикновената законодателна процедура на ЕС. Освен това съгласно проекта ще има и преходен период от 18 месеца, считано от деня след влизането в сила на регламента, с изключение на разпоредбите, приложими за е-пари токените и техните емитенти. Тези разпоредби ще влязат в сила, считано от датата на влизането в сила на Регламента. Целта е той и останалите законодателни предложения от пакета на ЕС за цифровите финансови услуги, да бъдат в пълно действие до 2024 г.