Скорошно решение на Съда на Европейския съюз („СЕС“ или „Съдът“) относно преференциално данъчно третиране на дивиденти, котирани на национален фондов пазар, възобнови разговора за данъчното облагане на дивиденти и финансови инструменти в рамките на Европейски съюз („ЕС“). Въпреки че няма единен подход към данъчното облагане на дивиденти или други финансови инструменти,произтичащи от акции, котирани на националните фондови пазари и получени от физически или юридически лица, всички държави членки трябва да спазват Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“). Това предполага, че всички държави членки трябва да гарантират, че техните данъчни правила не противоречат на свободното движение на капитали, установено като основна свобода в чл. 63 ДФЕС и сл.
С Решение от 9 септември 2021 г. по делоC-449/20 Съдът разглежда свободното движение на капитали в рамките на ЕС в светлината на данъчното облагане на дивиденти, котирани на националната и чуждестранната фондова борса. Искането за преюдициално запитване е направено в производство между Real Vida Seguros SA - дружество, установено в Португалия, и Autoridade Tributária e Aduaneira (“Данъчен и митнически орган”, Португалия) относно частичното приспадане на дивиденти, свързани с котирани акции, за целите на определяне на базата за начисляване на данък върху дохода.
Проблемът по главното производство произтича от националното данъчно законодателство на Португалия, според което „ разпределените дивиденти от котирани акции се вземат предвид само в размер на 50% от тях за целите на данъка върху доходите на физическите лица и на корпоративния данък за юридическите лица“. Освен това в португалския Статут на данъчните облекчения е установено, че „ Данъчни облекчения са изключителните мерки, въведени за защита на обществените интереси с неданъчен характер, които са по-висши от интересите на самото облагане, което препятстват“ .
Докато тези данъчни закони са били в сила, през 1999 и 2000 г. Real Vida Seguros получава дивиденти от акции, котирани както на португалската, така и на чуждестранната фондова борса. Прилагайки горепосочените членове, то приспада 50% от тези дивиденти от общия си нетен финансов резултат. Въпреки това, след извършена данъчна проверка, компетентният данъчен орган прави корекции в облагаемата сума, тъй като счита, че въпросното данъчно облекчение е замислено с цел стимулиране на националния фондов пазар и за това се прилага само за дивиденти от този пазар.След като спорът достига до Върховния административен съд в Португалия, този съд изпраща преюдициално запитване до СЕС.
СЕС първо разглежда какви са забранените от чл. 63 (1) ДФЕС мерки. Ограниченията за движението на капитали включват такива, които могат да възпрат чуждестранните лица да инвестират в държава членка или да възпрат местните лица на тази държава членка да инвестират в други държави. По-конкретно, когато разлика в третирането води до по-неблагоприятно третиране на доходи на данъчнозадължено лице от една държава членка, които имат произход от друга държава членка, в сравнение с третираното на доходи, които имат произход от същата държава членка, тази разлика в третирането може да разубеди това данъчнозадължено лице да инвестира капитала си в друга държава членка.
Правилата за приспадане, по начина, по който са приложени от португалските данъчни власти, дават на получателя на дивиденти правото да приспадне дивидентите частично, но само ако акциите, генериращи тези дивиденти, са котирани на португалския фондов пазар. Португалското правителство отрича съществуването на ограничение на свободното движение на капитали, като твърди, че през периода на приложимост на въпросните членове достъпът до португалския фондов пазар е бил отворен за всяко физическо или юридическо лице от всяка държава членка или трета държава, тъй като акциите в португалски и чуждестранни компании могат да бъдат котирани на тази фондова борса.
СЕС се съгласява с португалското правителство, че не се прави разлика между местните и чуждестранните компании по отношение на португалския фондов пазар. Въпреки това, както е установено в съдебната практика на Съда, национално законодателство, което се прилага без разлика спрямо местните и чуждестранните дружества, можесъщо да представлява ограничение на свободното движение на капитали, след като дори разграничение, което се основава на обективни критерии, на практика може да постави трансграничните ситуации в по-неблагоприятно положение. Съдът приема, че една практика, при която благоприятното данъчно третиране на дивидентите зависи от условието акциите, от които произлизат тези дивиденти, да бъдат котирани на националната фондова борса, води до облагодетелстване на инвестиции в местни дружества и следователно поставя инвестициите в чуждестранни дружества в по-неблагоприятно положение.
Съответно Съдът констатира, че такава данъчна практика за приспадане може да възпре лицата, отговарящи на изискваниятаза данъчно облекчение, да инвестират в чуждестранни дружества, поради което представлява ограничение на свободното движение на капитали, което по принцип е забранено от чл. 63 ДФЕС.
Съдът също така приема, че трябва да се прави разлика между различията в третирането, разрешени съгласно чл. 65, пар. 1, буква а) от ДФЕС, и дискриминацията, забранена от чл. 65, пар. 3 от ДФЕС. За да може национална данъчна правна уредба да се счита за съвместима с разпоредбите на ДФЕС относно свободното движение на капитали, произтичащото от нея различно третиране трябва да се отнася до положения, които не са обективно сходни, или да е обосновано с императивно съображение от общ интерес. Така СЕС се произнася в полза на жалбоподателя - Real Vida Seguros, като определя, че въпроснoто национално законодателство противоречи на правото на ЕС.
В България финансовите инструменти, които се търгуват на регулирания пазар, не са обект на корпоративен данък в случай на продажба (чл. 196 ЗКПО). Определението за финансов инструмент включва дивиденти, които са котирани на национални и чуждестранни регулирани пазари. Следователно, ЗКПО не прави разлика между дивиденти, търгувани на национални и чуждестранни фондови пазари, за разлика от португалското законодателство в гореспоменатия казус. Трябва да се отбележи обаче, че това решение на българския законодател е продиктувано от директивите и регламентите на ЕС и е взето през 2009 г., две години след приемането на България за държава членка на ЕС, докато португалските данъчни закони са били в сила през 1999-2000 г. Освен това, при определяне на финансовия данъчен резултат, счетоводният финансов резултат се намалява с всяка печалба от разпореждане с финансови инструменти, определена като положителна разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на посочените финансови инструменти (чл. 44, ал. 1 ЗКПО). Това не се отнася за печалби от източник в чужбина, по отношение на който методът за избягване на двойното данъчно облагане е освобождаване с прогресия, предвидено в приложимата конвенция за избягване на двойното данъчно облагане.
Нещо повече, от началото на 2021 г. определението за финансови инструменти включва акции, извършени на пазар на трета държава, който се счита за еквивалентен на регулиран пазар и за който Европейската комисия е приела решение относно еквивалентността на правната и надзорната уредба на третата държава в съответствие с Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (OB, L 173/349 от 12 юни 2014 г.). Към септември 2021 г. 41 пазара на трети държави като САЩ, Австралия, Канада, Япония и Сингапур се считат за еквивалентни на регулиран пазар в Съюза. Връзката към официалния списък може да намерите тук: https://www.esma.europa.eu/databases-library/registers-and-data и се актуализира постоянно от Европейския орган за ценни книжа и пазари.