Многобройни са ползите от т. нар. „зелени покриви“. Изцяло или частично покрити с растителност и растежна среда, на практика те са част от природата, спомагайки за подобряването на качеството на въздуха, абсорбирането и филтрирането на дъждовната вода, предпазването на сгради от UV лъчите, понижаването на температурата в градовете, създаването на нови местообитания за птици и насекоми и др. Що се отнася до конкретните ползи от зелените покриви за самите сгради, те се изразяват в цялостно по-добрата им енергийна ефективност, устойчивост и шумоизолация. Излишно е да споменаваме допълнителните възможности за разходка и отдих в големите градове, които тези сгради осигуряват за ползвателите си.
За съжаление изложените предимства са отчетени твърде оскъдно от действащата правна уредба, но това в никакъв случай не трябва да спира инвеститорите в големите градове да предвиждат изграждането на зелени покриви за своите сгради. В настоящата статия е направен преглед на българското законодателство по отношение на зелените покриви.
В българската правна уредба зелените покриви се означават с понятията „покриви-градини“ или „покривни градини“, като липсват изрични легални дефиниции за тях. От систематическото тълкуване на разпоредбите на Наредба № РД-02-20-2 от 8.06.2016 г. за проектиране, изпълнение, контрол и приемане на хидроизолационни системи на строежите(1) може да се заключи, че покриви-градини представляват използваемите плоски покриви (т.е. покриви с наклон от 1,5 до 7 %).
По силата на чл. 38 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони(2), за осигуряване на необходимите озеленени площи в урегулираните имоти за жилищно, обществено или смесено предназначение в територии от разновидност "смесена централна зона", озеленени площи може да се изграждат и върху подземното застрояване извън очертанията на сградите, както и върху тях. т.е. върху покривите на сградите.
С горното се изчерпват разпоредбите, засягащи зелените покриви на национално ниво, но на местно ниво съответните Общински съвети в големите градове със свои наредби имат право да уреждат специфични правила за зелената система на тяхна територия. Такива са приети и действащи за Столична община, Община Пловдив, Община Варна, Община Бургас и Община Стара Загора.
В чл. 25, ал. 3 от Наредба за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община е прието, че в устройствени зони с плътност на застрояване над 60 %, озеленените площи върху тераси, покривни градини и над подземни сгради и съоръжения се включват в общата озеленена площ на имота, ако според конструктивния проект и проекта за вертикално планиране е осигурен почвен пласт повече от 0,6 м. При по-малък почвен слой (но не по-малко от 0,3 м) площта на озеленените площи се умножава с коефициент 0,8. Споменатите устройствени зони представляват всички попадащи в група централни устройствени зони по смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Закон за устройството и застрояването на Столичната община(3).
По силата на чл. 20 от Наредба на ОбС Пловдив, за развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив, озеленяването на покриви, тераси, фасади, огради, затревени паркинги, не се счита за зелена площ и не се включва в процента на озеленяване, с изключение на случаите по чл. 38 от Наредба № 7 (цитирана по-горе).
В чл. 28, ал. 3 от Наредбата на ОбС Варна за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на Община Варна е прието, че озеленените площи върху тераси, покривни градини и над подземни сгради и съоръжения се включват в общата озеленена площ на имота, ако според конструктивния проект и проекта за вертикално планиране е осигурен почвен пласт повече от 0,60 м., като при по-малък почвен слой (но не по-малко от 0,30 м) площта им се умножава с коефициент 0,8.
Чл. 9, ал. 5 от Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община Бургас предвижда, че в УПИ в жилищни устройствени зони за средно и високо застрояване и в смесени централни територии, озеленените площи върху тераси, покривни градини и над подземни сгради и съоръжения се включват в общата озеленена площ на имоти:
1. С коефициент 1,0 при осигурен почвен пласт повече от 0,6 м;
2. С коефициент 0,8 при осигурен почвен слой от 0,3 до 0,6 м;
3. С коефициент 0,4 при осигурен хумустен хоризонт минимум 0,1 м от специални почвени материали, гарантиращи развитие на растителен слой (сертифицирани материали).
На последно място, по силата на чл. 20, ал. 1 от Наредба за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Община Стара Загора при проектиране на озеленени площи върху тераси, покривни градини и над подземно застрояване, същите се включват в общата озеленена площ на имоти с коефициент 1, ако според архитектурния, конструктивния проект и проекта за вертикално планиране е осигурен почвен слой от 30 до 60 см. за засаждане на храстова и тревна растителност и 80 см. дебелина на почвения слой - за засаждане на дървета.
Прегледът на действащата нормативна уредба показва, че зелените покриви в България намират приложение само като облекчение на задължителното изискване за достигане на минимален процент на озеленяване при застрояването само на определени урегулирани поземлени имоти. Това е твърде недостатъчно на фона на значителните ползи, които биха се постигнали с въвеждането на детайлна уредба в областта, която да включва ясни права и задължения, включително повече стимули, за всички инвеститори на нови и собственици на вече построени сгради.
(1) Наредба № РД-02-20-2 от 8.06.2016 г. за проектиране, изпълнение, контрол и приемане на хидроизолационни системи на строежите (обн., ДВ, бр. 47 от 21.06.2016 г., последно изм. и доп. бр. 59 от 29.07.2016 г.)
(2) Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн., ДВ, бр. 3 от 13.01.2004 г., последно изм. и доп. бр. 21 от 1.03.2013 г.)
(3) Закон за устройството и застрояването на Столичната община (Обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г., последно изм. и доп. бр. 31 от 10.04.2018 г.).