През февруари 2021 г. Народното събрание прие Закон за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници („Закона“). Сред най важните моменти от него са:
► въвеждане на правила за приемливите задължения на субектите за преструктуриране;
► регламентиране на реда и условията за налагане на забрана на определени разпределяния;
► въвеждане на правила за определяне на минималното изискване за собствен капитал и приемливите задължения на кредитни и финансови институции;
► регламентиране на процесите, свързани с уреждането на незабавни плащания в български лева.
Процедурата и начинът за определяне на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения се регулират от Закона, като се вземат предвид различните хипотези, при които Българската народна банка („БНБ”), съответно Комисията за финансов надзор, изпълняват своята функция на:
i) орган за преструктуриране на ниво група;
ii) орган за преструктуриране на:
а) дъщерно дружество, което е субект за преструктуриране;
б) дружество, което е част от група;
в) значим клон.
С приетите изменения се въвеждат ред и условия за налагане на забрана за определени разпределения във връзка с възможността за преструктуриране на дадена институция. Институция или дружество, за което компетентният орган е направил констатация, че са изпълнени условията за преструктуриране, но предприемането на действие по преструктуриране не би било в обществен интерес, се прекратява чрез производство по несъстоятелност, ликвидация или по съответния ред, съгласно приложимото законодателство. Законът установява и правила за приемливите задължения на субектите за преструктуриране и за определяне на минималното изискване за собствен капитал и приемливите задължения на кредитни и финансови институции (включително тези от тях, които не са субекти за преструктуриране). Също така са изменени правилата за прозрачност, отчетност и контрол в случай на нарушения. Със Закона е въведена и легална дефиниция за приемливи задължения. Това са задълженията и капиталовите инструменти, които споделят загуби и които отговарят на условията по чл. 69а или чл. 70а, ал. 5, т. 1 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, както и инструменти на капитала от втори ред, които отговарят на условията по Регламент (ЕС) № 575/2013.
В своите преходни и заключителни разпоредби Законът също така въвежда изменения в Закона за платежните услуги и платежните системи. С тях се регулират процесите, свързани с уреждането на незабавни плащания в български лева.
Незабавните плащания в лева ще се извършват 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата и 365 дни в годината, в съответствие с паневропейската SEPA схема за незабавни плащания на Европейския платежен съвет, въведена през 2017 г. Досега подобни плащания можеха да преминават само през RINGS (Real-time Interbank Gross-settlement System) - системата за брутен сетълмент в реално време, която извършва неотменим и безусловен сетълмент на всички плащания в национална валута на територията на Република България. От своя страна, SEPA обхваща целия Европейски съюз. Други държави и територии, които са част от географския обхват на схемата SEPA са: Андора, Исландия, Норвегия, Швейцария, Лихтенщайн, Монако, Сан Марино, Обединеното кралство, Ватикан, Майота, Сен Пиер и Микелон, Гърнзи, Джърси и остров Ман. Нейните предимства включват по-евтини, по-безопасни и по-бързи трансгранични плащания и по-прозрачно ценообразуване благодарение на единния набор от платежни схеми.
В момента има няколко български и международни компании, които вече предлагат услуги за незабавно плащане на българския пазар.
Като цяло както законодателните изменения, така и фактът, че услугите за незабавно плащане вече се предоставят на българските клиенти, са стъпка напред в борбата срещу сивата икономика. Незабавните плащания са логична алтернатива на картовите такива, предвид удобството и бързината на превода и възможността за незабавно кредитиране на сметката на крайния получател. Въвеждането на незабавни плащания в лева се очаква да подобри управлението на паричния поток на компаниите, като избегне забавяне при получаването на преводи и ускори плащането на фактури. В допълнение, рискът онлайн търговците да не получат своевременно средства от продажбите си ще бъде премахнат, тъй като незабавните плащания позволяват получаването на стоки или услуги да се синхронизира с плащането.