Фондацията е един от видовете неправителствени юридически лица с нестопанска цел. По дефиниция на фондацията безвъзмездно се предоставя определено имущество за постигане на идеална нетърговска цел. Това имущество може да бъде от най-различен вид, но най-често в практиката се използват пари или недвижими имоти. Когато се учредява фондация посредством прехвърляне на недвижим имот има една особеност, която следва да бъде съобразена.
Правната уредба на фондациите се намира основно в Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). За учредяване на фондация е необходимо поне едно българско или чуждестранно юридическо или физическо лице безвъзмездно да предостави с едностранен учредителен акт свое имущество за постигане на нестопанска цел (арг. от чл. 33, ал. 1, във вр. с чл. 5 от ЗЮЛНЦ). Достатъчно условие, за да има действие учредителният акт, е в него да са посочени целите и предоставеното имущество на фондацията.
ЗЮЛНЦ въвежда изрично изискване, когато с учредителния акт се прехвърлят вещни права върху недвижим имот, този учредителен акт да бъден надлежно вписан от Съдията по вписванията при районния съд по местонахождението на имота (в съответната Служба по вписванията/Имотен регистър). По силата на чл. 6, ал. 1 от ЗЮЛНЦ, юридическото лице на фондацията възниква с вписването му в електронния регистър на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията към Министъра на правосъдието. Т.е. фондацията като субект на правото възниква от вписването си в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел при Агенция по вписванията (ТРРЮЛНЦ).
Един от задължителните документи, които следва да бъдат представени за извършване на вписването в ТРРЮЛНЦ представлява оригинал от учредителния акт на фондацията. Както вече беше пояснено, когато имуществото на фондацията представлява недвижим имот, учредителният акт следва да е вписан. Проблемът идва от това, че в приложимото законодателство не е изрично указан моментът за това вписване – дали е преди или след вписване на самата фондация в специалния електронен регистър на юридическите лица с нестопанска цел. В тази връзка се поставя и въпросът дали вписването в съответната Служба по вписванията/Имотен регистър се явява условие за вписване на фондацията в ТРРЮЛНЦ.
Съдебната практика е безпротиворечива [1], че вписването в Служба по вписванията/Имотен регистър следва да предхожда заявяването за вписване в специалния регистър на юридическите лица с нестопанска цел. Този извод се налага от разпоредбите на чл. 33, ал. 4 и 5 от ЗЮЛНЦ. Първата въвежда правна фикция, според която предоставеното имущество се счита за имущество на фондацията от момента, в който тя още не е възникнала като юридическо лице – от датата на извършване на учредителния акт приживе или на откриване на наследството в случай на смърт. Тази фикция е относима само в хипотезата, при която е настъпило последващо вписване на фондацията в ТРРЮЛНЦ, тъй като с ал. 5 е предвидена възможност учредителят да отмени учредителния акт до възникване на фондацията. Следователно предоставянето на имуществото е предпоставка за възникване на фондацията. И тъй като обикновено учредителят дарява за целите на фондацията недвижим имот, то учредителният акт следва да бъде вписан от съдията по вписванията при районния съд по местонахождението на имота преди депозиране на заявлението пред ТРРЮЛНЦ за вписване на фондацията. Учредителният акт следва да бъде вписан по нарочна персонална партида на фондацията в съответната Служба по вписванията/Имотен регистър, въпреки липсата на единен идентификационен код (какъвто тя би имала, ако беше надлежно регистрирана в ТРРЮЛНЦ), като за целта се отбележи, че юридическото лице (фондацията) е в процес на регистрация.
Разрешението на съдилищата следва да бъде споделено, независимо, че първите съдебни решения разглеждащи въпроса са постановени преди електронизирането на специалния регистър на юридическите лица с нестопанска цел и приобщаването му към Търговския регистър. Доколкото обаче вписването на учредителния акт в съответната Служба по вписванията/Имотен регистър се извършва след проверка от съдия по вписванията, включително за това дали представеният акт отговаря на изискванията на закона, напълно възможно е липсата на изрична правна уредба да доведе до отказ от извършване на вписване. В тези случаи целеният резултат може да бъде постигнат чрез обжалване на постановения отказ пред компетентния съд, който следва да постанови решението си в съответствие със задължителната за него вече изложена съдебна практика.
[1] В този смисъл са Решение № 138 от 09.03.2004 г. на ТК на ВКС по гр. д. № 845/2003 г.; Определение № 626 от 14.08.2012 г. по т. д. № 820/2011 г. – II т. о. на ВКС, Решение № 235 от 25.10.2019 г. по т. д. № 376/2019 г. на ОС-Русе; Решение № 135 от 18.05.2011 г. по т. д. № 116/2011 г. на ВтАС; Определение № 1362 от 13.05.2012 г. по в. ч. гр. д. № 122/2012 г. на ОС-Варна; Решение № 1330 от 30.12.2020 г. на СГС по т. д. № 1773/2020 г.; Решение № 261 от 12.05.2021 г. на САС по в. т. д. № 344/2021 г.; Определение № 495/12.05.2022 г. по в.ч.гр.д. №287/2022г. и др.