Едни от най-разпространените договори в търговския оборот са дистрибуторските, като най-често това са споразуменията между производител и дистрибутор, търговци на едро и дребно и т.н. По същество те уреждат търговски отношения между предприятия, всяко от които оперира на различно ниво на производствената или дистрибуционната верига по смисъла на договореностите между тях. Поради различното йерархично положение на страните при реализацията на стоката или продукта във веригата на доставките, тези отношения имат характеристиките на вертикални споразумения по смисъла на чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията („ЗЗК“).
Съгласно чл. 15, ал. 1 ЗЗК са забранени „всякакъв вид споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия, както и съгласувани практики на две или повече предприятия, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар, като:
1. пряко или косвено определяне на цени или други търговски условия;
2. разпределяне на пазари или източници на снабдяване;
3. ограничаване или контролиране на производството, търговията, техническото развитие или инвестициите;
4. прилагане на различни условия за един и същ вид договори по отношение на определени партньори, при което те се поставят в неравноправно положение като конкуренти;
5. поставяне сключването на договори в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения или от сключването на допълнителни договори, които по своя характер или съгласно обичайната търговска практика не са свързани с предмета на основния договор или с неговото изпълнение“.
Една от главните цели на забраната по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК е да гарантира стопанската свобода на предприятията в пазарното им поведение. Ефективната конкуренция на всеки съответен пазар зависи от наличието на автономия на предприятията при вземане на решения относно конкретното им пазарно поведение.
В случаите на съгласувана ценова политика между дистрибуторите се елиминира ценовата конкуренция, а и косвено се повлиява в значителна степен на крайната цена, тази към потребителя. По този начин дистрибуторите насочват усилията си основно към зададените цели за продажби и постигането на обеми, с оглед получаване на договорените с доставчиците отстъпки. От друга страна, те нямат стимул да прехвърлят надолу по доставната верига ползата от постигането на по-големи обеми и реализираните в следствие на отстъпките икономии. Крайният резултат от това е лишаването на потребителя от възможността да се възползва от евентуално по-ниски цени, които да са резултат от оптимизирането на дистрибуционната мрежа.
Налагането на максимална продажна цена или задаването на препоръчителна такава е допустимо, при условие че цените не се свеждат до твърдо определена или минимална продажна цена в резултат на натиск, упражнен от една от страните по договора, или на стимулиращи мерки, предложени от нея.
Твърди вертикални ограничения на конкуренцията са споразумения или съгласувани практики, които пряко или косвено имат за предмет установяването на фиксирана или минимална препродажна цена или фиксирано или минимално ниво на цените, което следва да се съблюдава от купувача.
Твърдо ограничение на конкуренцията може да бъде и установяването на препоръчителни и/или максимални цени, когато същите в действителност действат като фиксирана или минимална цена на препродажба.
Възможният риск за конкуренцията от максималните и препоръчителните цени е, че те изпълняват функцията на фокусна точка за препродавачите и могат да бъдат съблюдавани от повечето или от всички от тях и/или че максималните или препоръчителните цени могат да намалят конкуренцията или да улеснят тайните споразумения между доставчиците(1).
Ограничаването на конкуренцията може да бъде резултат от предвиждането на допълнителни стимули (финансови, маркетингови) или налагането на санкции (забавени доставки, прекратяване на договори) от страна на доставчика към купувачите. Тези средства понякога биват съчетавани с мерки за контрол за откриване на дистрибуторите, които намаляват цените, както и с налагане на задължение за докладване на търговците, които се отклоняват от стандартното ниво на цените или въвеждане на други практики, имащи за цел да намалят стимула на купувача да намалява цената на препродажба и да се конкурира ценово.
В своята практика КЗК е констатирала наличие на еднакво ценово поведение съгласно следните критерии:
► висока степен на идентичност в цените на дребно на проучените търговци на дребно - при този тип пазарна ситуация цената е от определящо значение и крайното потребление ще е насочено към продукта с по-ниска цена, а конкурентните продукти (тези с по-висока цена) не биха били атрактивни за потребителите(2);
► идентичност в периодите и размера на отстъпките в случаите на промоционални продажби.
(1) Решение № 898 от 17.07.2013 г. на КЗК;
(2) Решение № 447 от 19.04.2018 г. на КЗК;