Законът за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) предвижда комплекс от задължения за работодателя, свързани със създаването на недискриминационна среда за упражняване на правото на труд.
Работодателят в сътрудничество със синдикатите е длъжен да предприеме ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация на работното място. Мерките, които Законът за защита от дискриминация предвижда в това отношение включват:
► осигуряване на еднакви условия на труд;
► равно възнаграждение за еднакъв и равностоен труд;
► равни възможности за професионално обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация,
► прилагане на еднакви критерии при налагане на дисциплинарни наказания.
Изпълнението на всяко едно от тези конкретни задължения е предпоставка за предотвратяването на всички форми на дискриминация на работното място. Работодателят също е задължен:
► да предприеме и редица действия – да пригоди работното място към нуждите на работник или служител с увреждания, освен когато това е прекалено обременително като организация и разходи;
► да постави на достъпно място в предприятието текста на закона, както и всички разпоредби на вътрешните правила и клаузите от колективния трудов договор, отнасящи се до защитата от дискриминация и др.
Социалният диалог (провеждането на консултациите с представителите на работниците и служителите) е способ за пълноценното изпълнение на работодателските задължения както по трудовия закон, така и по ЗЗДискр. Допълнителни мерки може да включват и провеждане на обучения сред персонала, периодични анкети сред служителите и извършване на оценка на психологическия климат и на нагласите в колектива по конкретни въпроси и др.
Във вътрешните актове на работодателя (правилник за вътрешния трудов ред, Етичен кодекс и др.) могат да се включат разпоредби от антидискриминационно естество. ЗЗДискр. изрично определя, че съответните текстове, отнасящи се до защитата от дискриминация, следва да се поставят на видно място в предприятието и да са достъпни за целия персонал.
Законът въвежда задължение за работодателя да се намеси активно, ако е налице дискриминация сред колектива. Ако не го направи, работодателят рискува да бъде обвинен в неизпълнение на своите задължения по ЗЗДискр. за създаване на недискриминационна работна среда и предприемане на ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация на работното място.
Работодателят е задължен да разгледа всеки сигнал за нарушение на анти-дискриминационното законодателство и да извърши преценка, дали действително описаната ситуация разкрива белезите на дискриминационен акт.
Ако сигналът действително съдържа данни за извършен дискриминационен акт, работодателят трябва да установи фактическата ситуация – напр. да се изискат обяснения по случая от обвиненото в дискриминация лице и други членове на колектива. Този извод следва пряко от разпоредбата на чл. 17 ЗЗДискр., според която работодателят е задължен да наложи дисциплинарна отговорност на работника или служителя, който упражнява или е упражнил тормоз.
Ако се потвърди верността на оплакването (сигнала), ЗЗДискр. предписва работодателят да предприеме мерки за прекратяване на тормоза и за налагане на дисциплинарна отговорност на виновния служител. На това правило следва да се обърне специално внимание, доколкото трудовото законодателство не предвижда задължително налагане на дисциплинарно наказание, когато се установи нарушение на трудовата дисциплина. По принцип работодателят може да прецени, че нарушението е маловажно и за провинилия се служител да не настъпят никакви негативни последици. Когато обаче се разкрие нарушение на антидискриминационния закон, в частност - наложен тормоз, на виновното лице задължително се налага едно от предвидените в Кодекса на труда дисциплинарни наказания: забележка, предупреждение за уволнение или дисциплинарно уволнение.