Заявената от Европейския съюз политика за осъвременяване на правилата, регулиращи обществените отношения, свързани с цифровата среда, продължава с пълна сила. Днес на дневен ред е предложението за приемане на Регламент за цифровите услуги (РЦУ). Представен от Европейската комисия за пръв път през декември 2020 г., редом с проекта за Регламент за цифровите пазари (РЦП), проектът за РЦУ получава множество предложения за изменение както от Европейския парламент, така и от Съвета на ЕС извървявайки пътя на обикновената законодателна процедура на ЕС. Настоящият етап, на който тя се намира, е провеждане на тристранен диалог между ЕП, Съвета на ЕС и ЕК за изработването на финален текст на акта, който оптимистично би следвало да бъде приет през лятото на 2022 г.
Проектът за РЦУ съдържа разнообразен набор от правила, отнасящи се до онлайн пространството, доставчиците на цифрови услуги и най-вече техните задължения във връзка със съдържанието, до което оказват достъп. Както се сочи във всички доклади и съображения по повод приемането на регламента, неговите правила представляват отдавна необходимо обновяване на общата регулативна рамка, създадена посредством Директивата за електронната търговия (ДЕТ) [1]. Новият регламент обаче не предвижда нейното пълно отменяне, а по-скоро допълване и обхващане на по-широк набор от обществени отношения. Интересен факт е, че в дискутираните до този момент варианти на текста голяма част от основните принципи, въведени с ДЕТ, като липсата на общо задължение за контрол и принципът за приложимо право на държавата на произход на доставчика на цифрови услуги биват запазени. От тук следва и изводът, че макар и ЕС да е доволен от общата насока на развитие на дигиталната среда, която е задал в началото на хилядолетието, все пак дяволът е в детайлите, а тях (видно от обема на РЦУ и РЦП) или ги няма, или не са изпипани добре.
Освен в съотношение с ДЕТ, новият проект за Регламент трябва да бъде разглеждан и във връзка с други общностни актове като Регламента за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги [2], Общностния регламент за защита на личните данни [3], Директивата относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар [4], както и относимите нормативни актове на национално ниво. В тази сложна рамка на взаимодействие РЦУ следва да има както ролята на lex generalis (например по отношение на правилата в чл. 17 ДАПСПЦЕП) в едни случаи, така и ролята на lex specialis в други (основно по отношение на правилата, въведени от ДЕТ).
По отношение на определени норми пък може да се твърди, че проектът за РЦУ предвижда да въведе детайлна регулация за пръв път (с изключение на някои общи правила на конституционно или международно ниво). Като такъв би следвало да бъде оценен случаят със задълженията на доставчиците на цифрови услуги във връзка със свободата на изразяване на техните потребители. Те имат широк обхват и се отнасят както до контрола, който може да бъде упражняван върху публикувано съдържание и достъпа на потребителите до предоставяните от доставчика услуги, така и до механизмите за защита и обжалване на решенията на доставчиците. Такива въпроси са от изключително деликатен характер, имайки предвид баланса, който трябва да бъде осъществен между тях и общопризнатия интерес от контрол върху разпространението на различни видове нелегално съдържание онлайн. С регулирането на такъв тип проблеми европейските законодателни органи подчертано изразяват отношението си към доставчиците на цифрови услуги и най-вече към онлайн гигантите (за които има въведен специален режим като “много големи онлайн платформи” (МГОП)) като към субекти, осъществяващи дейност от публичен интерес, която не следва да бъде регулирана единствено на принципа на свободата на договарянето.
В тази връзка - една от дискутираните проблемни теми по отношение на приемането на РЦУ е и ефектът, който актът би имал върху конкуренцията на европейския пазар. Основна идея, пронизваща предложението за РЦУ, е намаляването на саморегулацията от страна на доставчиците на цифрови услуги посредством кодекси на поведение и подобни инструменти и изнасянето й на плоскостта на санкционирана от публичния ред активност. Тази система е свързана с назначаването на множество длъжностни лица, контрол от държавни и наднационални органи и други.
Докато от една страна такива явления дават основателно поле за теоретична дискусия относно съществуването на тенденция за свръх регулация на цифровата среда, практическият проблем за заинтересованите лица на пазара (и най-вече по-дребните платформи) би се изразявал във възможността за съблюдаване на всички нови изисквания. Начинът РЦУ да адресира този род проблеми е чрез въвеждането на различен обем от задължения за различните по вид и мащаб доставчици на цифрови услуги. Логично, за много големите онлайн платформи се предвижда да бъдат въведени и най-много задължения, както и директен контрол от ЕК. Кои точно ще са тези платформи обаче все още не е ясно, тъй като по критериите за определянето им (освен числото 45 милиона потребители) не е постигнат окончателен консенсус. При всички положения обаче насърчаването на конкуренцията би било свързано с ограничаването на кръга МГОП до няколкото всеизвестни големи играчи на пазара. В светлината на скорошното напрежение, предизвикано от ефекта на ОРЗЛД именно върху някои от тези дигитални платформи и в частност трудната възможност за трансфер на лични данни към САЩ, предстои да се разбере дали новите изисквания, въвеждани от РЦУ, към онлайн гигантите няма да се окажат капката, която прелива чашата и дава началото за прекрояване на онлайн средата, до която потребителите от ЕС имат достъп.
[1] Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година
[2] Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година
[3] Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година
[4] Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година