В светлината на някои скорошни производства на органа по защита на конкуренцията (Комисията за защита на конкуренцията/ КЗК) за установяване на евентуално извършени нарушения по чл. 15 и чл. 21 от ЗЗК и/или по чл. 101 и чл. 102 от Договора за Функциониране на Европейския Съюз (ДФЕС), следва да се обърне внимание на пределите на правомощията на КЗК при извършвана проверка на място.
Проверките на място са изключително ефективен способ за събиране на доказателства от органите за защита на конкуренцията при разследване на твърдени нарушения, свързани със забранени споразумения, решения, съгласувани практики и злоупотреби с господстващо/монополно положение. Замислени като тайни, изненадващи проверки, при внимателно планиране на проверката на територията на едно или няколко предприятия едновременно тези проверки могат да обезпечат богат доказателствен материал за установяването (или липсата) на твърдяното нарушение. При извършването на проверки, служителите на КЗК разполагат с широки правомощия за разследване, а проверяваните субекти са длъжни да окажат пълно съдействие при изпълнението им.
Проверките се извършват от служителите на КЗК след получаване на съдебно разрешение от Административния съд София-град. Искането до съда се прави от председателя на КЗК и трябва да съдържа следното:
○ Цел на проверката и наименование на предприятията или сдруженията на предприятия, за които се иска разрешение да бъдат проверени.
○Естество на твърдяното нарушение, описано най-общо, тъй като на този етап от производството разследването обикновено е основано на съмнения и твърдения за извършено нарушение.
○ Обосновка на причините, които налагат извършването на проверката – КЗК следва да изложи аргументи защо е необходимо прилагането на този способ за събиране на доказателства.
Административният съд София-град се произнася по искането с определение, с което разрешава или отказва извършването на проверката. Определението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в срок от 3 дни от уведомяване. Независимо дали проверяваното предприятие реши да обжалва „разрешението“ на административния съд, това обстоятелство не спира извършването на проверката.
Съгласно чл. 50, ал. 2 от ЗЗК, проверките на място се извършват от служители на КЗК, определени със заповед на председателя на комисията. Обикновено тези служители са част от работния екип по преписката, но е възможно за целите на съответната проверка да бъдат включени и други служители. Необходимо е определените служители да се легитимират с валидна служебна карта, с която да удостоверят имената и длъжността си, които да съответстват на тези, посочени в заповедта на председателя на КЗК .
При извършване на проверките на място органите на полицията оказват съдействие на служителите на комисията съобразно правомощията си по Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). В хода на извършване на съвместни действия служителите на МВР оказват съдействие за извършване на проверките по законоустановения ред и предприемат необходимите мерки срещу действия, които могат да възпрепятстват извършването на проверката. По време на проверката органите на полицията не разполагат с правомощията на служителите на КЗК.
Следва да се обърне внимание, че за да бъде извършена проверката в офисите на предприятия или сдружения, законът не изисква там да присъства тяхното ръководството (изпълнителният директор или управителят) или техният адвокат. Достатъчно е на място да присъства който и да е представител на предприятието или сдружението, негов служител или друго лице, което има право да бъде там или е заварено в помещенията по време на проверката. Възприемането на противния подход би довело до формални пречки за извършване на проверката.
При проверките служителите на КЗК могат да:
○влизат в помещенията, превозните средства и другите обекти, използвани от предприятията или сдруженията на предприятия;
○преглеждат всички документи и записи, свързани с дейността на предприятията или сдруженията на предприятия, независимо от носителя, на който са съхранени;
○изземват или получават на хартиен, цифров или електронен носител всякакви копия или извлечения от документи и записи, независимо от носителя, на който се съхраняват, а когато това е невъзможно, да изземват оригиналите, както и други веществени доказателства;
○изземват или получават електронни, цифрови и форенсик доказателства, както и данни за трафика от всички видове носители на компютърни данни, компютърни системи и други носители, както и да изземват средства за предаване на информация;
○ получават достъп до всякакви носители на информация, включително сървъри, достъпът до които може да се осъществява чрез компютърни системи или други средства, намиращи се в проверяваните помещения;
○ запечатват за определен срок помещения, превозни средства и други обекти, използвани от проверяваните предприятия или сдружения на предприятия, търговски или счетоводни книги или други носители на информация;
○снемат устни обяснения от всеки представител или член на управителните органи или от персонала на предприятията или сдруженията на предприятия относно обстоятелства, свързани с предмета и целите на проверката.
За иззетите доказателства се съставя протокол на място с пълен и точен опис на иззетото. Протоколът се подписва по реда от служител на Комисията и представител на проверяваното предприятие (вторият подпис не е задължителен за допустимостта на доказателствата) и се предоставя на лицата, от които са иззети доказателствата.
На първо място трябва да се уточни, че проверки на място не се извършват при твърдяно нарушение по гл. 7 (Нелоялна конкуренция) и гл. 7а (Злоупотреба с по-силна позиция при договаряне) от и това обстоятелство трябва да бъде установено от съда още на етапа на разрешаване на проверката.(1)
В европейската практика се приема, че съществуват 3 основни ограничения на правомощията на органа за защита на конкуренцията при извършване на проверки на място:
○ Относимост: Като правило служителите на органа за защита на конкуренцията нямат право да проверяват произволно всякаква информация (т.нар. “fishing expedition”). Проверяваното предприятие трябва да предостави пълен достъп до бизнес документите и кореспонденцията си, но служителите на КЗК не следва да преглеждат и събират информация, която очевидно не е свързана с пределите на проверката, както и комуникация, която има чисто личен характер и не е свързана с търговската дейност на предприятието.
○ Документи и комуникация, покрити от адвокатска тайна: Прието е, че комуникация, документи и съвети, предоставени на разследваното предприятие от адвокат са покрити от адвокатска тайна и същите не могат да бъдат използвани като доказателствен материал по преписката. Кореспонденцията с вътрешен юрисконсулт не е покрита от адвокатска тайна и може да бъде събрана от проверяващия орган.
○ Уличаваща информация: Принципно е положението, че органът по защита на конкуренцията трябва да докаже твърдяното забранено споразумение, решение или съгласувана практика или злоупотреба с монополно/господстващо положение. Съответно, задължението за съдействие при извършване на проверка не означава, че проверяваното предприятие трябва изрично да посочи и предаде документи и носители, съдържащи уличаваща информация. В тежест на служителите на органа по конкуренция е да открият, съберат и оценят такива данни.
При всички гореизброени случаи, когато проверяваното предприятие не е съгласно със събирането и използването на дадени доказателства, начинът на защита е обжалване по съдебен ред на акта на Комисията, с който се установява твърдяното нарушение и се налага санкция.
(1) Производствата по тези глави обикновено се инициират от конкуренти на предприятието (за нелоялна конкуренция) или негови доставчици/ клиенти (злоупотреби с по-силна позиция при договаряне), при които достатъчно доказателства могат да бъдат осигурени от искателя или изискани от предприятието, за което се твърди, че е извършило нарушение.
Свързано съдържание: Конкурентно право
Запишете се за нашия информационен бюлетин и следете страницата ни в LinkedIn, за да не пропускате важни новини и експертни анализи.