Настоящата публикация е част от поредицата „На крилете на бъдещето“, която представя настоящата регулаторна среда на дроновете в ЕС и България, изследва отворените въпроси около защитата на личния живот и данни, отговорността, застраховките и всички други развития в младата индустрия на безпилотното въздухоплаване.
Следете сайта на „Камбуров и съдружници“, както и профилите на дружеството в социалните мрежи за анализи, новини и промени в законодателната среда на дроновете.
Настоящата статия представлява втората част от дискусията в поредицата относно връзката между дроновете и защитата на личния живот и данни. Кратък преглед на настоящата приложима правна уредба, вижте тук.
Въпреки че предложените и вече въведени регулаторни изисквания играят важна роля за защитата на поверителността и личните данни на гражданите, правилата все още до голяма степен се основават на принципа за пропорционалност, което повдига въпросите кога и за какви цели е допустимо използването на безпилотни летателни средства („БЛС“) за събиране на лични данни.
Например, ако журналист използва кадри от дрон, показващи частния имот на политик, за да илюстрира как скъпи вещи са закупени чрез евентуално присвояване или злоупотреба с власт, то би ли било позволено това заснемане на лични данни от дрона? Настоящото тълкуване може да се открие в добре познатото дело на Европейския съд по правата на човека относно публикацията на снимки на принцесата Каролина Монакска, вечеряща с актьора Венсан Линдон, където Съдът постановява, че балансирането на правата на защитата на личния живот срещу свободата на изразяване трябва да се основава на степента до която публикуваните снимки и статии допринасят информация към дебат от значителен обществен интерес(1). По делото Каролина, принцеса на Хановер, срещу Германия (2004) Съдът решава, че широката общественост няма значителен интерес към това как принцесата се държи в ежедневния си личен живот дори да е публична личност, но в горния хипотетичен пример обществеността очевидно би имала интерес да знае дали държавните ресурси се управляват правомерно. Това повдига въпроса – дали кадрите, заснети с дрон, биха представлявали неизменна част от предоставянето на пълна информация на обществеността или използването на по-традиционни журналистически методи би било достатъчно за информиране на обществото без да се засяга излишно личната неприкосновеност?
Тъй като това балансиране на правата е оставено на съдилищата, защитата на личния живот може да се гарантира само постфактум, оставяйки гражданите да гадаят дали и за какви цели БЛС може да ги следва по улиците и в домовете им. Тази опасност може да бъде сведена до минимум чрез отделянето на специални категории въздушно пространство за БЛС, въведени чрез Регламента за изпълнение (ЕС) 2019/947 (повече подробности тук), който съдържа конкретни изисквания за това кой и кога може да прелита над обществени места и жилищни райони, както и задължения за идентификация и все повече правила за поверителност от разработването на устройството („privacy by design“). Въпреки това, дори ако разпоредбите за търговска употреба се прилагат стриктно и бъдат точно комуникирани с гражданите, поради голямата възможност за разпространение на употребата на дронове сред правораздавателните структури или под претекст за съображения за национална сигурност, страхът от възможна злоупотреба с технологията ще продължава да присъства.
Подходящ пример е предложението на местното управление на град в Кънектикът, САЩ да се използват безпилотни летателни средства като начин за отговорно наблюдение на телесната температура и социалното дистанциране на населението в отговор на пандемията от COVID-19. Въпреки че от общината се опитват да уверят гражданите, че няма да бъдат наблюдавани частни домове, че няма да се използва разпознаване на лица и че данните ще бъдат автоматично анонимизирани, гражданите отхвърлят категорично предложението поради недоверие в обещаните мерки, а предложението бързо е изоставено(2). Това показва, че без значение колко добре е внедрена поверителността по подразбиране или при разработка („privacy by default or by design“), без значение колко подходящо е използването на БЛС за конкретната правна или бизнес нужда или колко смекчаващи мерки са предприети и колко гаранции са дадени, доверието на гражданите се основава на общото доверие към публичните органи, които налагат правилата – независимо дали става дума за държавни или наддържавни институции, за регионална администрация или дори за районното полицейско управление.
Следователно, въпреки че се предприемат все повече важни стъпки към гарантирането на защитата на поверителността и личните данни на гражданите по закон и de facto, разработването на правила за поверителност трябва да бъде съчетано с образоване на гражданите относно техните права, както и с повишаване на доверието в технологиите и публичните институции. Общото недоверие към публичния сектор не може да бъде смекчено просто чрез изготвяне на закони за неприкосновеността на личния живот – гражданите трябва да имат положителен опит в отношенията си с администрациите, които прилагат законодателството, да виждат прозрачност в изготвянето на законопроектите и да имат възможността да участват активно във формирането на политиките за поверителност, от които до голяма степен ще зависи и потеглянето по крилете на бъдещето.
(1) Каролина, принцеса на Монако, срещу Германия(2004) – линк към решението на Съда
(2) Статия: Taylor, P. (2020). Could ‘Pandemic Drones’ Help Slow Coronavirus? Probably Not—But COVID-19 Is A Boom For Business. (линк към статията)