Ситуацията с коронавируса в страната и различните действия и мерки, приложени за ограничаване на нейното разпространение (извънредното положение, обявено от българския парламент на 13 март 2020 г. като част от глобалните усилия), неизбежно довежда до неизпълнение на договорни задължения. Приложимото национално законодателство и определени договорни разпоредби уреждат засегнатите договори и потенциалното третиране на пандемията COVID-19 като force majeure (непреодолима сила).
Търговските договори са основният източник, въз основа на който се определя възможността за прилагане последствията от непреодолимата сила, както и дали съответните клаузи предвиждат неизпълнение / изменение / прекратяване на договора от една от страните или възстановяване на загуби и смекчаване на риска.
Пандемията от COVID-19 би могла да бъде третирана като събитие с непреодолима сила, дори ако не е изрично включена в списъка с такива в съответния договор (може да попада в обхвата на термини като „природно бедствие“). Ако договорът не съдържа клауза за непреодолима сила, се прилагат местното законодателство и неговите предписания. В България пандемията може да се очаква да бъде приета за непреодолима сила - събитие, което възпрепятства изпълнението на договора или поради което изпълнението му е възпрепятствано от съответните държавни мерки, като по този начин се отваря вратата за освобождаване на двете страни от договорните им задължения.
Поначало не е необходимо страната, която се позовава на непреодолимата сила да изплаща обезщетение и съответно тя не може да иска обезщетение за вреди, освен ако самата страна не е допринесла за настъпването на непреодолима сила. Това прави мерките за безопасност в офис пространствата още по-важни.
Важен аспект, който трябва да се вземе предвид е, че пандемията от COVID-19 може да се третира като непреодолима сила или clausula rebus sic stantibus само ако не е била предвидима към момента на сключване на договора. Непреодолимата сила не се прилага за споразумения, сключени след настъпването на събитието. Тъй като настоящата ситуация е изключително динамична и постоянно се променя, препоръчително е събирането на доказателства да стане преждевременно, за да се демонстрира причинно-следствена връзка между мерките срещу епидемията и тяхното въздействие върху договора.
Непреодолимата сила е регламентирана в член 306 от българския Търговски закон - това е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. Страната, която не изпълнява задълженията си по договора в резултат на непреодолимата сила, не носи отговорност за вреди, произтичащи от неговото неизпълнение (освен ако страната вече е била в забава преди настъпването на събитието).
Основната правна последица от вирусната епидемия е спиране изпълнението на задълженията, които са засегнати от непреодолимата сила, както и свързаните с тях задължения на контрагента. Ако поради продължителността на събитието кредиторът вече няма интерес към договора, той може да го прекрати (например, ако сделката трябва да бъде извършена в определен момент). Страната, която не е в състояние да изпълни договора, също има право да го прекрати.
Clausula rebus sic stantibus се прилага само ако това е изрично посочено в договора. Ако той не предвижда последиците, произтичащи от непредвидими промени в ситуацията след неговото сключване, се прилагат общите принципи за стопанска непоносимост.Според българското законодателство стопанска непоносимост е налице, когато:i) възникват обстоятелства, които страните не са могли и не са длъжни да предвидят; и (ii) изпълнението е възможно, но би било несправедливо и противоречиво на добросъвестността да се изпълни договорът, както е уговорено. Ако тези две изисквания са изпълнени, засегнатата страна може да поиска от съда да измени или прекрати договора. Това право може да се упражнява изключително чрез съдебен иск. Всякакви значителни отрицателни икономически промени, произтичащи от епидемията от вируса, вероятно ще доведат до искове за стопанска непоносимост, които съдилищата ще решават отделно за всеки конкретен случай въз основа на принципите на добросъвестност и справедливост.
Форсмажорното обстоятелство няма да възпрепятства изпълнението на всички задължения. Следователно може да възникне ситуация, в която дадена страна не е възпрепятствана да изпълнява задължението си, но е изправена пред риск от неизпълнение на другата страна поради форсмажорно обстоятелство. Подобна ситуация касае най-вече паричните задължения. За да се смекчат бъдещите щети, в зависимост от естеството на задължението и специфичните разпоредби на споразумението, за една страна е възможно да възникне право да откаже изпълнение поради насрещно неизпълнение или очаквано насрещно неизпълнение, което се предполага поради възникналото форсмажорното обстоятелство. Конкретната законова регламентация е предвидена в член 90 от Закона за задълженията и договорите.
Наред с това е препоръчително в разумен срок да бъде връчено уведомление до другата страна за форсмажорното обстоятелство, очакваната му продължителност и възможните последици, произтичащи от неизпълнението. Неспазването на това изискване би породило отговорност за щети. Сертификат за форсмажорно обстоятелство може да бъде получен от Търговско-промишлената палата.
За да минимизира негативните ефекти, бизнесът може да потърси финансова подкрепа от държавата. Например, България вече предприе мерки, при които Българската банка за развитие да предостави подкрепа за ликвидност на предприятия, които търпят щети поради обявеното извънредно положение. Освен това държавата е готова да подпомогне допълнително банката с увеличение на нейния капитал с 500 млн. лева. На равнище ЕС, финансовите инструменти, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове, също са предназначени да предоставят подкрепа под формата на оборотни средства на МСП като временна мярка. Освен това правилата на ЕС за Държавна помощ позволяват на държавите-членове да помагат на компаниите да се справят с недостига на ликвидност и нуждата от спешна помощ за оздравяване. Член 107 (2), буква б) от ДФЕС дава възможност на държавите-членове да компенсират вредите, пряко причинени от извънредните събития, включително такива мерки могат да бъдат приложени и в сектори като авиацията и туризма.
Кризата обаче повдига въпроса дали извънредното положение и потенциалният икономически спад могат да се окачествят като форсмажорно обстоятелство в договорите за заем. В момента нямаме достатъчно информация дали въпросното обстоятелство ще бъде определено като непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер. Предвид че всеки договор за заем следва да съдържа дефиниция за форсмажор, всеки случай ще се разглежда и оценява отделно в съответствие с условията на съответната договореност между страните (например договорът за заем може да съдържа клауза за „отложено плащане“ при настъпването на форсмажор и др.). Често договорите за заем предоставят на кредиторите право да променят фиксирани лихвени проценти в случай на извънредни обстоятелства или непредвидени икономически условия. Следователно, като първа стъпка предприятията трябва да прегледат условията по договорите за заем и да установят сроковете и задълженията за уведомяване на заемодателите, така че да могат да адекватно да адресират въпросното извънредно положение.
Запишете се за нашия информационен бюлетин и следете страницата ни в LinkedIn, за да не пропускате важни новини и ескпертни анализи.