Пандемията от COVID-19 изправи редица бизнеси пред сериозни затруднения. За да се справят с това извънредно предизвикателство, държавите по цял свят въведоха различни мерки за стабилизация и икономическа помощ на предприятията.
Законът за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП) даде частични решения за България, като предвиди спиране на редица срокове, посочи варианти зa уреждане на отношенията между работодателите и работниците, предвиди удължени срокове за изпълнение на публични задължения и други. Законът обаче не съдържа изрични разпоредби във връзка с производствата по стабилизация и несъстоятелност. За тези производства се прилагат действащите досега правила на Търговския закон (ТЗ), при съответното съобразяване на ЗМДВИП. Такъв пример е чл.626 от ТЗ, съгласно който длъжник, който стане неплатежоспособен или свръхзадължен, е длъжен в 30-дневен срок да поиска откриване на производство по несъстоятелност. Предвиденият в посочената разпоредба 30-дневен срок започва да тече от датата на установяване на състоянието на неплатежоспособност, респективно на свърхзадълженост от страна на търговеца. Съобразявайки чл.4, ал.1, т.1 от ЗМДВИП, ако същият 30-дневен срок изтича по време на извънредното положение, то той се удължава с един месец от отмяната на извънредното положение. Вън от съответното съобразяване и прилагане на ЗМДВИП, българското правителство не прие изрични законодателни реформи за финансово затруднени компании , с цел да се предотврати откриване на производство по несъстоятелност.
Как реагираха на това предизвикателство едни от водещите континентални правни школи? В исторически план, новобългарското гражданско право е заимствано от романската правна система, чрез гражданските кодекси на Италия и Франция, а Търговският закон е заимствал и съчетал принципи и институти от правната система на Германия. В този смисъл, в настоящия материал ще бъдат разгледани някои изрични законодателни промени в споменатите държави, приети във връзка с пандемията от COVID-19 и отнасящи се до финансово затруднени търговци. Целта на така приетите законодателни промени, е да се избегне откриване на производство по несъстоятелност и да се даде възможност за стабилизиране и оздравяване на засегнатите от пандемията търговци.
В Италия бяха приети законодателни актове с временно действие, които могат да бъдат изменяни и допълвани в зависимост от развитието и продължителността на пандемията, предвид нейния динамичен и непредвидим характер. Някои от предвидените мерки в тези актове се състоят в следното:
○ Влизането в сила на Италианския кодекс за корпоративна криза и несъстоятелност (Italian Corporate Crisis and Insolvency Code) беше отложено. Този Кодекс е разработен преди пандемията и в съответствие с Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета, с цел да повиши ефективността на процедурите, свързани с преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения. Преди пандемията влизането в сила на този кодекс бе предвидено за август 2020 г., но след настъпилата извънредна обстановка, италианските власти отлагат действието му за не по-късно от 1 септември 2021 г. В това число влиза и приложимостта на средствата за ранно предупреждение ( early warning tools), предвидени в Кодекса, чиято цел е да се даде възможност за по-ранни и навременни мерки, които да предотвратят изпадането на търговеца в затруднено финансово положение.
○ Преди 30 юни 2020 г. няма да бъдат разглеждани искания за откриване на производство по несъстоятелност.
○ Всички висящи към момента на извънредната обстановка споразумения за преструктуриране на дългове и съставянето на планове в производства с оздравителен характер, се отлагат за определен период. Изменения в оздравителни планове или в споразумения за преструктуриране на дългове, както и подаването на нови такива, са разрешени при определени условия, ако планът или споразумението не са одобрени от кредиторите на длъжника.
○ Търговците, в лицето на управляващите ги органи, не са задължени, с оглед избягване на лична отговорност и наказателни санкции, незабавно да инициират производство по несъстоятелност или производство, подобно на българското производство по стабилизация. Те биха могли да предприемат по-гъвкав подход, насочен към постигане на извънсъдебни споразумения. По-специално, търговците и техните управители, биха могли:
а) да определят коя процедура - по преструктуриране, оздравяване, стабилизация или несъстоятелност - може да се счита за най-подходяща за възстановяване от кризата;
б) да отложат приемането на решение за започване на някоя от гореспоменатите процедури, докато приключи пандемичната ситуация.
Предвид посочените мерки, може да се направи предположение, че италианските съдилища по несъстоятелност е малко вероятно да се сблъскат с практически проблеми, които да са свързани с увеличаване на броя на делата по несъстоятелност, като резултат от пандемията и свързаните с нея затруднения и ограничения за търговците.
Френското правителство прие Наредба №2020-341 от 27.03.2020 г., която предвижда временни изменения в закона за несъстоятелността, целящи насърчаване достъпа до превантивни производства и удължаване законовите срокове на производството по несъстоятелност. Такива изменения са:
○ Промяна в текста досежно установяване на неплатежоспособност . Проверката за неплатежоспособност във Франция е проверка за възможността на търговеца да изплати задълженията си с бързо ликвидните си активи, като се вземат предвид наличните кредитни линии и мораториумите. В случай, че даден търговец не е неплатежоспособен, то може да поиска откриването на някоя от предвидените във френското законодателство превантивни процедури. Ако търговец е неплатежоспособен за по-малко от 45 дни , то може или да поиска откриване на процедура, която е близка до българското производство по стабилизация, или да подаде заявление за преструктуриране или откриване на производство по ликвидация. Ако дружеството е неплатежоспособно за повече от 45 дни, описаните възможности вече не могат да бъдат приложени и е наложително да бъда открито производство по несъстоятелност. Наредба № 2020-341/ 27.03.2020 г. предвиди проверката за неплатежоспособност, която следва да бъде извършена за търговец към дата, по време на пандемията, да бъде извършена три месеца след приключването на извънредното пандемиологично положение. Така например, търговец, който е бил платежоспособен към 12 март 2020 г., но е станал неплатежоспособен по време на пандемията, няма да бъде считан за неплатежоспособен и от него няма да бъде изисквано да подаде заявление за преструктуриране или за откриване на производство по ликвидация до 3 месеца след края на извънредното пандемиологично положение или до 24.08.2020 г. От друга страна, търговец, който е бил платежоспособен към 12 март 2020 г. и не би бил неплатежоспособен след тази дата при нормални условия, запазва възможността си за подаване на заявление за преструктуриране или за откриване на производство по ликвидация при необходимост.
○Удължаване на сроковете в производствата, служещи като превенция на производството по несъстоятелност . „Помирителното“ производство (conciliation procedure), което е близко до производството по стабилизация на търговец по българския Търговски закон, обикновено се открива за максимум пет месеца. Ако не бъде постигнато споразумение с кредиторите на длъжника през този период, то съществува възможност такава процедура да бъде открита отново след период на изчакване от три месеца. Съгласно приетата Наредба №2020-341/ 27 март 2020 г. срокът за „помирително“ производство се удължава автоматично до 24 август 2020 г., независимо от изтеклия преди приемането на наредбата срок. С наредбата е премахнат и тримесечният период на изчакване между двете помирителни процедури.
В българското законодателство, подобно на френското „помирително“ производство е производството по стабилизация на търговец в част пета от ТЗ. В чл.796, ал.1, т.2 от ТЗ е посочено, че производството по стабилизация се прекратява когато в четиримесечен срок от откриването му не е утвърден от съда план за стабилизация. В чл.762, ал.3, т.2 от ТЗ, пък е предвидено, че производство по стабилизация не се открива за търговец, за когото е откривано производство по стабилизация през последните три години преди подаването на молбата за стабилизация. В заключение, по българското законодателство, производство по стабилизация на търговец може да бъде открито за максимум четири месеца до приемане на план за стабилизация, а последващо такова производство за същия търговец може да бъде открито отново след три години. Съобразявайки чл.4, ал.1, т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, ако четири месечният срок за утвърждаване от съда на план за стабилизация изтича по време на извънредното положение, то този срок се удължава с един месец от отмяната на извънредното положение.
○ Удължаване на сроковете в производството по несъстоятелност. Съгласно наредбата, някои изчерпателно изброени срокове в производството по несъстоятелност са автоматично удължени до 24 юни 2020 г. Освен това, органите по несъстоятелността могат да поискат от председателя на съда по несъстоятелността удължаването до 24 август 2020 г. на всички законови срокове в част VI от Търговския кодекс на Франция.
○ Удължаване на сроковете за плановете за преструктуриране. Наредба №2020-341/ 27 март 2020 г. предвижда автоматично удължаване на сроковете за планове за преструктуриране до 24 юни 2020 г., с възможност за допълнително удължаване до 24 август 2020 г. След 24 август 2020 г. и за срок от шест месеца - до 24 февруари 2021 г., може да бъде поискано пред съда удължаването на плана за срок до една година.
○ Всички срокове за комуникация между съдилищата и органите по несъстоятелността са удължени с един месец от прекратяването на извънредното здравно положение във връзка с пандемията. По същия начин са удължени и сроковете, които са предвидени за сезиране на съда от затруднения длъжник.
От 23 март 2020 г. френските специалисти, практикуващи в производства по несъстоятелност, са публикували безплатен телефонен номер, достъпен за управителните органи на търговци, засегнати от икономическата криза, свързана с COVID-19. На този номер търговците могат да задават въпросите си във връзка с правителствената политика и законодателните мерки, свързани с икономическата криза, свързана с COVID-19.
В основата на законодателните реформи, които се отнасят конкретно до длъжниците във финансови затруднения, е Законът за временно суспендиране на задължението за подаване на молба за несъстоятелност и ограничаване отговорността на директорите и мениджърите в случай на несъстоятелност, причинена от пандемията COVID-19 – CoVInsAG .
Съгласно Закона за несъстоятелността в Германия (Insolvenzordnung), управителите или ликвидаторите на търговци (в редки случаи – членове на Надзорен съвет или акционери) са задължени да инициират производство по несъстоятелност, в случай на неликвидност или свръхзадълженост, без ненужно забавяне, най-късно до три седмици от узнаване на това обстоятелство. Небрежно или умишлено нарушение на това задължение, ги излага на гражданска и наказателна отговорност. Съобразявайки, че кризата с COVID-19 може и е вероятно да доведе до вълна от молби за откриване на производство по несъстоятелност, подадени от търговци, които иначе са стабилни и жизнеспособни или с голяма вероятност да се възстановят, предвид подкрепата на държавата чрез предвидените фискални мерки за стимулиране, последната внесе някои изрични промени, с цел съхраняване на търговците и благата, които те обикновено произвеждат.
○ §1 от CoVInsAG суспендира задължението на управителите или ликвидаторите на търговци за иницииране на производство по несъстоятелност до 30 септември 2020 г. Този срок може да бъде удължен с изпълнителна заповед до 31 март 2021 г. Това суспендиране все пак не се прилага, ако:
а) предпоставките за иницииране на производство по несъстоятелност не са причинени от кризата на COVID-19 или
б) няма перспектива за оздравяване на вече настъпилото обективно състояние, което води до несъстоятелност.
Нито едно от тези две изключения не се прилага, ако към дата 31 декември 2019 г. длъжникът не е бил неликвиден. Въпреки суспендирането на посоченото задължение, то остава като възможност по преценка на длъжника. Целта на тази законодателна промяна, е да даде спокойствие и време на затруднените длъжници да кандидатстват за заеми, гаранции, безвъзмездни средства и т.н., както и да преговарят с кредиторите си и с други заинтересовани лица - например инвеститори.
○ Описаната в предходната точка мярка е допълнена и с необоримата презумпция, че плащания, свързани с обичайната дейност - и по-специално тези, за поддържане или рестартиране на бизнеса - се считат за съвместими с дължимата грижа на добър търговец . Необходимостта от приемане на тази презумпция е продиктувана от обстоятелството, че съгласно германското законодателство и по-специално (но не само) Закона за дружествата с ограничена отговорност (Gesetz betreffend die Gesellschaften mit beschränkter Haftung) управителите на дружество с ограничена отговорност (GmbH) трябва да обезщетят дружеството (респективно масата на несъстоятелността) за извършени плащания, които не са съвместими с грижата на добрия търговец. Чрез така приетата презумпция се цели осигуряване на спокойствие и сигурност на управителите на търговци за предприемането и извършването на смели управленски действия, целящи запазване предприятието на търговеца и поддържането му в платежоспособно състояние.
○ За разлика от италианската и френската правни системи, германската правна система не познава институти, които да са предварителни и превантивни на производството по несъстоятелност. Кризата с COVID-19 не променя това. Според германските власти, мерките, които са посочени в предходните две точки от настоящото изложение, са достатъчни за осигуряване на адекватна превенция от фалити, причинени от пандемията.
○ Съгласно §3 от CoVInsAG, молби от кредитори за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника им, подадени между 28 март 2020 г. и 28 юни 2020 г. (дата, която може да бъде удължена), могат да доведат до откриване на производство по несъстоятелност, само ако към дата 1 март 2020 г. длъжникът вече е бил в състояние, което предполага откриване на производство по несъстоятелност . Тази промяна е направена, за да се гарантира ефективността на посочените по-горе мерки, като се подсигури време на затруднените длъжници да се възползват от насърчителните мерки с цел избягване на производство по несъстоятелност, инициирано от техен кредитор. Следва да се отбележи, че в Германия производствата по несъстоятелност се образуват предимно по молба на самия длъжник, тъй като германците имат едно от най-строго формираните изисквания за „ранно подаване“, а образуването по молба на кредитор е по-скоро изключение.
Целта на посочените мерки е търговците, които имат икономически затруднения или са изпаднали в неплатежоспособност поради пандемията, да могат да продължат дейността си.
В заключение, водещите континентални правни школи, съобразявайки внезапните изменения в обективната действителност, приеха изрични законодателни мерки, чиято цел е справяне с икономическото и финансово въздействие на пандемията върху търговците. Така приетите мерки главно са насочени към удължаване на сроковете, в които търговците да постигнат споразумение с кредиторите си, както и удължаване на сроковете, в които да поискат да бъде открито производство по несъстоятелност за тях, неспазването на които срокове иначе е скрепено със санкции.
В Италия отложиха влизането в сила на новоразработен Кодекс (Italian Corporate Crisis and Insolvency Code), тъй като последният е насочен към въвеждането на строги правила досежно ограничаване на времето за спасяване на финансово затруднени търговци и за провеждане на производство по несъстоятелност, както и засилени санкции при неизпълнение на задълженията в тази посока.
Във Франция се насърчава достъпът до превантивни производства и се удължават всички срокове в тази сфера на законодателно ниво, като са предвидени възможности и за допълнителното им удължаване.
В Германия се премахва императивният характер на задължението за търговците да инициират производство по несъстоятелност по отношение на тях, в случай че са налице предпоставките за това. Последното остана само като възможност по преценка на търговеца.
За разлика от тях, България не обърна специално внимание на тези проблеми, като заложи на регулирането им с общите правила за спиране и продължаване на сроковете, предвидени със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Дали това е достатъчно за подпомагането на бизнеси, засегнати в резултат от пандемията и за предотвратяване откриването на производства по несъстоятелност за търговци, които е можело да бъдат спасени, ще стане ясно в следващите месеци.
Свързано съдържание: Глобален наръчник: приети мерки в подкрепа на бизнеси в затруднено положение по време на кризата с COVID-19, Несъстоятелност и права на кредиторите, Преструктуриране и налагане на обезпечения
Запишете се за нашия информационен бюлетин и следете страницата ни в LinkedIn, за да не пропускате важни новини и експертни анализи.