Покритите облигации са дългови ценни книжа, емитирани от кредитна институция (банка) и обезпечени с активи, отговярящи на определени изисквания и служещи за удовлетворяване на инвеститорите в качеството им на привилегировани кредитори.
Възникването им се свързва с краля на Прусия Фридрих II, който през 1769 г. въвел обезпечените облигации. През годините тези инструменти са се наложили както като важен източник на евтино и дългосрочно финансиране на банките, така и като високосигурни и надеждни инвестиционни инструменти, които се нареждат по кредитен рейтинг редом или близо до този на държавните облигации на съответната държава.
В България от 2000 г. действа Законът за ипотечните облигации („ЗИО“), който въвежда в нашата правна система един характерен вид покрити облигации, а именно такива, обезпечени с вземания по ипотечни кредити. Данните показват, че за 20 години са издадени само 29 емисии на обща стойност от 270 милиона евро, което е незначителен дял от активите на банките и реално българският пазар на покрити облигации е почти неактивен.
На 7 декември 2021 г. Министерски съвет внесе в Народното събрание законопроект за покритите облигации („ЗПО“), с който се преследва амбициозната цел за въвеждане на цялостна правна уредба на този финансов инструмент в националното ни законодателство. Сред предвижданите промени са отмяна на сега действащия ЗИО и хармонизация на националното ни законодателство с европейското чрез транспонирането на Директива (ЕС) 2019/2162 относно емитирането на покрити облигации и публичния надзор върху тях (Директивата относно покритите облигации).
С предлаганата правна уредба се прави сериозна крачка към надграждането и развитието на тези инструменти в следните няколко пункта:
1. Разширява се кръгът от активи, които могат да служат за обезпечение на издадените облигации и се въвеждат подробни изисквания относно пула на покритието и включените в него активи. Доколкото през последните 20 години у нас като обезпечения можеха да служат само ипотечни заеми, това е и една от причините, наред със силно ликвидния банков сектор, които ограничават използването на покритите облигации като инструмент за финансиране. С предлаганите промени към приемливите активи ще се включат:
► експозиции към или гарантирани от централни правителства, централни банки от Европейската система на централните банки, субекти от публичния сектор, регионални правителства или местни органи на власт в Съюза;
► експозиции към или гарантирани от централни правителства на трети държави, централни банки на трети държави;
► заеми, обезпечени със ипотека или залог върху кораби и др.
В пула на покритието се включват и договорите за деривати с цел хеджиране на рискове. Българските банки ще могат да участват във вътрешногрупови структури за издаване на покрити облигации и в съвместно финансиране на емисия покрити облигации от две и повече банки.
2. Създава се надзорна рамка върху емитентите и програмите за емитиране на покрити облигации, която отсъства в ЗИО. С предложения законопроект се определя за компетентен надзорен орган Българската народна банка и се формулират неговите правомощия. Целевият надзор е гаранция за защита на интересите на инвеститорите и има съществена роля за високото качество на иструмента и на активите, които го обезпечават.
3. Въвежда се фигурата на наблюдател на покритието, който може да бъде назначен от банката емитент, за да упражнява независим контрол върху управлението на издадени програми или емисии покрити облигации. Предназначението на тази фигура е да допринесе за повишаване на атрактивността на по-големите емисии покрити облигации, емитирани от българските банки сред чуждестранните и местните институционални инвеститори, включително като направи възможно такива облигации да получават подходящ рейтинг.
4. Предвижда се и фигурата на извънреден управител на покрити облигации, която функционално замества довереника по смисъла на чл. 20, ал. 1 от ЗИО. Извънредният управител е натоварен да се грижи за интересите на инвеститорите в случай на несъстоятелност на емитента или неговото преструктуриране, като по този начин се постига хармонизация на националната ни уредба с добрите законодателни практики на страните с развити пазари на покрити облигации.
5. Запазва се методът на отделяне на активите от покритието от останалото имущество на банката емитент (on balance sheet), както е досега в ЗИО и се утвърждава концепцията на „двойния иск“ – когато пулът на покритието не е достатъчен за удовлетворяване на облигационерите, те запазват исковата си претенция срещу банката и имат качеството на хирографарни кредитори в производството по несъстоятелност
6. В законовата регулация попадат и изискванията за минимално ниво на свръхобезпеченост на емисиите покрити облигации и за ликвиден буфер на съвкупността от обезпеченията.
Приемането на Закон за покритите облигации в съответствие с европейската правна рамка неминуемо ще се отрази благотворно по отношение на неизползвания потенциал на капиталовите пазари в Европейския съюз, като ще допринесе за разнообразяване на кръга от инвеститори, стимулиране на инвестициите в Европейския съюз и привличане на повече инвеститори от трети държави. В национален план покритите облигации могат да се окажат необходимият ефикасен инструмент за финансиране и допълнително развитие на пазара на ипотечни кредити, както и за намаляване на разхода както за банките, отпускащи такива кредити, така и за кредитополучателите.
На все по-големия инвеститорски интерес и насочването на свободни парични средства в зелени инвестиции откликва и нов клас покрити облигации – „зелените покрити облигации“ (“green covered bonds”). Целевото им предназначение е да бъдат използвани постъпленията от издадените емисии за финансиране или рефинансиране на различни зелени проекти, които да насърчат намаляването на въздействието от човешка дейност върху околната среда. С въвеждането на новата законова уредба ще се отворят допълнителни възможности за популяризиране на зелените инвестиции сред българските емитенти и инвеститори.