На 16 септември 2021 г. четвърти състав на Съда на Европейския съюз („СЕС“) публикува своето решение относно третирането на дейността на Българската национална телевизия („БНТ“) за целите на данъка добавена стойност („ДДС“).
БНТ, като обществен национален доставчик на аудио-визуални медийни услуги, доставя медийни услуги на българските граждани като не получава възнаграждение от зрителите.
Дейността на БНТ се финансира от целева държавна субсидия, от дарения и други безвъзмездни сделки, както и със собствени приходи. Националният доставчик е ползвал частичен данъчен кредит за всички свои покупки до 2015 г. След това започва да разделя покупките като определя част от своята дейност като дейност с търговски характер, а друга част като дейност по обществени функции. В зависимост от това БНТ ползва пълен данъчен кредит за покупките във връзка с търговската дейност. Дейността по обществени функции се определя като освободена доставка и не попада в обхвата на ДДС.
От своя страна Националната агенция за приходите („НАП“) отказва да признае правото на пълен данъчен кредит за покупките. Според данъчните органи рекламната дейност на БНТ подлежи на облагане, докато дейността по излъчване на програми е освободена от облагане с ДДС. Приемат, че БНТ няма право на пълен данъчен кредит, защото не може да се определи дали покупките са предназначени за облагаеми с ДДС доставки или за освободени такива. Данъчните органи посочват, че за определяне правото на пълен данъчен кредит е от значение вида финансиране, а именно да е изцяло от приходи от възмездни сделки.
Делото е образувано по преюдициално запитване, с което са отправени 4 въпроса към СЕС, а именно:
1) Представлява ли доставка на услуга дейността на национален обществен телевизионен доставчик по предоставяне на аудио-визуални медийни услуги, която е финансирана от държавата под формата на субсидия и за която зрителите не плащат такси?
2) Ако дейността на БНТ представлява доставка на услуга, то доставката на тази услуга освободена ли е от заплащане на ДДС?
3) Допуска ли се ползването на пълен данъчен кредит за покупки в зависимост от начина на финансиране на дейността на БНТ?
4) Какъв е обхватът на приспадане и какви са критериите за определяне, ако дейността на БНТ се състои от облагаеми доставки и от освободени доставки?
СЕС приема, че дейността на БНТ по предоставяне на аудио-визуални медийни услуги на зрителите, финансирана от държавна субсидия и за която не се заплащат такси от зрителите, не представлява доставка на услуга за целите на ДДС.
Аргументите на СЕС са, че между националния доставчик и зрителите не съществува възмездно правоотношение, в рамките на което да се правят взаимни престации или при което по някакъв начин е уговорена цена на този вид услуга. Достъпът до услугите е свободен и всеки потенциален зрител може да се ползва от него. Също така размерът на субсидията и предоставянето й нямат отношение към зрителите и не са обвързани с тях по никакъв начин.
Въпреки отговорът на първия поставен въпрос, СЕС се произнася по въпросите за ползване на данъчен кредит. Общата система на ДДС гарантира пълната неутралност от гледна точка на данъчната тежест на всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че самите тези дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС.[1]
Позовавайки се на предходни решения, СЕС приема, че когато придобити от данъчнозадължено лице стоки или услуги се използват за целите на сделки, освободени от ДДС или непопадащи в приложното поле на ДДС, не може да се събира данък, нито да се приспада такъв. Начинът на финансиране на такива покупки, независимо дали чрез приходи от икономически дейности или чрез субсидии, получени от държавния бюджет, е ирелевантен за определянето на правото на приспадане. [2]
Също така СЕС посочва, че от разпоредбите на членове 173—175 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност („Директива за ДДС“) следва, че изчисляването на подлежащата на приспадане част по принцип се прави само за стоките и услугите, предназначени да бъдат използвани от данъчнозадължено лице както за икономически операции, за които ДДС подлежи на приспадане, така и за такива, за които той не подлежи на приспадане.
Друг важен извод, който прави СЕС е, че тази дейност не попада в приложното поле на Директивата за ДДС поради неикономическия характер, който се обуславя от невъзможността за приспадане на ДДС за направените разходи.
Предвид посоченото по-горе, определянето на методите и критериите за разпределяне на сумата на платения ДДС по получени доставки ДДС между икономически дейности и неикономически дейности е в правото на преценка на държавите членки.
С разгледаното Решение по дело C-21/20 СЕС отговоря на основополагащи въпроси, които възникват при извършването на дейности с подобен двойнствен характер – кога такава дейност има икономически характер за целите на ДДС, както и за възможността за приспадане на ДДС.
[1] Решение от 10 ноември 2016 г., Baštová, C‑432/15;
Решение от 18 март 2021 г., A. (Упражняваненаправотонаприспадане), C‑895/19.
[2] Решение от 5 юли 2018 г., Marle Participations, C‑320/17;
Решение от 3 юли 2019 г., The Chancellor, Masters and Scholars of the University of Cambridge, C‑316/18.