На 03.06.2021г. в свое решение по преюдициално запитване, по дело C-442/2021г., Съдът на Европейския съюз („СЕС“) се произнесе относно правото на приспадне на дължим ДДС при открито производство по несъстоятелност в някои случаи.
Апелативен съд Сучава, Румъния с преюдициално запитване иска от СЕС да установи дали разпоредбите на член 184 — член 186 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност („Директива за ДДС“) трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба или практика, съгласно която с откриването на производство по несъстоятелност на икономически оператор, включващо осребряване на неговото имущество за удовлетворяване на кредиторите му, за него автоматично възниква задължение да коригира на приспаднатия ДДС за стоки и услуги, получени преди обявяването му в несъстоятелност.
За да отговори на поставения въпрос, СЕС разяснява приложното поле на понятието „икономическа дейност“, разглежда механизма на ДДС и по-специално на корекции на приспаданията, предвидени в Директивата за ДДС, съблюдавайки принципа на данъчна неутралност.
В решението е посочено, че съгласно Директивата за ДДС, този вид данък се отнася единствено до дейностите с икономически характер - с ДДС се облагат доставките на стоки, извършени възмездно на територията на държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество. Понятието „икономически дейности“ е определено в член 9, параграф 1, втора алинея от Директивата за ДДС, доразвито в практиката на СЕС и обхваща всички дейности на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, и по-специално сделките, включващи използването на материално или нематериално имущество с цел получаването на редовен приход от него, независимо от целите или резултатите на дейността. Така тя се квалифицира по принцип като икономическа, когато се осъществява редовно и срещу получавано от доставчика възнаграждение.[1]
Следователно, тъй като дейността трябва да се разглежда сама за себе си, независимо от нейните цели и резултати, откриванетото на производство по несъстоятелност на данъчнозадължено лице и констатацията, че извършените от него сделки се отнасят единствено до осребряването на имуществото му с оглед на погасяването на задълженията и последващото прекратяване на предприятието, не може да засегне икономическия характер на извършените в рамките на това предприятие сделки.
Икономическата дейност не се преустановява поради обявяването на съответния икономически оператор в несъстоятелност, доколкото съгласно предвиденото в националното право обявяването в несъстоятелност има за последица това, че извършените впоследствие сделки вече могат да служат само за осребряване на имуществото на този оператор за удовлетворяване на кредиторите му.
Нещо повече, в настоящия случай данъчнозадълженото лице продължава да бъде регистрирано като такова и данъчните органи са обложили с ДДС извършените в рамките на производството по несъстоятелност сделки. Според СЕС това е индикация, че дружеството действително е продължило икономическата си дейност и е извършвало облагаеми сделки въпреки обявяването му в несъстоятелност.
Както е посочено и в други решения на СЕС, правото на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и то не може да бъде ограничавано.[2] Механизмът на корекции на приспаданията е неразделна част от установения режим на приспадане на ДДС. Целта му е да увеличи точността на приспаданията по начин, осигуряващ неутралността на ДДС, така че правото на приспадане на платения данък за сделките от предходния етап да се запазва само доколкото същите служат за извършването на облагаеми с този данък доставки. Така този механизъм има за цел да установи тясна и пряка връзка между правото на приспадане на платения ДДС по получени доставки и използването на съответните стоки или услуги за извършването на облагаеми сделки.[3]
В този смисъл може да се приспадат само онези суми на данъка, с които е обложена доставката на стоки или услуги, които данъчнозадължените лица използват за целите на извършвани от тях облагаеми сделки. Приспадането на данъка върху получените доставки е свързано със събирането на данъка върху извършените доставки. Когато придобити от данъчнозадължено лице стоки или услуги се използват за целите на сделки, които са освободени или не попадат в приложното поле на ДДС, не може нито да се събира данък по извършваните доставки, нито да се приспада данъкът по получените доставки.
С оглед на принципа на данъчна неутралност, който не допуска в частност две сделки, които са идентични или сходни от гледна точка на потребителя и следователно са в конкуренция помежду си, да бъдат третирани по различен начин от гледна точка на ДДС, то извършените след обявяването в несъстоятелност сделки следва да имат икономически характер.
Въпреки че е открито производство по несъстоятелност, дружеството продължава да извършва дейността си и се конкурира с други данъчнозадължени лица, които извършват доставки, сходни с неговите, така че съответните доставки по принцип трябва да се третират еднакво за целите на ДДС.
Въпреки че данъчнозадълженото лице е трябвало, поради обявяването му в несъстоятелност, първоначално да коригира приспаднатия ДДС по получени доставки, то има право на приспадане. Според СЕС лцието има възможност впоследствие да иска съответните суми да му бъдат възстановени, тъй като по време на производството по несъстоятелност действително е продължило да извършва икономическата си дейност. В противен случай правото му на приспадане ще е ограничено.
Изискването съответното предприятие ефективно да внесе, след решението за извършване на корекция, евентуално дължимия ДДС, създава пречка за това предприятие да приспадне платения по получени доставки ДДС, защото го принуждава да ангажира парични средства, докато данъчните органи му възстановят недължимо платения ДДС, докато други оператори, които не са били обявени в несъстоятелност, могат да използват тези средства за своята икономическа дейност без да са принудени да извършват такова плащане.[4]
Предвид изложената аргументация, СЕС приема, че разпоредбите на член 184 — член 186 от Директивата за ДДС трябва да се тълкуват в смисъл, че: не допускат национална правна уредба или практика, съгласно които:
с откриването на производство по несъстоятелност за икономически оператор, което включва осребряване на неговото имущество за удовлетворяване на кредиторите му, за този оператор автоматично възниква задължение да коригира приспаднатия от него ДДС за стоки и услуги, получени преди обявяването му в несъстоятелност, когато откриването на такова производство не е пречка икономическата дейност на този оператор, по смисъла на член 9 от Директивата за ДДС, да бъде продължена, по-специално за целите на осребряването на имуществото на съответното предприятие.
[1] Решениеот 5 юли 2018 г., Marle Participations, C‑320/17, EU:C:2018:537, т. 22.
[2] Решение от 18 март 2021 г., А., C‑895/19, EU:C:2021:216, т. 32
[3] Решение от 27 март 2019 г., Mydibel, C‑201/18, EU:C:2019:254, т. 27
[4] Решение от 9 ноември 2017 г., WindInovation 1, C‑552/16, EU:C:2017:849, т. 44