Logo
04.07.2022

Какво ново при платежните институции и инвестиционните посредници?   

Народното събрание регламентира преобразуването на платежни институции със Закон за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС)   

Според гласуваните промени преобразуване на платежна институция чрез вливане и сливане ще се допуска само с друга платежна институция или дружество за електронни пари. При вливане цялото имущество на едно или повече търговски дружества преминава към едно съществуващо дружество (приемащо дружество), което става негов или техен правоприемник (чл. 262 ТЗ). Съгласно промените(1), при тази форма на преобразуване, правото за извършване на дейности, за които приемащото дружество не е лицензирано, не преминава върху него. От друга страна, разрешение за сливане се издава само ако новоучреденото дружество получи лиценз, съответстващ на вида услуги, които ще извършва. При него цялото имущество на две или повече търговски дружества (преобразуващи се дружества) преминава към едно новоучредено дружество, което става техен правоприемник (чл. 262а ТЗ).

В случай на преобразуване чрез отделяне, част от имуществото на едно търговско дружество (преобразуващо се дружество) преминава към едно или няколко дружества, които стават негови правоприемници за тази част от имуществото (чл. 262в ТЗ). При преобразуване на платежна институция чрез отделяне, приемащите, съответно новоучредените дружества, трябва да притежават или да получат лиценз за съответните дейности, които възнамеряват да извършват и за които се изисква лиценз.   

Промените(2) предвиждат още преобразуване на платежна институция чрез промяна в правната форма да се допуска само в рамките на разрешените видове търговски дружества съобразно изискванията за издаване на лиценз. В допълнение, преобразуването е възможно само след предварително разрешение от БНБ, дадено при условия и по ред, определени с наредба на БНБ.   

Комисията за финансов надзор (КФН) прие Наредба № 50 от 30 март 2022 г., засягаща инвестиционните посредници      

Някои от важните моменти в новата уредба касаят изисквания към инвестиционните посредници относно капитала, включително притежаването на допълнителен собствен капитал. Съгласно чл. 4 от Наредбата, в началния капитал на действащо дружество, изчислен по реда на чл. 3, което притежава вещни права върху недвижими вещи, се включва само стойността на правата, които са пряко свързани с дейностите и услугите по чл. 6, ал. 2 и 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ), в размер не повече от 20 на сто от изискуемия минимален размер на капитала по чл. 10 от ЗПФИ. Освен това, при значително влошаване на финансовото състояние инвестиционният посредник е длъжен в 5-дневен срок от възникване на несъответствието да предложи за одобрение от Комисията оздравителна програма със срок, не по-дълъг от 3 месеца, за привеждане на финансовото състояние, капиталовата адекватност и ликвидността си в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2019/2033 и актовете по прилагането му, ЗПФИ и Наредба № 50 (чл. 12 (1).   

Друг съществен аспект, залегнал в новия нормативен акт, засяга изисквания към инвестиционните посредници относно капиталовата адекватност и ликвидност. Съгласно чл. 13, ал 1 от Наредбата, инвестиционните посредници, които не отговарят на условията за малки и невзаимосвързани инвестиционни посредници, определени в чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/ 2033, следва да разработват и прилагат надеждни, ефективни и изчерпателни механизми, стратегии и процеси, които им позволяват да оценяват и поддържат постоянно вътрешен капитал и ликвидни активи в размери така, че да са адекватни за покриване на рисковете, на които инвестиционните посредници биха могли да бъдат изложени, както и на рисковете, които може да породят за другите такива.   

Наредбата урежда също 1) условията, критериите и реда за освобождаване от изискванията за ликвидност; 2) изискванията за воденето на отчетност и оповестяването на информация от предприятията майки и инвестиционните посредници; 3) надзора за спазването на тези изисквания; 4) финансовите инструменти, които инвестиционните посредници могат да държат за собствена сметка, в случаите, когато извършват определени инвестиционни услуги; 5) видовете капиталови буфери, които инвестиционните посредници трябва да поддържат, обхватът, условията и реда за тяхното формиране и актуализиране; 6) допълнителни изисквания към значимите инвестиционни посредници; 7) изискванията към комитетите по риска и комитетите по възнагражденията в инвестиционните посредници по чл. 61а, ал. 1 от ЗПФИ; 8) изискванията към възнагражденията, политиката за възнагражденията и нейното прилагане; 9) реда, начина, обхвата и критериите за извършване на прегледа и оценката на правилата, стратегиите, процесите и механизмите, въведени от инвестиционния посредник; 10) изискванията към оздравителната програма и редът за одобряването й; 11) изискванията, на които сделките трябва да отговарят, за да се считат за значими.   

Комисията за финансов надзор (КФН) въвежда равенство между половете сред инвестиционните посредници чрез Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 38 от 21.05.2020 г. за изискванията към дейността на инвестиционните посредници

В светлината на Стратегията за равенството между половете на Европейската комисия от 2020 г., КФН установява, че инвестиционният посредник като юридическо лице следва да осигури подходящо съотношение между половете в рамките на управителния и на контролния орган и да гарантира спазването на принципа на равните възможности при подбора на членовете(3).С цел поддържане на разнообразието в състава на органите си инвестиционният посредник следва да има политики за недопускане на дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, религия или убеждения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, увреждане, възраст или сексуална ориентация.   

При определяне на цели по отношение на многообразието в управителния и в контролния орган на инвестиционния посредник, последният следва да взема предвид резултатите от извършени анализи на многообразието, публикувани от Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП), Европейския банков орган или други институции на Европейския съюз(4).   

С измененията в нормативната уредба се предвижда още при вземането на решение за назначаване да се отчита фактът, че по-голямото многообразие способства за предоставянето на конструктивна критика и за обсъждането на различни гледни точки. Съгласно тези нововъведения, инвестиционният посредник не следва да назначава членове на органите си единствено с цел повишаване на многообразието за сметка на функционирането и колективната или индивидуалната пригодност на съответния орган и на отделните му членове. 


(1) чл. 16а ЗПУПС (Нов - ДВ, бр. 45 от 2022 г.)   

(2) чл. 16а, ал. 4 от ЗПУПС (Нов - ДВ, бр. 45 от 2022 г.)   

(3) чл. 22, ал. 2 от Наредба № 38 от 21.05.2020 г. за изискванията към дейността на инвестиционните посредници (Нова – ДВ, бр. 26 от 2022 г., в сила от 2.05.2022 г.)   

(4) чл. 25, от Наредба № 38 от 21.05.2020 г. за изискванията към дейността на инвестиционните посредници