В условията на пандемията COVID-19, която чувствително засегна икономическите процеси по цял свят, на много бизнеси се наложи да ускорят процеса по дигитализация и да се ориентират към дистанционно предоставяне на своите услуги. Това включваше както участници в частния оборот, така и публични институции, които с години отлагат онлайн комуникацията като първичен способ за предоставяне на услуги. Част от организациите разработиха и пуснаха в употреба приложения, достъпни през различните операционни системи на мобилните устройства, но други наблегнаха на подобряване на своите уебсайтове, чрез което целяха да гарантират устойчивост на заявките от клиенти и съответно на паричните потоци. Други организации, които бяха оставили на заден план дигитализацията, се наложи тепърва да възприемат концепцията за уебсайт и предоставянето на услуги чрез него. Успоредно със софтуерната разработка на самото съдържание, тези компании се ориентираха и към закупуването на домейн, който да е лесен за потребителите, но същевременно да бъде достатъчно разпознаваем за бизнеса. Именно тук започнаха да възникват и конфликти между отделните бизнеси за нарушаване на права и/или имитация, целяща завземането на пазарен дял.
В този контекст, обобщихме основните правни аспекти на домейна, неговия обхват, възможни нарушения и други ключови моменти при изграждането на онлайн бизнес.
Българското законодателство не дава изрична нормативна уредба на статута на домейн имената. Домейн името по правило се използва за обозначаване на определен ресурс в световната мрежа – интернет, чрез който може да се достъпи съдържание за различни цели – например информация, софтуер, онлайн платформа, база данни и т.н. На световно ниво, домейните се администрират от американската неправителствена организация "Служба за присвояване на имена и адреси в Интернет" ( Internet Corporation for Assigned Names and Numbers – ICANN), която пък е делегирала на локално ниво управлението на отделните домейн кодове.
Системата за домейн имена или DNS (Domain Name System) е структурирана йерархично, като домейн имената се състоят от две основни части – домейн от първо ниво (top level domain или TLD) и домейн от второ ниво (second level domain или SLD). Домейните от първо ниво се делят основно на две групи – общи (като .com; .info; .biz; .org) и национални (като .bg; .fr; .eu). Управлението на домейните от първо ниво е поверено на специализирани организации. Така например, домейните .eu се управляват от EURid, а домейните .bg от Регистър.БГ. Тези организации разработват правила за регистрацията на домейни от второ ниво в съответния TLD, като много от критериите са общовалидни.
Нематериалният характер на домейн имената ги отличава значително от вещите, което не позволява разглеждането им като обект на право на собственост и ги доближава до обектите на интелектуална/индустриална собственост. Богатата на съдържание българска съдебна практика обаче, ясно потвърждава схващането, че домейните не попадат и в категорията обекти на авторското право, защото те не възникват в резултат от творческа дейност, а задължителна характеристика на обектите на авторско право съгласно Закона за авторското право и сродните права е наличието на „ творческа дейност“, както и самото произведение да бъде „ изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма “. Регистрацията и поддържането на домейни представлява услуга, която се извършва от частноправни субекти, при изключително ограничени възможности за осъществяването на контрол от страна на държавните органи и институции.
От гледна точка на обектите на индустриална собственост, може да се каже, че домейните не попадат и в тази категория, въпреки че имат някои сходни характеристики с тях и по-конкретно с търговските марки (с особен фокус върху словните марки).
По отношение на марките, Върховният касационен съд в мотиви на свои решения е разглеждал съотношението между регистрация на домейн, който е идентичен или сходен с регистрирана търговска марка. В този случай съдът е стигнал до извода, че „ регистрацията на домейн с определено наименование идентично или сходно с вече регистрирана търговска марка не съставлява търговска дейност, съответно неправомерно използване на търговска марка “ (1) по смисъла на Закона за марките и географските означения. Основната причина за този извод е, че чрез акта на регистрация на домейн, съответният притежател не започва автоматично да осъществява дейност. Нерядко компаниите закупуват права върху домейни, сходни с техния бранд като част от защитна стратегия, чрез която да се предпазят от възможни имитации от страна на недобросъвестни конкуренти. Имитиращите домейни често се използват и от хакери като първа стъпка при “phishing” атаки, като се подменят няколко букви на имитирания бранд или имитираната институция. Международната общност е обединена в усилията за борба срещу тези порочни практики. Добър пример е задълбочаващото се партньорство между EURid и EUIPO (Службата на ЕС за интелектуална собственост). Двете организации наскоро въведоха нов механизъм, който позволява на заявителите на марки на ЕС да получават автоматични известия в случай на регистрация на идентичен домейн.
Българските регулаторни органи отчитат рисковете за конкуренцията между отделните играчи на пазара при потенциална имитация на домейните, както и произтичащата от това възможност потребителите да бъдат объркани. По тази причина, Закона за защита на конкуренцията („ЗЗК“) забранява „използването на домейн или външен вид на интернет страница, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до заблуждение и/или да увреди интересите на конкурентите“. Съгласно практиката на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) (2), фактическият състав на разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от ЗЗК съдържа в себе си изпълнително деяние, което може да се осъществи поне по следните два начина - чрез използване на сходен домейн (съвпадение в буквеното изписване на името на интернет страницата) или чрез използване на сходен дизайн на самите уебстраници. Допълнително условие за установяване на нарушение и осигуряване на правна закрила е, че идентичността или сходството на съответния домейн/външен вид следва да може да се установи без помощта на специализирани знания или умения, тъй като интернет пространството е свободно достъпно, потенциалните потребители са неограничен кръг и от тях не може да се очаква да разполагат с такива.
Домейн имената служат за задоволяване на нуждата от разпознаване на участниците в интернет пространството. Ето защо регистрацията на чужда фирма или марка като домейн име с цел извличането на стопанска изгода, има заблуждаващ характер спрямо останалите участници в пазарните отношения. Регистрацията на домейн, сходен или близък до вече регистриран такъв, е в разрез с добросъвестната търговска практика. Нарушението изисква действията на съответния нарушител да бъдат умишлени и извършени по начин, който да доведе до увреждане интересите на неговия конкурент или на потребителите.
Първото основно изискване е, че в рамките на един TLD не може да има два идентични домейна от второ ниво, тоест не може да се дублира името на вече регистриран домейн. За това изискване регистраторите на домейни следят служебно. Друго основно изискване, за което обичайно се прави служебна проверка е домейн името да не представлява нецензурни и/или обидни думи или словосъчетания, противоречащи на обществения интерес и добрите нрави. В голямата си част останалите изисквания към домейните от второ ниво са заложени в общите условия на съответния регистър и на регистраторите, които работят с него, а за спазването им се прави проверка само в случай на постъпило оплакване. Сред изискванията, залегнали в правилата на много регистратори, е домейнът да не съвпада с по-ранно право върху търговска марка или фирмено наименование ако регистрацията е направена или се използва със спекулативна или злонамерена цел.
С оглед на горното, регистрацията на домейн име, което противоречи на добрите нрави или съдържа регистрирана търговска марка на трето лице е лоша дългосрочна стратегия. Освен риск от служебен отказ, налице е и риск на по-късен етап притежателят на регистрирано право да потърси правата си. В този случай, вложените ресурси и време в налагане на дадено име ще бъдат изгубени. Обичайната практика при спорове относно домейни, съдържащи чужда търговска марка, е при възражение от страна на притежателя на марката домейнът да се прехвърля безвъзмездно ( 3). Този тип спорове се решават чрез специфична процедура по арбитраж в областта на домейните, която се ръководи от съответния домейн регистратор.
Поради огромния обем нови регистрации и все по-честите опити за недобросъвестно заявяване, организациите управляващи различни TLDs въвеждат автоматизирани проверки, които използват различна методология на вземане на решение – напр. чрез анализ на големи обеми от данни (BigData), различни алгоритми и изкуствен интелект. Според общодостъпни статистически данни, към настоящия момент са регистрирани 408 236 416 домейна ( 4). Днес действат над 35 976 .bg домейна, 3 752 043 .eu домейна и 167 465 081 .com домейна.
Иновативна в този аспект е Системата за предвиждане на злоупотреби и ранно предупреждение ( Abuse Prevention and Early Warning System (APEWS) на EURid. APEWS предвижда дали е възможно с името на домейн да бъде потенциално злоупотребено и ако системата идентифицира даден домейн като потенциално свързан със злоупотреба, неговото делегиране се забавя. EURid ръчно преглежда всички имена на домейни, чието делегиране се забавя в резултат на APEWS системата. Името на домейнa се регистрира. Въпреки това всяка свързана с него услуга (като уебсайт, имейл или друга услуга) няма да функционира, докато процедурата за проверка не бъде завършена. Сходна система действа и за .uk домейните, управлявани от Nominet. И двете организации на скоро оповестиха, че са добавили словните елементи „coronavirus“ и „covid19“ към автоматичните си алгоритми за предварителна проверка.
(1) Решение № 53 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 605/2008 г., II т. о.
(2) Решение № 343 от 29.03.2018 г. на КЗК по преписка, вх. № КЗК-655/2017
(3) Напр. Решения на Центъра по арбитраж и медиация на СОИС относно домейн имена „amazondutch.nl“ (30.04.2020 г.); „calvinkleinapp.com“ (04.05.2020 г.)
За повече информация: Яна Тодорова и Марио Арабистанов.
Запишете се за нашия информационен бюлетин и следете страницата ни в LinkedIn, за да не пропускате важни новини и ескпертни анализи.