Пандемията от COVID-19 засегна тежко икономическия живот по целия свят и изправи бизнеса пред редица безпрецедентни предизвикателства както от чисто практическа, така и от юридическа гледна точка. Бяха въведени различни мерки с оглед ограничаване и намаляване на неблагоприятните последици – предоставяне на дистанционни услуги, дигитализация на дейността, конферентни срещи и обучения и т.н. Редица стопански субекти бяха принудени изцяло да преустановят своята работа, което доведе до тежки и в някои случаи необратими финансови щети. В тези условия българското правителство предприе различни мерки с оглед на ограничаване на икономическите вреди и защита на интересите на бизнеса. Част от мерките включваха удължаване на сроковете за подаване на годишни финансови отчети на търговските дружества и на декларациите, че предприятието не е осъществявало дейност, социални мерки за подпомагане на служители и работници и други. Въпреки това останаха множество неизяснени въпроси от юридическа гледна точка и по-конкретно в търговско правно отношение.
В настоящия материал се разглежда въпросът какъв е правният режим на общите събрания на съдружниците и акционерите в условията на пандемия от COVID-19 и свързаните с нея ограничения при придвижването , които продължават и до ден днешен. Акцентът е поставен върху дружествата с ограничена отговорност и акционерните дружества като най-разпространена форма на търговско обединение.
Общото събрание на съдружниците („ОСС“) е върховен орган при дружество с ограничена отговорност („ООД“). То се състои от всички съдружници и решава основни въпроси, свързани с организацията и дейността на дружеството. Поради тази причина е от съществено значение надлежното и безпрепятствено осъществяване на функциите му. ОСС взема решения като провежда събрания. За да бъдат те законосъобразни са налице изисквания, свързани с наличието на кворум и мнозинство за гласуване.
Какво се случва обаче когато е насрочена дата за провеждане на ОСС на определено място, но част от съдружниците не могат да присъстват с оглед наложените ограничения в придвижването и последващото спазване на карантина в условията на пандемия от COVID-19? Практиката в последните месеци показа, че това е напълно реален сценарий. Например, ООД, в което има трима съдружника, живеещи в различни европейски държави, но заседанието следва да се проведе в България.
ОСС не може да бъде проведено в условията на спадащ кворум[1]. Макар и да не е предвидено изрично изискване за кворум в Търговския закон („ТЗ“), анализирайки разпоредбите относно мнозинството при вземане на решения в ООД, то следва, че трябва да присъстват съдружници, притежаващи достатъчно дялове от общия капитал на дружеството, за да бъде взето законосъобразно решение.
Една от възможностите, които ТЗ предвижда е неприсъствено вземане на решения на ОСС. Съгласно закона и приложимата съдебна практика, за да бъдат същите надлежно приети трябва да са налице две условия. Първо, съдружниците да изразят писмено съгласието си с предложеното решение и второ – това съгласие да бъде направено от всички съдружници, тоест с единодушие. При вземане на неприсъствени решения не се поставя изобщо въпросът за мнозинство. Те следва да се вземат единодушно от всички съдружници, а не единодушно от изразилите съгласие и подписали се. Решението се счита за взето, едва след полагане на подпис за съгласие от последния съдружник, имащ право на глас в дружеството. Даже и един съдружник да не се е подписал, да не е изразил своето съгласие, ни поставя в хипотеза на невзето, отхвърлено решение[2].
Гореописаната възможност е практично и удобно решение за съдружниците когато не могат да присъстват на събранието. Чисто техническото оформяне на протокола от събранието и полагането на подписите може да бъде извършено както върху един документ, така и върху няколко различни такива, които в своята цялост и по съдържание образуват единен документ. Отново следва да се подчертае, че неприсъственото вземане на решения изисква единодушие и полагане подписите на всички съдружници.
Какво се случва ако част от съдружниците все пак държат провеждането на ОСС да стане с физическото присъствие на участниците в него?
Ако няма кворум, както бе отбелязано по-горе, то не може да бъде проведено ОСС, тъй като не са налице предпоставките за законосъобразното му провеждане и съответно не могат да бъдат взети решения. В този случай събранието следва да бъде отложено, за да може да присъстват всички съдружници (или поне достатъчен брой за формиране на кворум).
Ако обаче е налице кворум, но един от съдружниците не може да присъства (поради ограниченията с придвижването и неговите последици, свързани с разпространението на COVID-19), то тогава е налице опасност от накърняване на интересите му като съдружник в дружеството и гласуване по въпроси, по които същият може да изрази несъгласие, да изкаже особено мнение и т.н.
Търговският закон предоставя на съдружника няколко възможности: (i) защита на членство[3]; и (ii) отмяна на решение на общото събрание на дружеството [4].
Искът по чл. 71 от ТЗ цели защита на право на членство и отделните членствени права на съдружника. Последните биват имуществени и неимуществени и включват право на участие в управлението на дружеството, в разпределението на печалбата, осведомяване за хода на дружествените дела, преглед книжата на дружеството и право на ликвидационен дял. Искът по чл. 74 ТЗ от своя страна цели съдружникът да отмени решение на ОСС когато същото противоречи повелителните разпоредби на закона или на дружествения договор. При опорочена процедурата по свикване и провеждане на общото събрание, съдружникът разполага с иска по чл. 74 ТЗ. Неспазването на правилата за свикване на общото събрание от управителя ще се отрази на законосъобразността и действителността на взетите от съдружниците решения[5].
Следователно, в разглежданата хипотеза, поканеният, но неприсъствал съдружник разполага с иска по чл. 74 ТЗ. Искът би бил допустим, тоест ще бъде разгледан от компетентния съд, тъй като съдружникът има правен интерес, обуславящ се от качеството му на съдружник в дружеството, но е спорен моментът дали искът е основателен, т.е. дали ще бъде уважен от съда. Към настоящия момент не е налице съдебна практика по въпроса дали съдружник, който е бил надлежно уведомен за провеждането на ОСС, но поради обективна невъзможност не е имал възможност да присъства, може да иска отмяна на приетите по чл. 74 ТЗ. Съгласно приложимите законови разпоредби и поставени актове на съда, ако едно събрание е проведено при необходимия кворум, а надлежно уведомен съдружник не е присъствал, то тогава няма основание последният да оспорва законосъобразността му и взетите на него решения. Също така съдружникът не може да заведе иск по чл. 71 от ТЗ за защита на членствените си права, тъй като при описаната фактическа обстановка съставът на разпоредбата не е осъществен и подобен иск няма да бъде уважен.
Дали е приложима в този случай хипотезата на чл. 306 от ТЗ относно непреодолима сила и може ли да се позове на нея съдружникът, който не е имал възможност да вземе участие на ОСС? Посочената разпоредба се намира в част трета „Търговски сделки“, глава двадесет и първа „Общи положения“, раздел IV „Неизпълнение“ на ТЗ. От систематичното й място може да се направи изводът, че същата е приложима по отношение на правоотношенията, свързани с търговския оборот и сделките между търговци. Съдебната практика не е разглеждала въпроса дали непреодолимата сила намира приложение при обективна невъзможност съдружник да присъства на ОСС.
Общото събрание на акционерите („ОСА“) е върховен орган при акционерно дружество („АД“). То се състои от всички акционери с право на глас и в компетентността му попада решаването на основни въпроси, свързани с организацията и дейността на дружеството. Подобно на ООД и при ОСА е от значение обезпечаването на надлежното му и безпрепятствено функциониране.
ОСА взема решения като провежда събрания. За да бъдат те законосъобразни са налице изисквания, свързани с наличието на кворум и мнозинство за гласуване. За разлика от ОСС при ООД, изискванията за кворум на ОСА при АД са по-различни. Това е обусловено и от принципното различие в същността на отношенията между участниците в двете дружества.
Като общо правило уставът на АД може да предвиди изискване за кворум от капитала (чл. 227, ал. 1 от ТЗ). Отсъствието на необходимото представителство на капитала, по смисъла на въведеното с диспозитивната норма на чл. 227, ал. 1 и сл. ТЗ правило, се отразява негативно на редовността на провеждане на съответното ОС на акционерите и прави невъзможно вземането на обвързващи участниците в работата му решения[6]. При всички случаи определени решения могат да бъдат вземани само с определено мнозинство[7].
От друга страна, разпоредбата на чл. 227, ал. 3 от ТЗ[8] въвежда т.нар. „спадащ кворум“, тоест ако насроченото общо събрание не може да се проведе поради липса на кворум, определеното след него събрание се счита за законно, независимо дали е налице представителството на капитала. Въпреки това следва да се подчертае, че проведеното второ общо събрание при липса на кворум е законно, но то може да взима решения само с мнозинството, посочено в закона или устава. Кворумът е относим към законността за провеждането на общото събрание, а мнозинството – за вземане на решения[9].
Следователно, при провеждане на ОСА в условията на спадащ кворум съществува теоретична възможност правата на акционер (или акционери) да бъдат засегнати поради обективна невъзможност същият да присъства и да участва в обсъжданията и гласуванията при вземане на решения. При всички положения всеки акционер разполага с искове за защита на правата си по чл. 71 и 74 от ТЗ ( виж по-горе). Допустимостта и основателността на тези искове в подобна хипотеза е различен въпрос и следва да бъде предмет на отделно изследване.
Изискването за физическо присъствие на съдружници и акционери (независимо каква би могла да бъде причината за подобно изискване) трябва да бъде сериозно преосмислено в условията на COVID-19 и неговите последици, които към настоящия момент не могат да бъдат точно прогнозирани. Макар и това да е въпрос на индивидуално решение при всеки стопански субект, изискването за физическо присъствие може да доведе както до ограничаване и по този начин накърняване на правата на съдружниците/акционерите, така и до създаване на предпоставки за злоупотреба различни форми поради отсъствието на определено лице на общо събрание.
Техническият прогрес изисква и правен такъв
В условията на глобална модернизация и дигитализация на целия обществен и икономически живот следва да бъде въведена възможност за провежда на дистанционни общи събрания (както на съдружниците, така и на акционерите). Това може да се постигне чрез конферентни връзки и използването на различни технически средства за постигането им. Понастоящем светът е изправен пред безпрецедентно в съвременната история предизвикателство, предизвикано от пандемията от COVID-19. Поради тази причина правото и законът трябва да се адаптират, за да се гарантира сигурността на търговския оборот и икономическото развитие на обществото. Техническият прогрес изисква и правен такъв.
[1] Решение № 67 от 21.02.2005 г. на ВКС по гр. д. № 605/2004 г. , ТК
[2] Решение № 53 от 09.07.2009 г. на БАС по т.д. № 116/2009 г., ТО
[3] Чл. 71 от Търговския закон: „Всеки член на дружеството може с иск пред окръжния съд по седалището на дружеството да защити правото на членство и отделните членствени права, когато бъдат нарушени от органи на дружеството“.
[4] Чл. 74 от Търговския закон:
(1)„Всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Искът се предявява срещу дружеството.
(2)Искът се предявява в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствувал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи - в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание.“
[5] Решение № 36 от 26.05.2015 г. на ВКС по т.д. № 685/2014 г., I т.о., ТК
[6] Решение № 174 от 26.05.2008 г. на ВКС по т.д. № 609/2007 г., II т.о., ТК
[7] Чл. 227, ал. 2 от Търговския закон: „Решенията по чл. 221, т. 1 - 3 се вземат само ако на общото събрание е представена поне половината от капитала.“
[8] Чл. 227, ал. 3 от Търговския закон: „При липса на кворум в случаите по ал. 1 и 2 може да се насрочи ново заседание не по-рано от 14 дни и то е законно независимо от представения на него капитал. Датата на новото заседание може да се посочи и в поканата за първото заседание“.
[9] Решение № 117 от 11.03.2005 г. на ВКС по гр.д. № 494/2004 г., I т.о.
Запишете се за нашия информационен бюлетин и следете страницата ни в LinkedIn, за да не пропускате важни новини и експертни анализи.