На 22 декември 2021 г. Европейската комисия ("Комисията") предложи Директива, гарантираща минимална ефективна данъчна ставка („ЕДС“) за глобалните дейности на големи многонационални групи („Предложението за директива“, "Предложението"). Предложението е резултат от поетия от ЕС ангажимент да бъде сред първите, които да изпълняват наскоро приетото историческо глобално споразумение за данъчна реформа.
То следва внимателно международното споразумение, постигнато от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие („ОИСР“) и определя как принципите на ЕДС от 15 % ще се прилагат в целия ЕС по хармонизиран начин(1).
Минималното корпоративно данъчно облагане е един от двата работни потока, договорени от членовете на Приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 – работна група от 141 държави, които обединиха усилия за разработване на правила, насочени към данъчните предизвикателства, произтичащи от дигиталната икономика ("Работната група"). Този подход е глобално решение, основано на консенсус и гарантиращо реформа на международната сцена за корпоративно данъчно облагане, която завърши с глобално споразумение през октомври 2021 г. Дискусиите бяха насочени към две широки теми:
(i) Стълб 1 – частичното преразпределение на правата за облагане (някои твърдят, че това представлява преминаване от принципа на независимите пазарни отношения към формулирано преразпределение), и
(ii) Стълб 2, минималното равнище на данъчно облагане на печалбите на многонационалните предприятия (т.е. 15 % правило за минимален корпоративен данък).
В този смисъл Европейската комисия предлага прилагане на Стълб 2 от глобалното споразумение чрез имплементирането на Директива, кaто превръща по този начин минималното ефективно корпоративно данъчно облагане в реалност за големите дружества от групата, намиращи се и опериращи в рамките на вътрешния пазар.
Суверенитет на държавите членки в областта на прякото данъчно облагане
Що се отнася до законодателните процеси на равнище ЕС, следва да се отбележи, че държавите членки („ДЧ“) са запазили широк суверенитет в областта на прякото данъчно облагане (2). Органите на ЕС нямат данъчни правомощия, нито могат да упражняват такива по отношение на преките данъци. Следователно, ДЧ следва да изпълняват собствените си правомощия за данъчно облагане чрез местни данъчни закони, като ДЧ сами преценяват обхвата на прякото данъчно облагане в съответната държава. Независимо от това, ДЧ упражняват суверенитет в областта на прякото данъчно облагане последователно със задълженията си по Договорите и законодателните разпоредби на ЕС (3).
Разделение на компетентността
Ако тълкуваме стриктно компетенциите, засегнати в договорите, липсата на изрична компетентност на ЕС означава, че прякото данъчно облагане е в компетенцията на държавите членки (4). Независимо от това, поради общата компетентност на ЕС, Съюзът също има определена компетентност, тъй като прякото данъчно облагане попада под обхвата на разделена или споделена компетентност. До момента компетентността на ЕС в тази сфера бе ограничена. Възможно е положително хармонизиране на прякото данъчно облагане в държавите членки, при условие че последното има пряко отражение върху функционирането на вътрешния пазар и действията за хармонизация се правят единодушно и спазването на принципът на субсидиарност е гарантирано (5).
Субсидиарност
Съгласно принципа на субсидиарност, съгласно чл. 5 от ДЕС, когато ЕС няма изключителна компетентност, последният действа само ако и доколкото целите на предложеното действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от ДЧ, а могат по-скоро, поради мащаба или последиците от предложеното действие, да бъдат постигнати по-добре на равнище ЕС.
Въз основа на позицията на Комисията, заложена в Предложението за директива, характерът на темата изисква обща инициатива на целия вътрешен пазар. Според Комисията са необходими действия на равнище ЕС, тъй като е пазар на силно интегрирани икономики и съществува необходимост от общи стратегически подходи и координирани действия, от подобряване на функционирането на вътрешния пазар и положително въздействие на минималното ефективно данъчно облагане на печалбите на предприятията.
Авторът е на мнение, че Комисията не е успяла да докаже как се спазва принципът на субсидиарност. Това е така, защото не е извършена оценка на въздействието на новите мерки. Забележително е изявлението в обяснителния меморандум, където Комисията признава, че такава оценка на въздействието не е извършена, а по-скоро Предложението разчита на оценката на въздействието, извършена от ОИСР.
Следва да се отбележи, че ОИСР е съставена от юрисдикции с различни по степен на развитие икономики в и извън ЕС. Трябва да се има предвид, че ЕС, както бе споменато по-горе, е тясно интегриран пазар и би било неоправдано да се разчита на оценка на въздействието, която не отчита основните характеристики на вътрешния пазар. В допълнение към това, следва да се има предвид, че има някои ДЧ, които не са част от ОИСР, като България, и други ДЧ, като Кипър, които не са част от Работната група.
Пропорционалност
Що се отнася до принципа на пропорционалност, Предложението не успява да убеди, че самият принцип е спазен. Вместо това в него се споменава обхватът на Директивата и се посочва, че той е причината предложеният инструмент да не надхвърля необходимото за постигане на заложените цели.
Терминът „правно основание“ се отнася до частта от един от договорите на ЕС, която дава на ЕС законоустановеното право да законодателства и да предлага мерки в дадена област. Ако липсва правно основание по даден въпрос в някой от договорите на ЕС, последният няма основание да предложи законодателство по този въпрос.
Всички политически предложения от Комисията трябва да имат правно основание в рамките на един от договорите на ЕС и правното основание на предложение на Комисията е много важно, тъй като то определя коя законодателна процедура трябва да се използва (например специална законодателна процедура, обикновена законодателна процедура, консултация или съгласие) и следователно каква власт ще упражняват различните институции по време на процеса.
Комисията предлага правното сонование, върху което да лежи Предложението, да е чл. 115 от Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“). Това е и правното основание за предходни законодателни инициативи, целящи хармонизация в областта на прякото данъчно облагане. Въпреки че не се прави изрично позоваване на прякото данъчно облагане, чл. 115 посочва директивите за сближаване на националните законодателства като тези, които пряко засягат създаването или функционирането на вътрешния пазар. За да бъде изпълнено това условие, е необходимо предложеното законодателство на ЕС в областта на прякото данъчно облагане да има за цел отстраняване на съществуващите несъответствия във функционирането на вътрешния пазар. Според Европейската комисия, в настоящия сценарий, липсата на правила, гарантиращи минимално ефективно корпоративно данъчно облагане в целия единен пазар, е именно такава непоследователност.
Следва да се отбележи, че законодателната процедура за Предложението за директива е специална законодателна процедура и като такава, тя изисква единодушие. Съчетано с факта, че се предвижда новите правила да бъдат ефективни не по-късно от 1 януари 2023 г., е по-скоро оптимистично приложението на новия минимален корпоративен данък да бъде осъществено в срока, предвиден от Европейската комисия.
Като се има предвид, че новите правила са комплексни и трябва да се разглеждат с внимание към детайлите, това ще бъде първата статия от серията "Нов ден за минималния корпоративен данък", която представя предложената регулаторна рамка в ЕС и ОИСР, разглежда открити въпроси по отношение на компетентността, обхвата, както и всяко друго развитие на международната и европейската данъчна арена. Следващите параграфи предоставят кратък поглед върху засегнатите предприятия, а предстоящите статии ще имат за цел по-подробен преглед.
Следете сайта на „Камбуров и съдружници“, както и профилите на дружеството в социалните мрежи за анализи, новини и промени в законодателната среда на минималния корпоративен данък.
(A) Мултинационалните групи в обхвата на новите правила:
Новите правила потенциално ще се прилагат за всяка голяма група, включително и тези групи, опериращи във финансовия сектор, с комбинирани финансови приходи в размер над 750 милиона евро годишно, с дружество майка, или с дъщерно дружество, разположено в държава членка на ЕС.
Като цяло отговорността за изчисляване на ЕДС ще лежи върху при крайното предприятие майка („КПМ“) освен ако Групата не определи друг субект, отговорен за изчислението.
(Б) Извън обхвата:
Съгласно споразумението на ОИСР/Г-20 правителствени субекти, международни или нестопански организации, пенсионни фондове или инвестиционни фондове, които са предприятия майки от многонационални групи, няма да попадат в приложното поле на директивата.
(В) De minimis изключения
Предложението за директива води до изключване на минимални размери на доходите, за да се намали административната тежест. Това се изразява във факта, че когато приходите и печалбите в дадена юрисдикция са под определен минимален размер, тогава върху печалбите на групата, придобити в тази юрисдикция, няма да се начислява данък "top-up" дори когато ЕДС е под 15 %.
Освен това, субектите в обхвата, могат да изключат от данъка сума на дохода, която е най-малко 5% от стойността на материалните активи и 5% от ТРЗ.
В обяснителния меморандум, приложен към Предложението за директива, Европейската комисия утвърждава факта, че новите правила биха могли да имат последици за съществуващите разпоредби на Директивата за борба с избягването на данъци („ATAD“) и по-специално разпоредбите за контролирани чуждестранни дружества („КЧД“), които биха могли да взаимодействат с новите правила за минимален корпоративен данък.
Независимо от това, заключението на Комисията е, че не е необходимо да се изменя ATAD в това отношение. Въз основа на позиция на Комисията, първо ще се прилагат правилата на ATAD и КЧД, като всички допълнителни данъци, платени от дружество майка съгласно режим на КЧД през дадена година, ще бъдат взети под внимание при изчисляването на ЕДС чрез приписване на тези върху задълженията на данъчнозадълженото лице.
Според автора е необходимо допълнително обяснение и оценка на въздействието относно начина, по който ще взаимодействат двата набора от правила. Ако приложимостта на двата набора от правила доведе до двойно данъчно облагане без евентуално облекчение, това би навредило на функционирането на вътрешния пазар и ще доведе до широко данъчно планиране.
(1) https://ec.europa.eu/taxation_customs/taxation-1/minimum-corporate-taxation_en?pk_campaign=minimum_corporate_taxation&pk_source=twitter&pk_medium=social (последен достъп на 23 декември 2021 г.)
(2) Чл. 3-6 от ДФЕС и Чл. 5 от ДЕС за компетентността на Европейския Съюз
(3) Шумакер (C-279/93), пар. 21, Вилокс (C-80/94), пар. 16, Ашер (C-107/94), пар. 36, Футура (C-250/95), пар. 19, Сафир (C-118/96), пар. 21, ICI (C-264/96), пар. 19, Роял Банка на Шотландия (C-311/97), пар. 19, Гшвинд (C-391/97), пар. 20 и други.
(5) Чл. 2, пар. 2 от ДФЕС