Законопроектът за изменение и допълнение на Търговския закон, който е публикуван за обществено обсъждане, цели усъвършенстване на правната рамка на несъстоятелността в България. Той е и в изпълнение на последващите ангажименти на България след присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II) и с оглед на стремежа ни към бъдещо членство в еврозоната. Съобразен е и с Директива 2019/1023 за преструктурирането и несъстоятелността, която трябва да бъде транспонирана до 31 юли 2021 г.
Отчетени са редица слабости в прилагането на законодателството относно процедурите на производствата по несъстоятелност – голяма продължителност, ниска ефективност, високи разноски, рядко цялостно удовлетворяване на кредиторите и други.
В настоящия материал обобщаваме някои от най-съществените предложения от проекта за изменение и допълнение на Търговския закон:
С изменение в чл.613 от ТЗ би се прекратила възможността длъжникът да си избере съд по несъстоятелността като си смени седалището. Предлага се местната компетентност на съда по несъстоятелността да се привърже към седалището на длъжника, вписано 6-месеца преди подаване на молбата за откриване на производството, а не към момента на подаване на молбата за откриване на производството.
Това да бъдат въведени стандартизирани образци за молбите за предявяване на вземане, за списъците на приетите и неприетите вземания и за сметките за разпределение и отчетите, също е част от предложенията.
Образците трябва да бъдат утвърдени с наредба на министъра на правосъдието. Следва да се отбележи, че подобни стандартизирани образци има в Германия.
Във връзка с горното, се предвижда в чл.685 от ТЗ изрично да се регламентира съдържанието на молбата за предявяване на вземане и нейните задължителни реквизити.
Предвижда се и увеличаване на срока за изготвяне от синдиците на списъците на приетите и неприетите вземания - от 7 на 14 дни.
Сроковете за обжалване на някои решения на съда в различните фази на производството по несъстоятелност се предвижда да бъдат обвързани с оповестяването на актовете на съда в търговския регистър. Предлага се в чл.613а, ал.1 от ТЗ изрично да се посочва, че срокът е 7-дневен „от вписването, съответно от обявяването в търговския регистър“. С тази промяна се цели да се съобщава по-бързо и до всички заинтересовани лица за постановяването на решение, като се използват оповестителното действие и действието на обществено доверие на вписването в търговския регистър.
Освен това с промените в чл.613а от ТЗ би се въвели общи норми за сроковете за подаване на въззивна и касационна жалба срещу решенията по делото за несъстоятелност. Регламентира се, че въззивните решения ще подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд в 14-дневен срок от вписването им в търговския регистър. Жалбите ще се считат връчени чрез обявяването им в търговския регистър, а срокът за отговор ще е 7-дневен за отговор по въззивната жалба и 14-дневен за отговор по касационната.
Началната дата на неплатежоспосбността, съответно на свръхзадължеността, се предвижда да не е от значение за исковете по чл.646, ал.2 и чл.647, ал.1 от ТЗ за обявяване за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на сделки и действия на длъжника.
Предлага се в чл.646, ал.2 от ТЗ да се предвижда, че могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността, изброените в разпоредбата действия и сделки, извършени от длъжника в периода между подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ и датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Предложението се различава от досегашната уредба, според която за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността, могат да бъдат обявени изброените в разпоредбата действия и сделки, извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, в посочените в разпоредбата срокове преди подаване на молбата за откриване на производството.
С това се цели по-голяма бързина на производството по несъстоятелност и съпътстващите го специални искове. Целта на съкратените срокове за обжалване на решението за откриване на производството е постигане на бързо стабилизиране на решението за откриване на производството по несъстоятелност, което в повечето случаи се обжалва единствено в частта за началната дата на неплатежоспособност/свръхзадълженост. При спор относно тази дата, производството по исковете за попълване на масата по несъстоятелност значително се забавя, тъй като то се спира до разрешаване на преюдициалния за него спор за началната дата на неплатежоспособност/свърхзадълженост. Ако по реда на обжалване на ползващото се с предварително изпълнение решение за откриване на производството по несъстоятелност, се определи по-късна началната дата на неплатежоспособност/свръхзадълженост, това само по себе си може да доведе до отхвърляне на иска за попълване на масата, който при завеждането му е съобразен с първоначално определената от съда дата на неплатежоспособност/свръхзадълженост. Така кредиторите биват ощетени в размера на направените разноски за производството, които са за сметка на масата на несъстоятелността.
Същевременно с изменения в чл.628 от ТЗ длъжникът ще се задължи с молбата за откриване на производството да посочи началната дата на неплатежоспособност или свръхзадълженост.
Предвиждат се и изменения на правилата на чл.629 от ТЗ за разглеждане на молбата за откриване на производството, като се дава възможност тази на длъжника и тези на кредиторите да бъдат разгледани в едно производство. За тази цел трябва молбата на кредитора да бъде подадена в 7-дневен срок от обявяването в търговския регистър на подадената молба от длъжника. Ако молбата по чл.625 от ТЗ на кредитора е подадена след изтичане на този 7-дневен срок, то производството по нея се спира до приключване на производството по молбата по чл.625 от ТЗ на длъжника с влязъл в сила акт. В настоящата уредба, ако е образувано дело по молба на длъжника, то се спира, ако до датата на постановяване на решение по него кредитор подаде молба за откриване на производство.
Предлага се таксата за исковете по чл.649 от ТЗ да се намали на една четвърт от цената им. Така се намаляват разходите за сметка на масата на несъстоятелността, а от там и увреждането на кредиторите, при отхвърлянето на исковете, което ще стимулира синдиците да ги предявят.
Освобождаването от предварително внасяне на държавна такса се предвижда да се разшири и да намери приложение и за обусловените от исковете по чл.649 от ТЗ осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността, тъй като именно с обусловените искове се постига реално връщане на актива в масата на несъстоятелността. Още повече, по правило обуславящите и обусловените искове са съединяват за съвместно разглеждане в едно производство.
Освен това с измененията се увеличава от една на две години от откриване на производството срокът за предявяване на исковете по чл.649 от ТЗ. Целта е да се гарантира възможността синдиците да получат информация и да се снабдят с доказателства относно всички действия и сделки, попадащи във фактическите състави на специалните искове, преди изтичането на преклузивния срок за завеждането им, което в повечето случаи е затруднено от недобросъвестни действия на длъжника.
Всичко изброено е само част от проекта за изменение и допълнение на Търговския закон. Предвиждат се и изменения относно плана за оздравяване, спирането на изпълнителните и арбитражните производства, завишават се и изискванията към синдиците.
Текстовете на законопроекта са обсъдени и подготвени от широк кръг експерти и представители на Върховния касационен съд, Висшия съдебен съвет, Висшия адвокатски съвет, окръжни съдилища, Националния съюз на синдиците, академичната общност и министерствата на финансите и икономиката.
Общественото обсъждане приключва днес, 29.03.2021 г. Ние продължаваме да следим развитието по темата.