Кутиите със съкровища (на английски „loot boxes“) са неизменна част от повечето съвременни видео игри. Те представляват въображаеми опаковки, представени в анимиран вид, които имат скрито съдържание и могат да бъдат закупени от потребителите. След отваряне на кутиите потребителите печелят награди, които могат да бъдат използвани в рамките на видео играта, в която кутиите се продават. Проучванията показват, че се очаква приходите, генерирани в световен мащаб от кутии със съкровища да надхвърлят 20 милиарда долара до 2025 г.[1]
Популярността на кутиите със съкровища кара регулаторните органи в много страни по света като Белгия[2], Великобритания[3] и Нидерландия[4] да им обърнат внимание и да изследват въпроса дали те не представляват форма на хазарт, която се извършва без съответен лиценз и се предлага и на непълнолетни.
До днешна дата в България този въпрос не е изследван и статусът на кутиите със съкровища остава неизяснен. Въпреки това българският Закон за хазарта (ЗХ) установява дефиниция за хазарт, сходна на тази в много други държави. От нея може да се заключи, че елементите на хазартната игра са: залог, случайност, от която се определя резултатът от играта, възможност за печалба и възможност за загуба.
Цената, срещу която играчът закупува кутия със съкровище може да бъде третирана като залог по смисъла на българския закон, тъй като отговаря на легалната дефиниция за плащане с цел участие в игра, от която може да се спечели. Изискването за случайност също е задоволено поради факта, че съдържанието на кутиите със съкровища е изначално скрито и не е ясно какво точно потребителят ще получи срещу парите си. Същевременно той по никакъв начин не може да повлияе чрез знанията и уменията си върху изхода от отварянето на кутията, който е изцяло зависим от предварително зададения му и неизвестен за играча алгоритъм. Възможността за печалба пък е принципното съображение, което подтиква геймърите към такива покупки. Обстоятелството, че наградите във видео игрите не са нито парични, нито материални е без значение, тъй като самият закон не поставя такова условие по отношение на печалбите.
Така, остава да бъде изследвано дали играта по отваряне на кутии със съкровища крие риска от загуба на вложения залог. Това е и противоречивият въпрос, който бива отговарян по различни начини в другите държави по света, където проблемът е бил поставян. В българското законодателство не се съдържа дефиниция на понятието „загуба“, което на пръв поглед изглежда еднозначно. В контекста на кутиите със съкровища обаче този въпрос се оказва проблематичен. Характерна специфика на тези дигитални продукти е, че след отварянето им потребителят винаги получава нещо – независимо дали наградата е напълно безполезна в рамките на играта или пък е без всякаква субективна стойност за конкретния потребител. Ако се приеме, че дори такова съдържание е печалба, то критерият „възможност залогът да бъде загубен“ не би бил задоволен и играта по отваряне на кутии със съкровища не би следвало да бъде третирана като хазартна.
В противоположния случай обаче – ако бъде преценено, че отварянето на кутии със съкровища крие възможност за загуба на залога, то опериращите на българския пазар гейминг компании биха били изправени пред риск от санкции в размер на милиони в качеството си на организатори на хазартни игри без съответния за това лиценз. Проблемът за сектора би бил още по-голям, тъй като съгласно сегашната редакция на ЗХ видовете хазартни игри са numerus clausus и не е ясно доколко кутиите със съкровища изобщо биха могли да се квалифицират като който и да е от тях. Същевременно нерегламентирани от ЗХ хазартни игри не могат да бъдат организирани. Това означава, че е вероятно гейминг компаниите да бъдат принудени да прекратят тази си дейност, която генерира значителна част от цялостните им приходи и бива използвана за създаване на нови продукти.
Проблемът с кутиите със съкровища продължава да няма еднозначно решение в световен мащаб. Същевременно значимостта му е толкова голяма, че правната сигурност в България изисква неговото своевременно дискутиране и заемането на ясни позиции – най-вече от компетентния орган в сферата – Националната агенция по приходите. Доколкото в сегашната си редакция ЗХ не съдържа нарочна уредба на явлението „кутии със съкровища“, възможно е в бъдеще да се наложи и неговото изменение, което да отразява съвременните проблеми в сферата на хазарта.
[1] Hunt, N., Moar. J. (2021). In-game Gambling & Loot Boxes: Legislation, Market Evolution & Forecasts 2021-2025. Juniper Research.
[2] Belgian Gaming Commission, 'Research Report On Loot Boxes' (2018)
[3] UK Gambling Commission, 'Virtual Currencies, Esports And Social Casino Gaming – Position Paper' (2017)
[4] Dutch Gaming Authority, 10 April 2018, 'A study into loot boxes - A treasure or a burden?'